След голямата литература, пренесена върху балета и мюзикъла на сцената на XXV Оперен фестивал в Бидгошч, бе поставена операта „Княз Игор“ в изпълнение на българската Софийска опера и балет.
Оперните певци от висока класа по никакъв начин не бяха в противовес на убеждението на руския композитор Александър Бородин, според когото в операта гласовете са на първи план, а оркестърът – на втори.
Раздвоен между химията и музиката, Александър Бородин работил над операта „Княз Игор“ повече от осемнайсет години. Едновременно с музиката той написал либрето, въз основа на староруския шедьовър „Слово за Игоровия полк“, разказващ за нападението на половците на Киевска Русия през XII в. За съжаление, внезапната смърт става причина за недовършената творба и композиторът не успява да й придаде завършен вид.
Режисьорът на софийския „Княз Игор“, Пламен Карталов, предлага много интересна концепция на спектакъла. Много чисто води сценичното действие – от нападението на половците на Русия, през пътуването на княз Игор и синът му Владимир, чак до неговото щастливо завръщане у дома, въпреки понесеното поражение. Действието се разиграва в две места – в замъка на княза в Путивъл и в стана на половците. В събитието е вплетена и любовта на дъщерята на Кончак, хана на куманите, към сина на княз Игор. Отчетлив е и елементът на предателството на Владимир Галицки, на когото доверчивият Игор е поверил грижата за Ярославна, втората му жена.
Нещо повече, Пламен Карталов пренася „Половецки танци“ от второ действие във финала, за да акцентира по този начин върху идеята на представлението. Това че хан Кончак, вижда в лицето на Княз Игор не е враг, а достоен противник, това, че дава на сина му Владимир дъщеря си за жена и й позволява да замине за родината на любимия си, има дълбок смисъл. И целта е да обърне внимание на това, че въоръжените конфликти могат да бъдат решени по мирен път. Такъв подход е силно необходим и на нашия съвременен свят. Към това трябва да се добави и виждането, че един човек няма право да повежда войските си срещу врага си и да обрича народа си на сигурна смърт.
Всички събития се разиграват в красива артистична обстановка, авторство на Борис Стоянов. Зърнени полета и зелени ливади с незначителни композиционни промени, се превръщат в интериор на замък или отново стават разрушено гробище. А станът на половците изглежда сякаш е разположен на огромна степ. Интересно пластичен и пълен със символика е фонът. Веднъж е като на синьо небе, след това – нощ, а по време на битката става кървав. Окаченият над сцената нимбус, в най-драматичните моменти се изпълва с образа на Исус Христос, така характерен за староруските икони. Този нимбус осветява образа му, символизирайки разпръскващата се духовна светлина. И прави така че на неговите лъчи, по протежение на събитията, се разнася гореспоменатото послание на операта. На тази интерпретация помага също и чувството на любов между Владимир и дъщерята на Кончак, както и между Игор и Ярославна.
Най-голямото предимство на представлението са гласовете. Габриела Георгиева, в ролята на Ярославна, запленява зрителите с драматично звучащо сопрано, водейки го технически необикновено прецизно, особено в арията, в която изразява своята тъга по мъжа си. Дълбокият, нискозвучащ, копринен баритон на Станислав Трифонов, съдържащ богата колористика, както и разнообразни емоции, прекрасно звучеше в арията “ Не на сън, без почивка за моята измъчена душа.“ Артистът е също забележителен актьор. От друга страна бавачката на Кончаковна, в ролята на която е Ветка Петкова, буди възхищение с красотата на гласа си, изразявайки чрез него краски на отдаденост и грижа.
В тази опера музиката, хорът и балетът се нуждаят от много пространство. Диригентът Владимир Кожухар хармонично ръководи оркестъра. В I акт внимателно подчертава староруските мотиви на църковната музика, а във II акт бавно насища мелодията с ориенталски мотиви. Както женските, така и мъжките гласове звучат интересно по време на заминаването на княз Игор от замъка, в драматичните моменти разделени на две отделни групи, навлизат със своите разнообразни краски в музикалния разказ.
Мелодичната линия на операта върви към кулминацията, каквито са „Половецките танци“. Ханът не само иска да покаже на княз Игор красотата на половецкия живот, но и да изрази чрез танца мирното настроение между владетелите. Нежността и романтиката на песните се заменя неочаквано в главозамайваща ритмично-тупкващи танцови пасажи. Тези виртуозни елементи на разгърнатите акорди бързат лудо пред себе си, завладявайки публиката. Това е много зрелищна част на операта, основаваща се на многообразието от звуци на оркестъра, визуално съчетана с музиката.
Танцьорките на софийския балет будят възхищение със своята техника, прецизност на изпълнението, ефирност и пълна хармоничност на състава и бяха като ориенталска добавка към тази музикално-балетна сцена, а в мъжката част на състава се усети липса на виталност. Ефектност на тази сцена придават костюмите, проектирани от Светлана Калайджиева, добавяйки на спектакъла пластична красота.
Дали Александър Бородин, руски химик със сърце на музикант, е подозирал, че композирайки „Княз Игор“, ще даде на света шедьовър на епичната историческа опера с романтична душа и ориенталски мотиви. А погълнат от своите лабораторни експерименти, сигурно също не е допускал, че „Половецките танци“ ще бъдат отличени и като сюита представяни в най-известните концертни зали на света.
Княз Игор, опера в четири действия и пролог, от Александър Бородин, Софийска опера и балет, България
Оркестър, хор и балет на Операта в София
Диригент: Владимир Кожухар
Режисьор: Пламен Карталов
Сценография: Борис Стоянов
Костюми: Борис Стоянов
Костюми: Светла Калайджиева
Хореография: Асен Гаврилов
Подготовка на хора: Виолета Димитрова
Действащи лица:
Игор Святославич – Станислав Трифонов
Ярославна – Габриела Георгиева
Владимир Игоревич – Хрисимир Дамянов
Владимир Галицки – Александър Носиков
Кончак – Ангел Христов
Кончаковна – Цветана Сарамбелиева
Овлур – Мирослав Андреев
Ерошка – Ангел Антонов
Скула –Димитър Станчев
Бавачка на Ярославна – Ветка Петкова
Половецка девойка – Благовеста Мекки-Цветкова
http://www.dziennikteatralny.pl/artykuly/pokoj-zamiast-zbrojnych-konfliktow.html