в. Монитор, 14 Февруари 2022
Вековният юбилей на композитора Лазар Николов ще бъде отбелязан с първо изпълнение в България на операта му „Чичовци“ по едноименната повест на Иван Вазов. Премиерните представления са на 2, 4 и 6 март в Софийската опера и балет. Режисьор на спектакъла по драматизацията на легендарния Методи Андонов е акад. Пламен Карталов.
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера и детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. На сцената в образите на знаковите герои на Вазов ще видим и чуем някои от най-изявените музикални артисти на трупата: Костадин Андреев (Иванчо Йотата), Николай Павлов (Варлаам Копринарката), Николай Петров (Иван Селямсъзът), Венцеслав Анастасов (Господин Фратю), Атанас Младенов (Хаджи Смион), Емил Павлов (Мирончо), Красимир Динев (Мичо Бейзадето), Бисер Георгиев (Поп Ставри), Гергана Русекова и Мариана Цветкова (Селямсъзката), Рада Тотева (Варлаамица) и др.
Освен в София, спектакълът ще бъде представен в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов, и в Сопот – родното място на Иван Вазов. Върху плаката за постановката на сатиричната опера е карикатура на Борис Димовски, създадена през 1991 г., в началото на демократичните промени и 16 години преди страната ни да стане член на Европейския съюз. Тя изобразява човек, който „бута“ България с каручка по неравен път в посока Европа.
Ето какво споделя режисьорът Пламен Карталов за първата постановка на „Чичовци“ на националната оперна сцена: „Налице е конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма. И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството. И музиката, и либретото, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен“.
Не е ли светът на „Чичовци“ огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле, коментира Карталов.
https://www.monitor.bg/bg/a/view/vazovite-chichovci-za-pryv-pyt-shte-zvuchat-kato-opera-29835