„Риголето“ върна операта от оня свят

Пищната постановка е в духа на най-добрите световни образци. Де да имаше и достатъчно добри певци

Нашата опера не е добре в последните години. Смяната на директора раздели мненията на меломаните в две посоки. Оптимистите изразиха плаха надежда, че сега нещата може и да потръгнат, а песимистите горко заопяваха окаяното дередже на този национален театър.

Първата премиера за сезона с Борислав Иванов на шефското място бе „Отело“. Постановката не провокира очаквания интерес, въпреки че бе на прилично ниво. Втората обаче компенсира.

Големият интерес към „Риголето“ бе основно провокиран от завръщането на тази сцена на Пламен Карталов, от пищните костюми и декори, и не на последно място – от изявата на оперния директор Борислав Иванов като диригент-постановчик.

В интерес на истината Иванов се справя. А костюмите на Елена Иванова са прекрасни. Човек може да се закълне, че са ренесансови, а не шити в XXI век. Художничката е типизирала чрез костюма отделните персонажи. Херцогът е като петел сред кокошки: ярък, многоцветен, пищен. Джилда е затворена в нюансите на сивото, а Риголето е един остарял, тъжен клоун.

Най-ефектна от е сценографията. Прочутият график Любомир Йорданов е създал нещо забележително. Отделните елементи с колони се трансформират за секунди пред зрителя, създавайки илюзията за различни дворцови зали.

Пламен Карталов показва „Риголето“ от друга светлина – не с маските, обрисувани от Верди, а чрез човешките лица, гримирани в стилизирана символика на два вида социални нива: на най-богатите, привилегировани и недосегаеми и на незащитените, обикновени хора.

Слабото място на спектакъла е в неравните възможности на певците. Има блестящи – като Румен Дойков, Александър Крунев, Анна Иванова Тодорова, Димитър Станчев, Елена Чавдарова – Иса, Светозар Рангелов, Цветан Цветков, младите Гергана Янчева и Цветелина Малджанска. Но има и такива, които измъчват бедния меломан с напъните си.

Липсата на достатъчно добри певци у нас е тотален проблем, който засяга не само Софийска опера. Повечето ни качествени изпълнители бягат в чужбина, тук остават малцина. В такъв случай дупките запълват певци с диплома и средни качества. Което за жалост сваля нивото и на най-добрия продукт.

Сценографията и костюмите на „Риголето“ са впечатляващи. Подобна не е имало отдавна в Софийска опера.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=378§ionid=6&id=00001

ДЕСИ ТОДОРОВА

Четвъртък, 24.2.2005 г.

 

Comments are closed.