Маестро Карталов изпитва оперни певци в Болшой театър

Конкурсът води своето начало от 1996 г., когато професор Херман Рауе, който по това време е президент на Хамбургската висша школа за музика и театър, организира Оперния конкурс I Cestelli. Директор на конкурса става оперният режисьор Ханс-Йоахим Фрай. От 2001 г. събитието се провежда в Дрезден, а първата страна, извън Германия, която става домакин на конкурса, е Русия. Той се провежда в Болшой театър вече за трети път.

Сградата на Болшой театър е една от най-красивите в Москва

В поредното му издание тази година взеха участие млади оперни певци от цял свят, а финалът на конкурса бе на 6 февруари на Новата сцена на Болшой театър.

В авторитетното жури освен маестро Пламен Карталов, бяха и главният диригент и музикален ръководител на Болшой театър Туган Сохиев, ректорът на Музикалната академия в Баку – Фархад Бадалбейли, оперният певци Гюнтер Гройсбьок, Маквала Касрашвили, Марина Мещерякова, Курт Ридъл, театроведът Александър Гусев, диригентите Антон Лубченко и Хосе Антонио Мендес Падрон, генералният директор на Операта в Бордо Емануел Ондре и други изтъкнати международни специалисти от цял свят.

Режисьорът заедно с български оперни певци по време на гастрола на Софийска опера в Болшой театър през 2018 г.

Поканата към акад. Карталов да журира международния вокален конкурс в Москва е израз на уважение към него като изтъкнат оперен режисьор и мениджър от страна на оперната гилдия в Русия и Германия. Както е известно директорът на Софийската опера има натрупан дългогодишен опит в реализацията на едно от най-внушителните заглавия в световната оперна класика: тетралогията на Вагнер “Пръстенът на Нибелунга” – „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, последвани от „Тристан и Изолда“ и “Парсифал“, с които той е гостувал на взискателната музикална публика в двете страни. Българският режисьор е добре познат както на почитателите на класиката в Германия и Русия, така и на тамошната музикална гилдия.

Историческата сцена на Болшой театър, където преди няколко години гостува Софийска опера

Така например през 2018 г. българският „Пръстен на Нибелунга“ бе представен на една от най-авторитетните сцена в света – историческата сцена на Болшой театър в Москва при огромен успех. Спектакълът предизвика фурор и публиката дълго време аплодира българските солисти, оркестъра, хора и режисьора за талантливата реализация на Вагнеровата творба. Интересът към гостуването се дължеше и заради отсъствието на Вагнерово заглавие в московските оперни театри и затова интерпретацията на маестро Карталов заинтригува руските оперни специалисти.

Пламен Карталов и българските музиканти получават овации в Болшой театър при представянето на операта на Любомир Пипков „Янините девет братя”
Тогава директорът на Болшой театър Владимир Урин се оплака, че московският оперен театър, който всъщност е един от най-богатите в света, няма възможност да осъществи такъв грандиозен проект като „Пръстенът на нибелунга“ и поздрави Пламен Карталов за енергията да постави оперния шедьовър на Вагнер в България.

В Болшой театър акад. Карталов представи и българската опера „Янините девет братя” на Любомир Пипков, която също предизвика фурор сред московската публика. Това се случи и благодарение на сключения договор между директора на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов и заслужения деятел на изкуството на Русия и директор на Болшой театър Владимир Урин.

Гастролът на Софийска опера в Москва през 2018 г. наистина бе голямо събитие, защото последният гастрол на български оперни артисти в Болшой театър беше през далечната 1981 г.

Катедралата „Свети Александър Невски“ се превърна през 2014 г. в декор за зрелищното представление „Борис Годунов“ на Пламен Карталов

Пламен Карталов има и особен сантимент към руската оперна класика и като режисьор поставя редица творби на руски музикални класици. Сред тях са „Княз Игор“ на Бородин, “Борис Годунов“ на Мусоргски, „Мавра“ и „Лисицата“ на Стравински и др.

Столичната оперна публика още си спомня неговия визионерски спектакъл „Борис Годунов“, когато площадът пред катедралата „Св. Александър Невски“ се превърна в Арена ди Верона и за първи път в историята най-големият православен храм на Балканите стана декор за зрелищното представление на маестро Карталов.

Площадът пред най-големия православен храм на Балканите се превърна в Арена ди Верона за представянето на операта „Борис Годунов“

Този февруари в Софийска опера именитият режисьор представя премиерно и операта „Княз Игор“ в нова трактовка и с нов финал. Той поставя историческата оперна драма на Александър Бородин още през 2009 г., а постановката е гостувала в Япония се игра с успех в Токио и Нагоя.

Новият прочит на режисьора показва главния герой княз Игор без традиционните клишета и представя пред зрителите различен и силно въздействащ финал. След множество исторически проучвания и отлично познаване на творчеството на руския композитор Пламен Карталов предприема дързък ход – пристъпва към нова съвременна редакция на финала на операта.

През февруари 2022 г. в Софийска опера Пламен Карталов представя премиерно и операта „Княз Игор“ в нова трактовка и с нов оптимистичен финал

По думите му това е породено от необходимостта от послание към днешния зрител. „След много внимателно проучване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта, имах стремежа творбата на Бородин да получи един истински негов оптимистичен и логичен финал, обясни режисьорът.

Освен за българската публика със сигурност новият прочит на „Княз Игор“ ще заинтригува и руските меломани, така че може да очакваме в скоро време Болшой театър да покани маестро Карталов да покаже в Москва съвременната версия на руската опера. Със сигурност поканата към него да журира музикалния конкурс Competizione dell’opera е и стъпка в тази насока.

https://lupa.bg/news/maestro-kartalov-izpitva-operni-pevci-v-bolshoi-teatar_162086news.html