„Княз Игор“ на Александър Бородин е една от тези опери, които рядко се появяват на музикалните сцени в Полша. И именно това произведение, принадлежащо към класическата руска опера, в изпълнение на националната Софийска опера и балет, публиката имаше възможността да види на XXV Оперен фестивал в Бидгошч.
Александър Бородин е самоук композитор (както и медик и химик), един от най-талантливите представители на руската народна школа от XIX век. Той е един от основателите на „Могъщата петорка“, известно творческо обединение на композитори, вдъхновени от руската народна музика, традиция и история.
В „Княз Игор“ композиторът се позовава на „Слово за Игоровия полк“, водещо литературно произведение на Киевска Русия, пресъздавайки в музиката на тази опера образи от Русия през ХII век, един от най-трагичните епизоди на битките на руските князе срещу нашествията на половците.
Върху операта „Княз Игор“ Бородин е работил цели 18 години и това е неговата единствена опера. Позовава на „Слово за Игоровия полк“, водещо литературно произведение на Киевска Русия, пресъздавайки в музиката на тази опера образи от Русия през ХII век, един от най-трагичните епизоди на битките на руските князе срещу нашествията на половците.
Ето княз Игор Святославич, който се впуска в битка срещу половците, с него се сбогува обичащият го народ и жена му – Ярославна. Губи битката и заедно със сина си попада в плен. Но не е третиран от хана на половците Кончак като пленник, а като гост. Владимир, синът на Игор, се влюбва в дъщерята на хана, който му я дава за съпруга и в тяхна чест и тази на Игор, устройва голям бал. Князът се връща в Русия при любимата си жена.
Либретото има някои несъответствия, все едно Бородин не е довършил произведението си в поне няколко фрагмента (между другото някъде в небитието се губят съдбите на Владимир Галицки и други, на когото княз Игор Святославич, тръгвайки за битка срещу Половците, поверява грижите за жена си). Тези недостатъци на либретото компенсира чудесната музика.
Предимството на българската постановка на тази операта, режисирана от проф. Пламен Карталов, за което можеше да се убеди публиката на фестивала, са преди всичко живописните колективни сцени и отличните солови партии. Белоруският баритон Станислав Трифонов играе главната роля. Незабравими ще останат също партиите на Ангел Христов, който се е въплътил в образа на Кончак, хан на половците. Прекрасно звучи сопрановата партия на Ярославна – жената на княз Игор, измъчена и с безпокойство очакваща завръщането на мъжа си, в изпълнение на Габриела Георгиева.
Истински успех постигнаха хоровете и балетът на Софийската опера, който изпълни известните половецки танци, завършващи този тричасов спектакъл.
„Княз Игор“ с режисьор академик Пламен Карталов е оперна класика, без никакви опити за „осъвременяване“. Така че тук липсват така модерните напоследък технически решения, монитори, видеозаписи, избухвания и т.н. Тази класика е представена в многоцветни костюми (Светла Калайджиева) и сценография (Борис Стойнов), наподобяващи обстановката на Русия от XII век. Публиката можеше да се наслаждава на прекрасната музика (диригент на оркестъра Владимир Кожухар), чудесните гласове и ефектната хореография на Асен Гаврилов.
http://www.bydgoszczinaczej.pl/artykul/operowa-klasyka-na-scenie-opery-nova/