Световноизвестното драматично сопрано Мария Гулегина ще пее в операта „Парсифал“ на Рихард Вагнер в ролята на Кундри в Софийската опера на 30 януари и 1 февруари. Гулегина е влюбена в ролята на Кундри . След като изпълни тази роля на 16 октомври 2018 г. в Мариинския театър, музикалните критици откриха в нея Вагнерова певица – и то такава, каквато не е срещана досега.
„Вагнер не е музика, а философия. Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона – първо трябва да се причестиш“, сподели за БТА оперната прима. Тя обясни, че едва след 35 години на сцената се е осмелила да изпълнява Вагнер.
Оперната прима разказа още, че е имала честта да познава лично Гена Димитрова и Николай Гяуров и за нея е огромна отговорност да е на сцена в родината им. „Пристигнах тук и за да почета своите приятели и колеги“, допълни тя. Като съвет към младите оперни певци Гулегина сподели, че според нея е важно да намерят добър учител, който да има търпението на родител и да работят усърдно и непрекъснато.
Търсена от всички световни сцени, оперната прима Гулегина предварително се е запознала с постановката на „Парсифал“ на маестро Пламен Карталов и едва тогава приема поканата да участва в нея.
Наричана „Руското сопрано с Верди във вените“, тя е носител на многобройни награди и отличия, между които „Премио Пучини“ 2009, наградата „Джовани Дзанатело“, златен медал „Мария Дзамбони“, златен медал от фестивала в Осака, наградата „Белини“ 2001, наградата Arte e Operosit nel Mondo от Милано.
За обществената си ангажираност тя е наградена с ордена на „Света Олга“, най-високото отличие на Руската православна църква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е глобален посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
Бъдещите й планове включват нова постановка на „Сицилиански вечери“ в Мариински театър, „Аида“ в Амстердам като част от турне с Пласидо Доминго, както и рецитали по целия свят, включително в „Карнеги хол“, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория и 15 други места. Тя ще продължи да пее и във Вагнеровите произведения, поясниха за БТА от Софийската опера и балет.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Г-жо Гулегина, вие сте драматично сопрано. Какво точно ще рече това? Бихте ли пояснили?
Отговор: Драматическото сопрано е глас с неограничени възможности. Той може да покаже и страст, и ревност, и завист, и отчаяние, и злоба, и любов, и нежност. Драматическото сопрано това е глас „Ферери“. Какво имам предвид? „Ферарито“ и в гаража да си стои то пак си е „Ферари“. Всъщност това сравнение ми го лепна професор Бути. Той непрекъснато ми повтаряше :“ Гулегина, ти си „Ферари“ – с мощен мотор!“
Така че, извън сравненията, казано по-простичко – драматическото сопрано е мощен глас с необятни възможности. Драматическото сопрано може да изпълни абсолютно всичко, стига да има правилна постановка, а не само гласовите възможности дадени от Всевишния. Бих казала, че съм късметлийка, на която и се отвориха широко вратите на драматическото сопрано.
Започнах да обработвам гласа си в много млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях завършила още средното си образование, но още тогава отделях изключително много време на пеенето и на правилната постановка на гласа. Посещавах редовно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано възниква от липсата на педагози, които биха могли от самото начало да работят с гласовите възможности и правилно да научат изпълнителя да ги използва.
Бих дала още едно сравнение, за да стане ясно на всички. Ако на улицата случайно намерите диамант, който попадне в лоши ръце, той ще се потроши, каратите ще загубят стойността си и диаманта може да се превърне в обикновен стрит пясък, който не става и за боклука. Но ако парченцето диамант попадне в добри, професионални ръце, те така ще го гравират и обработят, че диаманта ще блести в пълната си мощ и красота и високият карат ще проличи сам по себе си.
Въпрос: Имате над 165 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
Отговор: Повече са, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в главните роли в „Аида“, „Турандот“, „Тоска“, „Норма“, „Макбет“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Дама пика“, „Селска чест“ и много други.
Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа откровено с една единствена дума: уникално е! Обожавам да пея там. Това е едно неизмеримо ниво, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години „Тоска“.
Въпрос: Обявена сте от критиката за „Кралица на операта“, в коя роля се чувствате истинска кралица?
Отговор: Ролята, в която се чувствам истинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я замени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива в сравнение с целия блясък на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, у дома при детето си. Ролята на майка, на жената в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята – майка! Имам две деца, дъщеря и син. Разликата помежду им е двадесет години. Повтарям и отново ще повторя. Да съм майка – е най-главната ми роля, най-главната и съществена моя продукция, най-звездният ми миг.
Въпрос : Наричана сте „Руското сопрано с Верди във вените. Защо Верди? Имате ли определена страст към произведенията на Верди?
Отговор: Верди ме зарежда с емоционалност, с чувство, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите произведения. Има едно поверие, в Тибетското евангелие, което гласи, “ че е невъзможно човек да стане певец само за един живот“.
В Тибет твърдят, че певците са били и в предишните си животи също певци. Имах детски сънища, а може би и видения, че плувам по каналите на красивата Венеция.
От ранна възраст се отъждествявам с Консуела – слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз наистина бях много, ама много слаба, дори малко и страшничка от слабост. Вероятно любовта ми към музиката, към определените произведения на Вреди, в случая, това цялостно притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.
Въпрос: Да, но вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
Отговор: За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона – първо трябва да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го постигне трябва да има много добър опит в италианската школа, но най-важното е човек да е узрял духовно. сложното и специфичното при този композитор са големите и различни интервали.
Години наред отказвах да пея Вагнер, но когато получих предложението на акад. Пламен Карталов да участвам в „Парсифал“ реших първо да се запознае не само със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия начин на изразяване. Прочетох либретото, прослушах многократно музиката. Изгледах я много внимателно и накрая се реших да направя тази крачка. Започнах да изучавам немски език в Мюнхен. Летях непрекъснато до там, за да прекарвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на конкретното и прецизно произношение на всяка една дума, а немски език е много сложен от фонетична гледна точка.
Въпрос: Българската публика ще ви види в ролята на Кундри в операта на Вагнер „Парсифал“. С какво ви привлече тази роля?
Отговор: Влюбена съм в тази роля! Това е гениална роля! Това, което ме грабна в постановката на Карталов е движението в сцените.
Непрекъснато се движа, преобръщам, въргалям и при това и пея едновременно. Това е уникално измислено. Грабна ме веднага и много ми харесва! Страшно ме вдъхновяват тия движения, измислени от режисьора! До момента не съм изпълнявала нито една опера , ако тя не ми харесва. А тази не просто ми хареса, а буквално ме грабна!
Въпрос: Как се работи с колегите ви от Софийската опера и балет?
Отговор: За мен оперният театър е храм. Затова дойдох тук, в София, за да отдам своята почит към паметта на моите големи колеги и приятели – Гена Димитрова и Николай Гяуров. В тази митологична драма на музикалния гений главните роли се изпълняват от великолепни български изпълнители, като Костадин Андреев в ролята на Парсифал,
Атанас Младенов в ролята на Амфортас, Петър Бучков като Титурел, Ангел Христов като Гурнеманц, Бисер Георгиев в ролята на Клингзор.
С всички тях работя перфектно! Дори ме е страх да отбележа някого, и другите колеги да се обидят. Наистина съм искрена – с всичките си колеги от Софийската опера се разбирам прекрасно, работата ми тук е просто песен! И другите виновници за постановката също трайно влязоха в сърцето ми с техния професионализъм: Диригентът Константин Тринкс и режисьорът маестро Пламен Карталов предразполагат изпълнителите с това, което те са свършили перфектно.
Въпрос: Г-жо Гулегина, вие сте носител на ордена на „Света Олга“, който се счита за най-високото отличие на руската православна църква. За какво ви връчиха този приз?
Отговор: Не е хубаво човек сам да говори за делата си, Господ ги вижда отгоре. Винаги съм се занимавала с благотворителност, и ще продължавам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, но не обичам да говоря за това. Възстанових изцяло със свои лични средства иконостаса в храма в Москва „Св. Влкм. Флора и Лавра“.
Въпрос: Вашите бъдещи творчески планове?
Отговор: Не обичам да правя дългосрочни планове, защото всички ходим по тази земя и сме подвластни на Бога. „Човек предполага, Господ разполага“.
През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отказа. Тогава всичките ми планове можеха да рухнат за един миг. Но в Мюнхен ме спасиха, и ето ме сега пред вас.
Два месеца след това аз вече бях на сцената в „Колонната зала“ в Москва и пях. Три месеца след това, което се случи, аз вече стоях на сцената на Метрополитан опера.
Никой не знаеше и никой не разбра , че съм преживяла огромна, изключително сложна, буквално страшна операция на сърцето и на клапаните! Всички ми правиха комплименти, как прекрасно изглеждам. Знаете ли какво им казвах: имах прекрасна ваканция!
Така че, всеки може да си прави какви ли не планове, но Господ е този, който решава дали те да се осъществят. А сега нека погледнем в близките два дни – на 30 януари и 1 февруари от 18,00 часа ще се потопите в една вечер на тaйствено стремление с творчеството на композитора-космополит и път към просветление на духа. /ОА/
/НП/
София, 29 януари /Оля Ал-Ахмед, БТА/