Разтърсващ спектакъл, който светът трябва да изживее, да види. Такава бе премиерата на Софийската опера на операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Спектакъл, сътворен от творец, който по изумителен начин е проникнал в дълбините на творбата на Пипков, успял е да вдъхнови и направи свои съучастници солистите и целия ансамбъл в създаването на внушителен спектакъл, който съм убедена ще влезе в историята на българския оперен театър.
Не случайно директорът на Софийската опера и режисьор на спектакъла, акад. Пламен Карталов избира българско заглавие с исторически сюжет за откриването на световния форум Опера Европа. Форум който събра директори, режисьори, специалисти участващи в сложната машина на един оперен театър, както и специалистите, които проектират настоящето и бъдещето на този изключително сложен стар занаят, каквато е операта в нашия технократски свят.
Сюжетът на Никола Веселинов, възпламенил въображението на младия композитор Любомир Пипков във времето, когато следва в Париж, акад.Пламен Карталов възпламенява в своя театрален спектакъл, създаден кадър по кадър като една филмова драматургия, искряща от режисьорски хрумвания, които спират дъха и те държат от начало до край в плен.
Спектакълът оживява в изчистена от битовизъм сценография, символична, с абстрактно внушение, дело на Свен Йонке, близка до съвременната чувствтелност и с актуалните си послания в разговор с нашето време. Създаден е запомващ се с изключителна театралност спектакъл, в който хоровите сцени и всеки един певец вокално и актьорски внушават една разтърсваща драма от времето на падането на България под турско владичество, драма, която завладя публиката. Тя бурно аплодира финала, когато сцената потънала в пламъци внуши и усещането за възмездието, възстановило равновесието в борбата на тъмното и светлото.
Всеки образ, разработен детайлно актьорски и вокално, всяка хорова сцена и визуално внушение изграждаха динамиката в тази изключителна драма. Нещо, което режисьорът Пламен Карталов утвърждава в разбирането си за правене на съвременен оперен театър всеки път. Избраните два състава внасят различната багра в богатата тъкан на драмата. Яна на Габриела Георгиева, Грозникът на Петър Бучков Ангел на Костадин Андреев, майката на Румяна Петрова, деветте братя и хоровите сцени бяха бурно аплодирани в този разтърсващ спектакъл. В тази драматургия хорът също е двигател на действието. Интригуващата детайлна разработка на всяка сцена динамизира театралността на спектакъла. Хорът бе активен персонаж в изграждането на драматургията, отлично подготвен музикално от Виолета Димитрова и разигран от Пламен Карталов. Диригентът Жорж Димитров води умело спектакъла и оркестъра в тази богата на метроритмични импулси партитура.
Мисля, че тази българска опера, възкръснала за нов живот не само разтърсва с внушението си, но предизвиква размисли и за нашето време. Тя е толкова истинска, че всеки изкушил се да я съпреживее ще открие нещо за себе си, за света, в който живее.
Д-р Магдалена МАНОЛОВА