Любовен копнеж и изпепеляваща страст и едно тържествено мистично представление предлага Софийската опера и балет на своята публика с два магични спектакла от Рихард Вагнер – „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“.
Влюбеният Вагнер споделя, „Никога в живота си не съм бил истински благословен от любовта…“. Признание, спонтанен изблик на властелина на романтизма, страстно влюбен в съпругата на своя покровител Ото Везендонк, поетесата Матилде Везендонк. Изблик, който оживява в „Тристан и Изолда“.
Влюбеният Вагнер е увлечен от сюжета на старинната легенда за любовта, която побеждава смъртта, легендата за Тристан и Изолда. Създава творба не за любовта, а за мъките на любовта, прославя не живота, а смъртта.
Това е величествена поема на любовта, в която властва екстазът на любовта – копнеж, очакване, болка и отчаяние, жажда за смърт. Истинско море от страсти, разкриващо болезненото състояние на влюбения Вагнер, разкъсван от любовна мъка.
Всичко това ще оживее на сцената на Софийската опера и балет на 7 юли от 16.00 часа и на 10 юли от 18.00 часа в спектакъла на „Тристан и Изолда“ в постановката на Пламен Карталов с невероятните български вагнерови артисти – Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Ангел Антонов, Красимир Динев, Николай Петров под палката на гост диригента, маестро Канстантин Тринкс.
В спектаклите гостува един изключителен изпълнител от състава на Вагнеровия фестивал в Байройт – финландецът Юка Расилайнен в ролята на Курвенал.
След тази възвишена поема за любовта, каквато е „Тристан и Изолда“, пътуването в света на Рихард Вагнер продължава на 12 юли от 18 часа с лебедовата песен на композитора, „Парсифал“, „тържествено, мистично представление“, както Вагнер определя опуса си.
Това е нещо повече от тържествено мистично представление, това е неговото завещание. Вагнер търси връзката между християнството и будизма. В края Парсифал казва по време на магията на разпети петък – „Това, което живее и отново оживява“, това е реинкарнацията.
Кундри в един предишен живот е била грешница и сега трябва да се покае, да изкупи греховете си. Темата за изкуплението е дълбокият смисъл на „Парсифал“.
Музиката е гениална, тя раздипля една магия. Влизаме в магията на разпети петък. Оживява отново възродилата се природа, един космос който отново възниква. Музиката се слуша и над слушането е посланието. То изразява радостта, показва мъката, показва омразата, музиката показва и любовта, поезията, хаоса. Показва ни целия кръг на човешкото мислене, но това се случва само на хората, които получават свише вдъхновение. Почувствали са го и имат само задачата да го изразят. Ако искате да бъдете посветени в тайнството на свещения Граал, да съпреживеете забравени човешки емоции – радост, мъка, омраза, любов бъдете с ансамбъла на Софийската опера и балет на 12 юли, с посветените в това тайнство български вагнерови музиканти – солистите Константин Андреев, Атанас Младенов, Бисер Георгиев, Петър Бучков, Ангел Христов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Айла Добрева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.
Диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов.
Споделен възторг от публиката:
„Парсифал“, уникално преживяване, полет в друго измерение, в друга честота и енергия. Издигане!”
„Спектакъл, който те откъсва от земното и те пренася постепенно, чрез наслагване на образ, звук и картина в мистичното и вечното, във вселената и вечността… Благодаря за неповторимото преживяване да бъда пред този портал на време, религия, мистика, филсофия и екстаз!“
На 30 юни Мария Гулегина пя в театър „Колон“ в Буенос-Айрес ролята на Турандот от едноименната опера на Пучини. Публиката й става на крака. Ето какво пише за нейното изпълнение на Турандот Максимо Парпагноли, повече от 30 години фотограф на театър „Колон“:
„Не мога да изразя с думи какво означава за мен този монументален спектакъл в театър „Колон“ в Буенос Айрес. Благодаря на съдбата, че имах привилегията да го гледам, да снимам на същата сцена този велик художник, наречен Мария Guleghina.
Ролята й е трудна и ангажирана , гласът и е като светкавица, която озарява небето в тъмна нощ, пали сухата нива и я превръща в чисто злато. Гулегина зарежда с адреналин като актриса, действа на зрителя психологически, защото е силна актриса.
С радост целувам пода, по който минава това свещено същество. Мария предизвиква на сцената повече от възхищение: поклонение е правилната дума!
Истински глас на драматично сопрано!!!
Единствената Турандот!!!
Máximo Parpagnoli