Дали можем да определим като симптоматичен в обновлението на Националната опера сезонът 2007-2008 г. е рано да се каже, но началото определено дава надежди. За откриване на сезона от операта са избрали заглавие от богатия репертоар на Верди – „Бал с маски“, което би могло да се ситуира във всяка една епоха. Ако вземем предвид и основната част от постановъчния екип с режисьор Пламен Карталов – художник на декора хърватинът Иво Кнезович, и художник на костюмите Елена Иванова, можем да предусетим заявката за модерност. Диригенти са Борислав Иванов и Борис Спасов, хореограф Петър Луканов, художественото осветление е поверено на Андрей Ходжиняк.
„Бал с маски“ е едно от двете заглавия, с които съставът на театъра ще гостува в Япония, предпочетен пред Метрополитен и Мариинския театър.
Една от провокациите за майстора на площадния театър Пламен Карталов е мястото, където ще се играе неговото представление – зала 1 на НДК.
Шедьовърът на Верди ни прави свидетели на вихрени страсти и драматични събития, през съдбите на основните герои в любовния триъгълник Рикардо – Амелия – Ренато, на фона на внимателно и дълго подготвяно политическо убийство. Историческите факти, свързани с живота и личността на шведския крал Густав ІІІ (1746 – 1792 г.), първообраз на оперния герой Рикардо, са предизвикали и създаването на оригиналната режисьорска версия. В историята на музиката са известни двете редакции: шведска и бостънска.
В едната героят носи името на Густав ІІІ – голям меценат, покровител на изкуствата, другата е с насилствените промени в либретото (заради италианската цензура) на имена и място на събитията – преместени от Европа в Америка, породени от болезнените неминуеми сравнения със съдбата на неаполитанския крал.
„Нашият екип не фиксира конкретика на място и време на действието и затова интерпретирането на сюжетната интрига добро – зло се постига с въздействащите средства на символиката – обяснява виждането си Карталов. – Имената на героите и характерите им, повлияни от силното въздействие на музиката, могат да са толкова шведски, колкото американски, италиански или каквито и да е, пренесени навсякъде и всякога. Налаганите конкретни рамки на епоха и стил са тесни.“
„Намирам версията за особено удачна и се радвам, че Карталов избра мен в ролята на Рикардо, казва пристигналият специално от Австрия тенор Емил Иванов. – Това е постановка, която дори навън трудно може да пробие. Идеите на режисьора са интересни и смислени, с нормални човешки отношения.“
За Камен Чанев (ще го видим във вторник вечер на сцената) ролята на граф Рикардо е дебютна. Веднага след премиерата в София обаче (още на 13 октомври) той за втори път ще влезе в образ, вече в оперния театър на Грац.
Елена Иванова работи за пръв път върху „Бал с маски“. (С Карталов са работили вече в тандем преди няколко години – в „Риголето“.) „Силата на масовия костюм е много е голяма, когато 30 души застанат на сцената. Това е най-интересното в операта за мен. Костюмите действат като декор, даже повече. Те носят енергия като цвят, тоналност, атмосфера. Когато е бедно едно изкуство, то е подчинено на парите, не на концепцията, интелигентността, таланта. Операта, която гледате, е без пари, тя е направена на вересия, цялата. За какво изкуство оттук нататък да говорим?“
Младият сценограф Иво Кнезович е нашумяло име напоследък. Неговите съвременни решения и визия разчупват остарелите схващания за оперна сценография. Правят го дискусионен, но и търсен. Това е третата постановка след „Селска чест“ и „Палячо“ в Загребската опера, която работи в екип с нашия известен режисьор. Второто представление е на 25 септември, зала 1 на НДК.
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/09/24/379795_bal_s_maski_otkriva_operniia_sezon/
От Августа МАНОЛЕВА