БTA, Оля Ал-Ахмед – Директорът на „Болшой театър“ Владимир Урин за гастрола на Софийската опера и балет в Москва

Най-голямото предизвикателство за Софийската опера и балет на сцената на „Болшой театър“ е представянето на Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“, каза в интервю за БТА директорът на „Болшой театър“ Владимир Урин. По думите му специалистите и публиката очакват с нетърпение спектакъла, тъй като Вагнер не гостува често на руската сцена. Той уточни, че назад в годините са се поставяли Вагнерови спектакли в Москва, но не и тетралогия. Той сподели, че преди гастрола на Софийската опера в Москва е имал притеснения за това как ще се възприеме българската опера „Янините девет братя“, тъй като тя е напълно неизвестна за руската публика. След премиерата обаче разбира, че притесненията му са били неоснователни, тъй като отзивите са, че операта е преминала доста успешно. Прекрасни са отзивите и за представения на сцената на „Болшой театър“ балетен спектакъл „Корсар“. На въпрос на БТА дали българската публика ще може да види скоро Болшой театър на софийска сцена, Владимир Урин посочи – „Наистина с удоволствие ще дойдем в София, защото обичаме България, добре познаваме България, знаем колко приветливо се отнасят в България към руския театър и се надявам на същото отношение и към Болшой театър“. Той уточни обаче, че тъй като са много голяма трупа, организацията на такъв гастрол би изисквал доста време, голяма организация и финансиране.

Владимир Урин: Природата не е подминала българския народ от гледна точка на талантите, музикалността и гласове

Москва,18 май /Оля Ал-Ахмед, БТА/

Природата не е подминала българския народ от гледна точка на талантите, музикалността и гласове. Това заяви в интервю за БТА генералният директор на Болшой театър професор Владимир Георгиевич Урин – театровед, режисьор, педагог. Той коментира гастрола на Софийската опера и балет на московска сцена.

Софийската опера усилено се подготвя за най-голямото си изпитание в Болшой театър – гениалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, с гост-диригент Ерих Вехтер. Премиерният спектакъл е тази вечер на историческата сцена на Болшой театър. Всички билети и за четирите вечери са отдавна продадени. Дълги години Вагнер е бил табу за Русия. На московска сцена Вагнер не е поставян от 1941 година.

„Най-големият изпит за българските изпълнители предстои, и това е Вагнер. Специалистите и критиците чакат този момент с нетърпение. Вагнер не гостува често на руската сцена“, каза още за БТА Владимир Урин. „Нямам спомен до момента да е имало такъв грандиозен проект в руските оперни театри, като този, поставен от академик Пламен Карталов. И това, което Софийската опера ще представи се очаква с нетърпение“, допълни Владимир Урин.

На въпрос логично ли е да очакваме Болшой театър на софийската сцена, Владимир Урин отговори: „Ако ни се отдаде възможност – с удоволствие ще дойдем в София, защото обичаме България, добре познаваме България, знаем колко приветливо се отнасят в България към руския театър, и се надявам на същото отношение и към Болшой театър“.

Владимир Урин пожела на Софийската операта успех, късмет и много добри зрители. „Искам да пожелая на Софийската опера и балет както е била, така и да продължи да бъде важен и главен театър за ръководството на България. Много е важно, тези, които отговарят за оперния театър да разбират неговата значимост, колко е важен и колко му е необходимо да му се помага в тези толкова трудни времена“, каза директорът на Болшой театър.

Владимир Урин е роден на 19 март 1947 г. в град Киров. Завършил е Руския институт за театрално изкуство. През 1973 година започва театралната си дейност. За генерален директор на Болшой театър е назначен на 9 юли 2013 г. Урин е заслужил деец на изкуствата на Русия.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Владимир Георгиевич, откъде тръгна всичко? Как така след 37 години Софийската опера и балет се оказа на сцената на Болшой театър?
Отговор: Човек трябва да умее да се сприятелява. Много добре се познавам с акад. Карталов, неведнъж сме се засичали на различни събития и срещи. Г-н Карталов дойде при нас, обсъдихме възможностите за нашето сътрудничество, и тогава се роди идеята за турне на Софийската опера и балет в Болшой театър в Москва. Казах си: „Защо пък не!“ И ето го резултата, не изминаха и две години от първата ни среща-разговор. Оказа се, че е възможно да се намери и време в Болшой театър, възможно е да се намерят и финанси за проекта, тъй като това е доста скъп проект. Както разбирам, помогнал е и фактът, че България има Европредседателство в момента, и в крайна сметка, запретнахме ръкави и започнахме да подготвяме гастролите. Това е!

Въпрос: Присъствието на Софийската опера и балет на руската сцена би ли могло да се тълкува като нов тласък в културните отношение между двете страни?
Отговор: Знаете ли, напълно съм убеден. Принципно гледам да избягвам такива патосни изрази, но бих ги формулирал по следния начин: човешките връзки винаги дават художествен резултат. Възникват проекти, възниква обмен, договаряме се за най-различни неща – било то да изпратим балетна двойка, например. Човешките контакти пораждат творчески връзки. Напълно съм убеден, че това винаги е било така, тъй като Болшой театър изключително много сътрудничи с различни страни от цял свят, и с театрите включително. В момента планираме няколко съвместни постановки с Метрополитен в Ню Йорк, предстои ни съвместна постановка с Парижката опера, както и съвместна постановка с фестивала Експромаз. Преди това имахме съвместни постановки с „Инглиш Нешънъл опера“. Имаме доста сериозни международни връзки. А човешките, приятелски отношения, които ни свързват със Софийската опера и балет, съм напълно убеден, че за в бъдеще ще дадат своите резултати. А ние с акад. Пламен Карталов задължително по време на тези гастроли ще се договорим и за още нещо.

Въпрос: Какво най-често обсъждахте тези дни с маестро Карталов?
Отговор: С акад. Карталов малко общувахме тези дни, защото отсъствах два дни, нямаше ме в Москва, когато започнаха гастролите. От друга страна, маестро Карталов от сутринта до късна нощ е зает на сцената. Сега се надявам, че когато започне тетралогията той малко ще се поуспокои и ние с него обезателно ще намерим онова време, за което се договаряхме преди, ще седнем на среща, ще обсъдим резултатите от гастрола, ще поговорим, ще обсъдим всичко. Имали сме възможност много пъти да се срещаме и да си поговорим. Знам колко скъпо му струва тази тетралогия! Знам колко скъпо му струва целият репертоар, който докара в Москва. Разбираемо е, че в момента му е притеснено, Москва – не е лесен град. Това е един много театрален и много взискателен град. Но и българският народ не отстъпва – надарен народ сте. Имате толкова много прекрасни певци, не просто на местно ниво, не само на европейско ниво, но на световно ниво, които са пели и пеят до ден днешен в операта. Става въпрос и за величията, и за тези, които работят в момента. Работят прецизно, работят прекрасно и пеят на най-добрите сцени в света. Природата не е подминала българския народ от гледна точка на талантите, музикалността и гласове. Естествено, че на нас ни е интересно да видим какво е днешното състояние на българския оперен театър. Още повече, че смело с размах ще показват тетралогията. А това са четири спектакъла на Вагнер, четири поредни вечери.

Въпрос: Кое най-много Ви безпокоеше – Вас и акад. Карталов?
Отговор: Безпокоеше ни само едно нещо – всичко, касаещо организационните въпроси, не ни безпокоеше, а това как ще приеме спектаклите публиката – таяхме в някаква степен опасения. Най-много ни притесняваше как ще се възприеме българската опера на Любомир Пипков, тъй като тази опера е напълно неизвестна в Русия и не я знаят. Точно тогава ме нямаше, летях за два дни, но отзивите, които разбрах са – че операта е преминала доста успешно. Тези, които обичат и разбират операта, с интерес са възприели спектакъла. Сега ще чакаме рецензията на критиците – какво ще кажат специалистите.

Въпрос: А какви са отзивите за балета „Корсар“?
Отговор: Видях част от балета, много добре се познавам с постановчика. Отзивите са най-добри за този спектакъл, дори бих казал – прекрасни. Наистина прекрасни. Сега вече бих могъл да поздравя операта и балета с успешното начало на гастролите.

Въпрос: Често ли се случва да предоставите новата и историческата сцена?
Отговор: Това почти никога не се случва. Работата е там, че трябваше да изберем подходящо време. В момента нашата оперна и балетна трупа са на турне в Китай. Операта вече е в Китай, сега към тях се присъединява и балетният състав, и така се получи, че точно в този момент и двете ни сцени са свободни. И по този начин дадохме възможност на софийския театър да се покаже и на двете сцени.

Въпрос: На пресконференцията заявихте, че всички билети са били продадени. Към кой от спектаклите имаше най-голям интерес?
Отговор: Към всички. Бих могъл да кажа, че Вагнер се продаде доста бързо. Най-бързо се продадоха билетите за Вагнер и „Корсар“. Доста по-бавно вървеше продажбата за „Янините девет братя“ на Любомир Пипков, поради това, че това произведение е напълно неизвестно у нас. Но преди самата премиера всички билети вече бяха изкупени.

Въпрос: До момента оправдават ли българските ви колеги Вашите очаквания?
Отговор: По първоначалните отзиви – да! И искам да им пожелая успех, защото в интерес на истината, главният оперен изпит все още предстои – и това е Вагнер. Знам, че и специалистите с нетърпение очакват тетралогията, тъй като Вагнер не гостува често на руската сцена. Имаше една успешна постановка на Валерий Гергиев на опера на Вагнер, но това беше доста отдавна. Нямам спомен в руските оперни театри да е имало такива големи проекти, като този на академик Карталов. Това, което Софийската опера представя, предизвиква особено голям интерес и то предстои.

Въпрос: Да преминем тогава към Вагнер. Какво очаквате от тетралогията на Вагнер „Пръстена на небелунга“ и не е ли прекалено смело четири вечери подред да се поставя Вагнер, предвид, че от 1941 година Вагнер не е поставян в Москва?
Отговор: Вагнер се е поставял, но никога не е имало тетралогия. Знаете ли какво ще ви кажа, при нас в Русия казваме „който не рискува, той не пие после шампанско“. Нашата работа е творческа и в нея печелят онези, които рискуват. А дали ще издържи, това ще зависи от три компонента: при Вагнер това е – на първо място музикалният състав, и разбира се, това е оркестърът. Не всеки инструментален колектив притежава умението да изпълнява Вагнер. И ако Софийската опера покаже своята гледна точка и своето разбиране за Вагнер, то това би било най-ценното. На второ място са гласовете. Всичките те без изключение са с изключително трудни, невероятно сложни вокални партии. Дълбоко се надявам, че всичко това ще има вокално покритие. И заключителен, най-последен компонент, бих сложил това, че оперите на Вагнер предполагат и дават възможност за много неординарни режисьорски и художествени решения. Оркестърът и гласовете бих сложил на първо място, и на второ – режисьорското решение. При това отново ще повторя, че сюжетите, които са основани на митологията, дават възможност за най-различна интерпретация, и то най-неочаквана. От това също се интересуват любителите на операта, които ще дойдат на спектакъла.

Въпрос: Кое в постановките на репертоарите най-много досега е впечатлило зрителите?
Отговор: Трудно ми е да кажа, защото, за съжаление, не можах да присъствам на първия спектакъл. Не бих могъл да изкажа впечатления от операта, тъй като с никого не съм я обсъждал. Но, що се касае до балета, то тук бих могъл да заявя, че имам оценката на моите колеги, пък и аз видях част от спектакъла, бих заявил, че това е изключително високо професионален театър с много високо качество и на кардио балета, и на солистите, и с висока постановъчна култура. Това със сигурност мога да го кажа за „Корсар“.

Въпрос: В хода на събитията, и предвид впечатленията, логично ли е да очакваме Болшой театър на софийската сцена?
Отговор: С удоволствие бихме дошли. Веднага мога да ви кажа, че с удоволствие ще дойдем в София, ако ще има възможност да ни приемете. Доста сме скъпи! Шегувам се, не става въпрос за някаква цена, а за чисто реалните разходи. Ние сме много голяма трупа, в нашите спектакли са заети огромно количество артисти. Всеки път организацията на такива гарстроли изисква стабилно финансиране. Ако успеем да решим този проблем, то с удоволствие ще дойдем в София. Наистина с удоволствие ще дойдем в София, защото обичаме България, добре познаваме България, знаем колко приветливо се отнасят в България към руския театър, и се надявам на същото отношение и към Болшой театър. Идвали сме в страна ви, много от нашите артисти често гастролират у вас. Ще видим. Дай Бог, ако ни се отдаде възможност да дойдем – с удоволствие.

Въпрос: Владимир Георгиевич, като заключение, какви са Вашите лични впечатление, препоръки и пожелания?
Отговор: Бих искал да пожелая успешно завършване на гарстролите. Това е първото нещо, което бих искал да пожелая. Успешно, успешно и успешно приключване на турнето. Защото ще повторя предстои най-сложното. Бих искал да пожелая на българския оперен театър късмет. В днешно време късметът е много важен. Бих искал да пожелая още нещо. Днес не е лесно да се развива изкуството, било то театрално или друго. Светът е зает със съвсем други проблеми. Искам да пожелая на Софийската опера и балет както е била, така и да продължи да бъде важен и главен театър за ръководството на България. Много е важно, тези, които отговарят за оперния театър да разбират неговата значимост, колко е важен и колко му е необходимо да му се помага в тези толкова трудни времена. Пожелавам на операта успех, късмет и много добри зрители!/АМ/

Видео на Оля Ал-Ахмед – БТА

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_7y7oo3j8

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1803210

Comments are closed.