„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков, режисьорски проекции” е, без съмнение, забележително събитие не само в нашето книгоиздаване, но и в целия ни културен живот. Появи се след друго голямо събитие – кулминацията на културния сезон – премиерата на тази опера / на 22 март т.г/ и представянето й с огромен успех в Болшой театър, Москва на 24 май с.г. Да, досега не сме имали подобна книга, свързана с българската опера и музикалната ни сцена. Тя е нещо уникално, първа по рода си у нас. Подобни опуси, посветени само на едно музикално- сценично произведение, писани от режисьори, са голяма рядкост дори в страни с дълголетни традиции в жанра като: Русия, Германия, Полша, Австрия, Франция. Сещам се за книги на Покровски, Фелзенщайн и Херц, на Понел, Ото Шенк и Бронислав Хорович.
Академик Пламен Карталов, водещият днес оперен режисьор у нас / който издигна националната ни опера на световно ниво, при това след тежка криза/, е проявил голяма смелост да напише този капитален труд, посветен само на едно произведение, първата опера на класика Любомир Пипков, създадена през 30-те години на ХХ век. Мащабен, впечатляващ опус, както с обема / цели 655 страници!/, така и качеството си. Достоен за тази „най- българска” и може би най- съвършена национална класическа опера, която сега, благодарение на изключителната му постановка, преоткриваме отново и можем да оценим истински, по достойнство.
Акад. Карталов е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания. Според него тук става дума за един „иносказателен шедьовър от миналото, отправен към бъдещето, в който рефлексиите на събитията в това музикално- сценично повествование могат да ни развълнуват, разтърсят и днес.” И е успял да докаже тезата си, както направи това и в сценичен план, в постановката в Софийската опера.
Книгата е, подчертавам, голяма и впечатляваща. Ще спомена само заглавията на четирите й основни части:1/ Операта на Пипков в епохата на новаторите за родно изкуство / 30- те години на ХХ в./, 2/ Родословието на либретото, 3/ Поглед към партитурата/ Езикът, Интонационният строй, Семантиката на тоналностите, Музикалната форма на операта, Музикално- тематичното изграждане, Лайтмотивите/, 4 / Поглед от сцената, общи аспекти, образи драматургия/. Всичко това – резултат от един сериозен анализ, един къртовски труд, при една голяма и солидна научна подготовка. Всичко това в рамките на 300 страници. Не съм срещал подобен труд дори на наш драматичен режисьор върху пиеса на Шекспир или Вазов!
Ценно и интересно е и приложението / цели 325 страници/. Уникалното тук е, че Карталов е издирил всички народни песни /близо 40!/ с мотива за Яна и нейните девет братя от легендата. Един голям труд! Представил е и разказа на Никола Веселинов, първоизточника на либретото / подписано от него, но всъщност дело на Любомир Пипков/, представил пълно с текст, снимки и рецензии петте постановки досега на операта / 1937, 1961,1978, 1984, 2018/, реализирани с различен успех в София, Стара Загора, Русе и отново в София. Също и интересната дискусия около операта, предизвикала доста спорове,немалко възторзи и отрицания. Макар и обемен и решен като монография, този текст се чете леко и увлича. Карталов има леко, образно перо, освен голямата ерудиция и култура, които е натрупал в своята блестяща кариера, с много върхове и открития.
Книгата е издадена много прецизно, на високо полиграфическо равнище от „Захарий Стоянов” с директор, неуморния градител на българската книжовност и духовност Иван Гранитски. Книга, която е наистина един основополагащ труд.
Огнян СТАМБОЛИЕВ