Премиерата на “Пръстенът на Нибелунга” ще донесе световна реклама за България, убеден е маестро Пламен Карталов

Интервю на режисьорът Пламен Карталов 2013г.

Режисьорът споделя, че политиците  у нас трудно влизат в опера, но в чужбина премиера без тях не става. Йорданка Фандълова е най-редовният гост в Софийската опера. Тя отсрами колегте си на премиерата на „Залезът на боговете”

В Бразилия пренасят декори за опера с военни самолети, разказва академикът

Историческата премиера на “Пръстенът на Нибелунга” от Вагнер ще се случи през юни в София – очакват се критици и фенове от цял свят. Рекламата за България е голяма. Оперната тетралогия се поставя за първи път у нас в целия си вид и е посветена на 200-гошнината от рождението на немския композитор. В сряда за първи път се завъртя последната част от цикъла – “Залезът на боговете”. Целият “Пръстен” ще излезе и на дивиди. В златния фонд на БНР вече за записани и четирите опери. Предстоят обаче още много събития – любимите на публиката фестивали “Опера в парка” и “Сцена на вековете” на Царевец. Балетът се готви за едномесечно турне в Англия, в края на август трупата ще се изяви за първи път и в античния театър на Филипи в Гърция. На 10 октомври  научна конференция в БАН, започва и Вердиевият фестивал, посветен на 200-годишната от рождението на гения. На 15 октомври новият сезон 2013/14 се открива с премиера на “Аида”, първа копродукция с Арена ди Верона , с техни декори, а костюмите се шият в София.  Зад всичко това стои Пламен Карталов –творец и художествен ръководител  и мениджер, с неизчерпаема енергия и с доказан авторитет из международната гилдия.

- Акад. Карталов, поканихте ли политици да гледат новия ви спектакъл “Залезът на боговете”, последна част от тетралогията “Пръстенът на Нибелунга”?

- Всички по протокол, но те трудно влизат на оперни представления. Дано новите бъдат с друга култура, по-заинтересовани и имат необходимостта от изкуството на едно от чудесата  на човешката цивилизация – операта. Тя носи заряда и енергията на революционните и новаторски идеи и в политиката.

- Вярвате ли в способностите на нашите властници?

-  Длъжни сме. Как иначе без вяра, надежда, любов и увереност за бъдещето на Отечеството ни България. Напоследък обаче  сме и зрители и актьори в абсурдния калейдоскоп  на уличен и политически театър, на безумна, истерична и съспенс драматургия, която е обсебила всички.

- Писателят Марио Варгас Льоса, който беше у нас преди дни, също коментира, че превръщайки културата в цирк и зрелище, тя изчезва. Очевидно това е световна тенденция.

- Циркът е велико изкуство. Злодеите са много. Под различна маска и изкривени представи за  живота в джунглата, те целят да съсипват ценностите на живота и поведението в една човешката цивилизация, минала и настояща, и без визия за бъдещето й.

Размириците в Арабския свят сриват със земята древните паметници на културата. Жалко е, когато посягаш на корените, на родословното дърво на човешкия гений. Това се прави тенденциозно. Когато едни, които нямат култура и прелитат океана за часове със своите изтребители, не са заинтересовани други, да имат мощна духовност и ценности.

-  Изглежда Вагнер е вашият живот в момента…

-  … И на цялата Софийска опера. Кулминацията на честванията е сега, когато целият свят живее с Вагнер. В Лайпциг се откри негов паметник, по цял ден музикалните канали непрекъсанато му посвещават предавания с гениалните му произведения, ето какво значи идентичност.  Имаме я и ние!

-  Българската публика оценява ли значимостта на това, че у нас ще се играе за първи път целия “Пръстен”?

-  Една част от нея не само разбира, но и обожава това, което правим. На премиерта на “ Залезът на боговете“ с времетраене шест часа, нашата публиката, многобройните фенве от чужбина за едно с музикалните критоци от Италия, Германия и Англия, дошли специално, изпаднаха в еуфория и нестихващи аплаузи и викове браво за артисти, оркестър, техника. Имаме много вагнерианци – част от тях са в София, други – в страната. Дойдоха всички. Но никога в България не е имало истинско Вагнерово общество, което да акомулира траен интерес към неговите творби, наред с италианската, руската и френската класика. Най-важното е да привлечем повече меломани за всички стилове. Критиците от чужбина, които четири години наблюдават нашата работа с “Пръстена”,  от списанията „L’Opera“ , “Opernwelt”, и от „Opernglas“ са възхитени от способността на българите певци и оркестрантите ни, от мощта на Софийската опера да реализира най-трудните опери н Вагнер. Сега, Софийската опера е вече друг театър, с нов авторитет и ново имидж!!!

-  С какво произведенията на Вагнер са актуални?

- В неговата драматургия са заложени послания към бъдещето. Философията на “Пръстена” е базирана върху древни митове – римски, древногръцки и немски, има дори отгласи и от български легенди. Цялата световна митология е събрана в Космоса “Вагнер” и носи идеята за вселенската безкрайност. Страшна е маетафората, е че, който владее пръстена от откраднатото злато от река Рейн, владее и света. Вечни са алчността за власт, завистта. Стремежът към домогване до силата на пръстена създава параболата, на която днес сме свидетели от страна на политическите субекти. Темата за пръстена в операта, е тема за завоевателската агресивност и страст към надмощие и убийства. Самият главен бог Вотан, който пледира за всемирен ред, нарушава хармонията на световното дърво, отсичайки клон, за да си направи копие, върху което изписва повелите си. Но дървото започва да линее, предричайки Апокалипсиса. Накрая, когато идва моментът на изкуплението, със саможертвена клада, любовта побеждава всичко – “Omnia vincit amor”. Брюнхилде влиза в огъня, за да изкупи греховете на хората. Създава се равновесие с настъпване краят на света и залезът на боговете. Новото начало е гласа на надеждата и хармонията. Сложно е да се разказва с няколко думи, защото Вагнер пресича митологията с философията на Фойербах, с депресионната чувствителност на Шопенхауер. Всъщност “Пръстенът на Нибелунга” е състояние на депресия. Но в опустошителен и опожарен край на нашия спектакъл има послание към бъдещето. Музиката на Вагнер, е музика на бъдещето.

-  Каква по-точно е връзката с нашите легенди?

-  Например темата за проклятието – тя е основна за тетралогията. Има подобни проекции и с темата, която третира изключителната опера на Любомир Пипков „Янините девет братя“, базирана също на народни митове, песни и легенди. катоВагнер, Пипков прави сам либретото си с помощта на писателя Никола Веселинов.

- Каква ще изглежда последната част от тетралогията – “Залезът на боговете”?

- Не искам да профанизирам героите, като ги обличам във вратовръзки и шлифери, или нацистки униформи, или герои – политици, на които давам да носят дипломатически куфарчета. Моята визия е  скок в бъдещето чрез средствата на художествената фантастика. Работих  с художника Николай Панайотов - средата ни е безвремието с парадигми на космическо усещане на пространствата. Режисурата е калейдоскоп в който света на нашите герои е с амбивалетна рефлексия, едно сливане с зрителя ни, като в сцени от два свята в едно тяло. мястото на действието е едновременно в нас и извън нас. Костюмите на Панайотов са алегорични и мистични едновременно. Моите герои се раждат и пропадат, развиват се където и когато си поискат, те могат да са и наши съвременници. Спектакълът е като филм фентъзи, с много магични трансформации и ракурси на действието, което  да се гледа и слуша на един дъх. И това стоене в Операта цели шест часа да е за всички, даже неизкушени идващи за първи път на оперно предсатвление, имаме много такива. Концепцията ми е много ясна и разбраема. Така писаха критиците, „Вагнер за всички“.

- Събрали сте 52 артисти само от България, много от които пеят на немски за първи път.

- Те са от добри по-добри. Имаме три собствени състава за свръхчовешките роли на  Брюнхилда и два за Зигфрид. Няма, повярвайте дръг театър, с такова съкровище и богатство. А малко са театрите да могат да обезпечат толкова перфектно подобни протагонисти в собствен ресурс. Имаме най-прекрасните артисти и най-добрия оркестър. Казах им да не се страхуват – както са отлични в оперите на Верди и Пучини, така ще пеят и свирят и Вагнер. Те ми повярваха. Никой не се е отказал, всички са амбицирани. Четири години репетирахме непрекъснато – всяка година по спектакъл. В същото време гостуваме и в чужбина. Друго, освен поклон, не мога да им дам. Днес нашият проблем беше кой ще пее на премиерата.

-  Как премина последното ви засега турне в Япония?

-  С Виенската опера бяхме в един и същи хотел. Нейният гастрол тъкмо завършваше и започваше нашият. Това беше много любопитна среща. Прекрасна емоция между артистите. Японската публика чака винаги с трепет Софийската опера, която е  популярна колкото киселото мляко и Котоошу. Феновете  ни пътуват с трупата из различните градове, искат автографи, снимки. Изключителна публика – обсебена от операта и разбираща.

- Какво се изисква, за да се осъществи подобен гастрол?

- Когато японската импресарска агенция се убеди, че Софийската опера може да предлага ниво съизмеримо с Виенската, с “Метрополитен”, “Ла Скала”, Болшой и Маринския театър, всичко става много лесно. Канят ни само с италиански репертоар, въпреки че славата ни носеше с гастролите от миналото  рускиятрепертоар. Лъвове и лъвици като Гяуров, Гена Димитрова, Рахна кабаиванска, Ана Томова – Синтова, Стоян Попов, Никола Гюзелев, Юлия Винер-Ченишева, блестящи много наши колоси, са държали в ръцете си руския репертоар. Сега до тях изправяме и немския. По принцип спонсорите в Япония определят репертора на спектаклите. Така беше и в Бразилия през 1998-ма за първия гатсрол на Софийската опера. За първи път поставихме три опери на най-прочутия техен композитор Антонио Карлос Гомес – “Фоска”, “Мария Тюдор” и “Гуарани”. По същото време ив операта в Бон Пласидо Доминго играеше в “Гуарани”. На турнето в Бразилия играхме девет представления в Сао Паолу, Белем и Манаус, с уникален театър  в сърцето на джунглата. Декорите ги пренасяхме с военни самолети, защото в джунлата не се влиза по шосе. Сега водим преговори за второ гостуване в Бразилия.

- Трудно ли се намират спонсори за оперни представления?

- У бас много трудно, зашото не искат да дадат стимули и механзмиз са спонсорство на изкуството. Гастролите ни в Япония са импресарски, но без спонсорите там няма да е възможно покриването на разходите само от билети. Има и гастроли за престиж. В недалечното минало българската държава е поемала  разнодите за експорт на културата си. Когато се е раждала операта, е била обгрижвана за удоволствие от кралските фамилии, по-късно идва ред на импресариите, които я поддържат заради страст и печалба, след това идва ред на държавата, която се грижи за нея заради дълг и престиж. А сега в чии ръце е операта? Държавите по света отдвна са направили крачка назад от това скъпо изкуство. Но където могат да издържат от свиване на разходи и съкращения даже на цели състави, тези които оцеляват,  преливат от продукции и публика.Сега е ред на директорите и самите театри, сами да се справят.

- Как се отразява на вашия театър реформата, която въведе министерството на културата?

- Формулата, с която днес се изчисляват държавните субсидии срещу продадени билети, е много тежко и сурово изпитание. Конкуренцията е огромна. Реформата би ми харесала, ако беше справедлива, а има неща, които не са. Тя придоби уравниловъчен характер – субсидиите за различните трупи са почти изравнени, предимно в музикалните институции. Софийската опера е национален театър, чийто бюджет е зависим, не от фиксирана и винаги гарантирана държавна сума за разходи, а от формула и правила за субсидия. Това са условия на зависимости от собствения си труд и самофинансиране.

- Какво е състоянието на трупата и екипа в момента?

- Имаме 380 щатни служители, които не са много. Имаше две съкращения в миналите години, които порязяха възлови позиции  в съставите, особено в техническите служби. Техническото обезпечаване на сцената не  може да е подценявано за сметка на друи приоритети, каквито и да са.

- Без държавната помощ Софийската опера може ли да оцелее?

- Държавата трябва да осигури закон и правила за финансиране  с нейната отговорност и с нейно участие.  Веднага трябва да се отключи умишлено задържания закон за спонсорството. Ако се даде простор на влюбени в операта бизнесмени, няма да има проблем.

- Започна ли мръсната игра около конкурса за вашия пост?

-  Тук сме толкова обсебени от работата си, че не обръщаме внимание на друго. Влезте в колективите, погледайте тяхната работа и спектаклите,  сами  преценете с каква отдаденост за отговорността на всеки професионализъм са целите ни за европейското ниво на Софийската опера. Като противоотрова действа нашата единност, мобилизацията и мощ на всеки член от трупата. За мен е важно театърът ни да е на върха.

Демокрация сме. Конкурса е за всеки, способен да защити каузата си.

Comments are closed.