Интервю на Ели Маринова за www.barometer.net
- Имате мащабен поглед в правенето на пищното и сложно изкуство опера. Не всеки се ражда с такъв поглед. Как подхождате при оформянето на една наситена монолитна сцена – от детайла или първо виждате в представите си обемността на цялото?
- Подходът е в четенето на партитурата. Тя дава цялата стихия на мисълта и на решението във вертикалите и хоризонталите. Там са пространствените ракурси и трансферирането на идеи. Всеки един импулс на музикална фраза се разтваря в едно усещане за прекрояване на партитурата от музика в действие. Именно това отнасяне на музикалния текст към сценичен е свързано с много неща. Ако ме питате за спектакли на открито, за мен е много важно да интегрирам природната даденост и всички възможности на терена (ако е замък, площад, гора), да бъдат те драматургично вплетени във визията на спектакъла. Така, че за мен най-отправната точка е музикалната драматургия и чрез нея аз нанасям режисьорските ракурси.
- Темата за любовния триъгълник е вечна. С няколко думи – как ще я представите на варненска сцена?
- Тя е само един фон на цялата тази политическа интрига, която се разиграва. „Бал с маски” е една политическа криминална история. Убийци решават да се разправят с един човек, който има привилегии. Това е толкова съвременно и актуално. И вътре в тази интрига на противопоставяне – социално, класово, всякакво между хората, се разиграва една невинна интимна история. Двама приятели – единият държавник, политик, другият – негов помощник трябва да разделят една жена. Но тя е жената на приятеля. Как да стане? Чувствата и емоционалната страна трябва да преливат в разрешение на конфликта, водещ до една случайност, до едно нелепо събиране на двамата „любовници” на зловещо място. Оттам тръгват клюките и компроматите. Това води до убийството и отмъщението на съпруга към неговия началник. Всичко това е на фона на една много динамична експресивна игра на героите и ясни взаимоотношения, които трябва да изградят ярки характери. В двата плана на преплитане на политическата и криминалната история на сюжета, ние развиваме един интимен контраст. Тук именно е интересното – разполагаме широки монументални сцени когато имаме политическия момент и интимни приглушени сцени когато е личния.
- Как си взаимодействат Варненската и Софийската опера?
- Аз мисля, че тази първа стъпка от толкова много години на несъгласуване на творчески идеи е много положителна. Очаквам сега Варна да даде своя принос в нашата локална продуктивност. Но това е силата на съществуване на съвременния оперен театър – във взаимното инвестиране и коопродукциите. Когато два театъра инвестират в една обща идея, тогава се получават два продукта. Смятам, че това сътрудничество, което е инициатива на Даниела Димова, ще бъде много положително. Варненската публика ще гледа продукти, които няма, а софийската – варненски продукти, които сами не можем да създадем.
- Имате ли идеи как да привлечете младата публика – тийнейджъри и деца?
- Два са пътищата – единият е спектакли на открито, където отива публика, никога неизкусена да отиде на опера. Понякога пътувам с такси до операта и самите шофьори понякога питат за спектакли, на които да заведат децата си – те самите не се интересуват, но искат да заведат малките. Това е прекрасна идея за възраждане на оперното изкуство. Другият начин е правенето на модерни съвременни спектакли, които да имат адрес съвременния зрител. Да може публиката да отиде и да гледа не исторически и христоматийно поставени постановки, а с провокация, с едно ново прочитане на драматургията, на един нов адрес, който творбата носи от съвременна гледна точка.
- Когато сте сам със себе си, каква музика слушате?
- Когато съм сам със себе си, съм се разделил между грижата за администрацията на Софийската опера, която е много тежка задача. Това непрекъснато обсебва моето лично време. За да мога да не се откажа никога от режисурата, ставам често пъти в 4.00 ч. Тогава, във времето до отиването ми на работа, си подготвям моите партитури. Слушам забавна, популярна музика. Но напоследък и това нямам време да правя.
- Как релаксирате?
- Напоследък това почти не се е случвало. Релаксът е между смяна на ангажиментите. Много пътувам, не се отказвам от ангажиментите си в чужбина. В момента Рихард Вагнер ме зарежда с енергия, която сигурен съм, зарежда и публиката.
12 юли 2011