ФЕСТИВАЛЪТ НА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ – ВРЪХ В СЕЗОНА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ – Автор: Иван Върбанов

Гледали ли сте опера в … пещера?

Никога? Е, как така?

А защо сте изпуснали това вълшебство от великолепие, изключителност на преживяването, което е незабравимо пътешествие във времеви портал на крилете на музиката на Рихард Вагнер?

Фантастичност и реалност, вечност и съвремие, величие на непреходното творение – създадено и преминало отвъд столетията чрез енергията на Вселената и материализирано от вибрацията и извънредната матричност от звук, видения и картини, музика, изключителност до степен на свръх-мистичност, фигури, създадени от природата, кодирани от класната интерпретация на певци, музиканти, танцьори, художници. Екстаз на сетивата и скок в друго измерение.

Това е успял да види, да създаде и да случи в пространството на Белоградчишките скали оперният феномен – Пламен Карталов. Директорът на Софийската опера и балет, който със своя неспокоен и вечно търсещ дух не престава да служи и да бъде отдаден на високото изкуство. Създаваните от него оригинални музикално-сценични продукции, ситуирани в конкретна среда, обстоятелства и контекст, изцяло надхвърлят рамките на оперния спектакъл. Карталов търси и съгражда винаги нови светове. Творец от неговия ранг е богатство за всяка национална култура, а приносът му за развитието на оперния театър е значим, огромен и международно признат.

„Опера на върховете“ е само част от линията на уникалния и собствен почерк на акад. Пламен Карталов, естествено продължение на вектора от успешни и наложили се формати: „Опера в парка“, „Опера на площада“, Софийски летен Вагнеров фестивал, „Концерти за бебоци“, „Сцена на вековете“, „Крепост на вековете“ и др.

Тук трябва да отбележа, че независимо от опитите за епигонско подражателство, оригиналът винаги е неповторим. Напъните на регионални ентусиасти да копират, мултиплицират или да адаптират (под формата на производни версии и реминисценции) авторските идеи на Карталов, се изгубват и потъват в пространството с ефекта на отражения от криви огледала. Бих посъветвал всички амбициозни претенденти да изхождат винаги от максимата, че всеки творец/артист е неподражаем и уникален по своята природа. Живейте и създавайте оригинални творби и проекти. Но, нека, все пак, оставим правото на всеки да прави своя избор чрез свободната си воля, знаейки, че времето отсява безапелационно и е безкомпромисния съдник на величието, стойностното и значимото.

Респектиращо е върховото постижение от най-новата история на музикално-сценичното изкуство у нас – реализацията на най-мащабните творби на Рихард Вагнер: „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“, които се изпълняват приоритетно само от български оперни певци. Забележителен и престижен успех за Софийската опера и балет, който бе признат и откроен в международен мащаб от най-изтъкнатите специалисти. Нека припомним, че президентът на Международната асоциация на Вагнеровите общества – Йозеф Линхарт, лично връчи златната значка и знамето на общността на театъра и на неговия генерален мениджър.

„Опера на върховете – Белоградчишки скали“ е част от музикалния залп, с който се закри успешния сезон на първия ни оперен театър. Паралелно със зрелищните спектакли, които бяха представени на откритата сцена, разположена на крепостта Калето, бе представен и мистичния спектакъл – пърформанс в три части: „Вагнер Магура: Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“.

Вагнер има няколко опери, които в сюжетите си ситуират картини на действието в пещери. Ето от тук идва идеята на Пламен Карталов, който събира тези части в една фентъзи феерия. Самият режисьор въвежда публиката с разказ за предстоящите легенди, части от които зрителите виждат да оживяват пред очите им.  Богове, великани, джуджета и валкюри оживяват в подземията от варовикови форми и образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери. Пещерата „Магура“ крие голямо богатство. В нея се намира най-голямото находище на скални рисунки в Европа. Тук впечатляват внушителните „Голям сталактон“ – висок 20 метра и най-големият сталагмит – „Падналият бор“, който е дълъг почти 11 метра.

Всичко в „Магурата“ започва преди 15 милиона години. Праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано, фигури на танцуващи женски силуети, изображения на ровуващи мъже, маскирани хора, звезди, светлини и прожекции. Машината на времето се завърта от късния неолит през най-ранния слънчев календар на Европа и ето – с първите акорди образите проясняват и материализират героите на Вагнер. Следват мистични и възвишени картини, които отвеждат до сакралното тайнство на братството на рицарите на Свещения Граал. Евхаристията е велико тайнство, което Рицарите знаят и пазят, както и се уповават на спасителната сила на Свещения Граал, а докосването им до него е целебно и е извор на вечния живот.

Стратегията на уникалното преживяване е преминаването на публиката през девет точки (сета), където се представят отделните оперни сцени от „Рейнско злато“, „Парсифал“ и „Тайнфойзер“, а именно:

1. На входа на пещерата – из операта „Рейнско злато“ – Ваххала

2. Реминисценция „Открадването на Рейнско злато“

3. Праисторически тайнства – увертюра към операта „Парсифал“

4. Из операта „Рейнско злато“ – Нибелхайм

5. Из операта „Танхойзер“- пещерата на Венера, дует на Венера и Танхойзер

6. Шествие „Пилигрими“- хор из операта „Танхойзер“

7.Из операта „Парсифал“- Тайнството на Светия Граал

8. На изхода на пещерата – Финал „Рейнско злато“

9. Финала – Тържествена наздравица „Ездата на валкюрите“ из операта „Валкюра“

Да! Оперното изкуство е посвещение, тайнство и възвишеност, които точно тук, в Магурата, имат потресаващо силно въздействие. Легендите, непреходните опрени сюжети и послания, създават портал от Светлина, която като чудо преобразява – и участниците в скалния спектакъл, и публиката, която излиза пречистена от знаменателното пътуване.

След края на това удивително пътешествие, което трае 2 часа и 45 минути, публиката е екзалтирана и не крие своите поздравления и комплименти към създателите и екипа на Софийската опера и балет. Радостта, щастливите очи и греещите усмивки на лицата на хората наистина са безспорен знак за успеха.

С този полет над върховете на Белоградчишките скали завършва успешния сезон на Софийската опера и балет. Още звучат нестихващите аплодисменти за балетите: „Кармина Бурана“ и „Дамата с камелиите“; за оперните спектакли: „Трубадур“, „Кармен“ и „Турандот“; за представянията на мюзикъла „Мама миа!“.

Вече е ясно, че предстоящият сезон ще бъде изключително наситен с множество премиери, а тържественото откриване ще бъде на 20-ти септември с Гала-концерт, посветен на 90-годишнината на Николай Гяуров. Още топли са новините, че Орлин Павлов ще видим в една от главните роли в мюзикъла „Клетниците“ – под режисурата на акад. Пламен Карталов. Легендарната Райна Кабаиванска, която бе удостоена с международната награда „Мария Калас“ на 2-ри август във Верона, ще проведе своя майсторски клас в София от 11-ти до 28-ми септември, а тържественият концерт на нейните ученици е насрочен за 29-ти септември.

Със сигурност директорът на Софийската опера и балет – акад. Пламен Карталов, е заложил много и интересни премиерни заглавия за ценителите на оперното и балетно изкуство. Успехът на сезон 2019/2020 вече е програмиран и ще се случи. Гарант за това са великолепните и бляскави професионалисти, които отстояват със своето изкуство славата на националния оперен театър.

Съвсем накрая, в навечерието на заслужената лятна ваканция на творческите и технически екипи, е хубаво още веднъж да ги поздравим и им да благодарим за отличната работа и труда, сърцето и душата си, които влагат, за да радват вярната публика. А ние с нетърпение ще очакваме началото на сезона, за да разберем кои ще са премиерните оперни и балетни спектакли и как ще бъде продължена и развивана новата жанрова линия на представяне на хитови мюзикълни заглавия.

<Нюз БГ Репортер, Автор: Иван Върбанов, снимки: Софийска опера и балет, Община „Белоградчик“, лични архиви >