София сбъдва мечтата на Вагнер

01-07.03.2013,
в.Политика

Директорът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов:
София сбъдва мечтата на Вагнер
За пръв път на Балканите се представят заедно четирите опери от „Пръстенът на нибелунга”

Георги П. Димитров
01.03.2013
- Г-н Карталов, докъде стигна подготовката за четвъртата част на „Пръстенът на нибелунга”?

- Тетралогията „Пръстенът на нибелунга” е една оперна сага, която изисква голям кураж да бъде поставена, тъй като четирите опери сами по себе си могат да се изпълняват отделно. На 13 август 1886 г. в Байройт Вагнер сбъдва мечтата си да ги види поставени в последователност. Това означава, че концентрацията върху тази драматургия – 15 часа музика, изисква много голямо усилие и старание. Моята амбиция е да оживее на сцената „Пръстенът” само с български изпълнители. Няма театър по света, който само със собствени средства да изпълни целия „Пръстен”, защото това крие един голям риск. Направих сериозно прослушване и открих певците. Веднага споделям, че ние имаме до себе си музикален консултант и корепетитор ­ Рихард Тримборн, който е от Баварската опера и е съвременник на Карл Бьом, на Волфганг Савалиш, на Херберт фон Караян – имена, които са запазена марка за най-високо качество. Този човек отначало не вярваше, че в България може да се създаде такъв състав, но когато дойде, се убеди, че сме на прав път. И вече четвърта година поред работим с него. Това е подтикът, стимулът и гаранцията за увереност на първо място.

- Дали зрителите в България ще могат да гледат целия „Пръстен” в четири поредни вечери?

- Ние поставяхме по една опера от тетралогията на година: 2010-а ­ „Рейнско злато”, 2011-а ­ „Валкюра”, 2012-а ­ „Зигфрид” и сега „Залезът на боговете”. Без да знам за това предварително, но така направи и Миланската скала – на 17 май е тяхната премиера на „Залезът на боговете”, а на 24 май започва целият цикъл от 4 опери. А ние за пръв път на Балканите ще го направим на 22, 23, 26 и 29 юни ­ целият цикъл в четири последователни вечери, каквото е било и намерението на Вагнер.

- Ще има ли осъвременяване на визията за „Залезът на боговете”?

- Визията ще продължава концепцията от предишните три опери. С едни и същи елементи ние изграждаме и надграждаме целия тетралогичен епос. Според действащото проклятие ние отнемаме или добавяме към ринга на сцената. Който има пръстена, притежава и проклятието и този пръстен трябва да се върне в реката, където му е място и е покоят за цялата вселена, за да се завърши целият този драматургичен процес. Ние сме много горди с нашия спектакъл. Пръстенът накрая ще се върне, целият този разрушен кръг отново ще придобие завършеност и рейнските дъщери щастливо ще плуват.

- Към коя публика е предназначен „Залезът на боговете”?

- Направих обръщение към нашите приятели, така както навремето Вагнер прави към своите. Той също е мислил кой ще му ги гледа и слуша. Той си прави един кръг – това е една подготовка и стопляне на интереса на публиката, защото не е лесна работа да вкараш за четири вечери поред едни и същи зрители.

- Откъде този интерес у вас към Вагнер, повечето ваши предшественици наблягаха на белкантото, на италианска, френска и руска опера?

- Самият Вагнер е мечтал за гласове в силата на белкантото, тоест за красиво и изразително пеене, което ще рече „белканто”. При Вагнер има мелодизъм и непрекъснатост на музикалния език, които изискват издръжливост и линия – поддържащо пеене на гласа. Като режисьор намирам удовлетворение да се изпълни тази задача и българската оперна практика най-после да се доближи до онези страни с големи традиции в областта на операта и София да има честта и отговорността да е посегнала към този материал. Ние имаме сили за най-трудния Вагнеров репертоар. И с трите опери показахме, че можем да бъдем съизмерими с най-добрия вагнеров материал. Това го казват критици от Австрия, Германия, а сега и от Русия. Те дори нарекоха нашите спектакли по-добри от тези на театри с многогодишни Вагнерови традиции. Аз не се лаская и самозабравям, но се радвам, че като на българи са ни обърнали внимание и то точно с това, защото критиците не проявяват емоции по националност. Преди да започнем да правим оперите на Вагнер, ние проявявахме една детска наивност, детска чистота, която съчетахме с опита на възрастния. Това бе много важно за нас, тъй като Софийската опера до сега бе ярка и силна с руския и италианския си репертоар. Но сега показахме друга една страна с Вагнеровия ни репертоар и то със същите тези певци, които показваха в Япония „Тоска”, „Селска чест”, „Джани Скики”, „Бохеми”, „Дон Карлос”, „Риголето”, „Отело”, „Джоконда”, „Турандот”. Ами ето, Борис Христов е пял „Парсифал” в Миланската скала, най-добрият Вагнеров изпълнител – Спас Венков, е българин. Имаме Ана Томова Синтова и много други невероятно добри вагнерови изпълнители. Защо и едно ново поколение на нашия театър да не даде урок за театър с международно значение?! Този проект издига международния престиж на българската музикална култура.

- Да очакваме ли в „Залезът на боговете” българи, които пеят в чужбина?

- Да. Когато правих кастинга за изпълнители, поканих всички българи – живеещи и не в страната. Един от основните е Мартин Цонев в ролята на Вотан, който живее в Бон. Но без нашите българи, като Костадин Андреев, Мартин Илиев, Мартин Цонев, Мариана Цветкова, Благовеста Мекки, Николай Павлов, Николай Петров, Пламен Папазиков, Красимир Динев – това са все изпълнители, които заслужават голям поклон от моя страна и от страна на публиката, нищо нямаше да се получи. Общо съставът от солисти на 4-те Вагнерови опери е 48 души, все български изпълнители на една прекрасна възраст. Диригент е Ерих Вехтер от Германия, с когото бяхме на Рождественския оперен форум в Минск и имахме много голям успех. Оркестърът много добре работи с него и има желание да продължим завъртането на целия „Пръстен” с него. Досега работихме прекрасно с диригента Павел Балев, който също живее в Германия. Художникът на костюмите е Николай Панайотов, който живее в Париж.

- Как ще се впише българската постановка в европейската култура, защото през май на целия континент ще има много постановки на Вагнерови опери, когато се навършват 200 г. от рождението на композитора?

- Това ще е голям триумф за Софийската опера и за нейното съвременно битие в тези трудни години да се посегне към толкова скъп и отговорен проект. Това ще ни изкара от кризата, в която ние сме били почти винаги – знаете, че в изкуството парите почти винаги са недостатъчни. Но тези постановки на Вагнер ще са перла в короната на оперните театри.

- Има и още един юбилей – 200 години от рождението на Верди, виждам, че имате програма „Дерби на два века”. Какви са акцентите в него?

- Тези два оперни колоса са били взаимно отричащи се, но и взаимно привличащи се. Родили са се по едно и също време. Дербито между тях продължава вече двеста години и заслужава да бъде отбелязано, както го прави и целият свят. Ние като национален театър с международно значение също искаме да сме част от това дерби, защото нашите певци поддържаха един подчертано италиански репертоар и не можем да елиминираме от този мач другия от отбора – Верди. Отбелязването на Верди вече започнахме с „Риголето” на 30 януари, след това представяме другият текущ репертоар. Ще завършим след като представим цикъла на „Пръстена на нибелунга” с две вердиеви премиери – „Аида”, с която ще открием сезона на 15 октомври и „Травиата” на 31 декември.

Визитка
Академик Пламен Карталов е директор на Софийска опера и балет. Завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър ­ сега Камерна опера, в Благоевград. Като режисьор прави оригинални постановки в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Сърбия, Хърватска, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Бразилия, Япония.

Comments are closed.