Автор: Марина ЧертоваВ пророческия и оригинален спектакъл на Пламен Карталов героите разкриват вечния български кръстопът
Съвременните крамоли между големите държави в света по оригинален начин бяха вплетени в операта „Чичовци“, поставена в Софийска опера от режисьора акад. Пламен Карталов. Премиерата на музикалната творба на композитора Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов се състоя в София в навечерието на Националния празник на България – Трети март. Затова и дългоочакваният спектакъл започна с химна на републиката, а след това пред зрителите се откриха сцени от Възраждането, но пренесени в съвременната епоха.
Седем години след Освобождението от турско робство Иван Вазов се обръща към епохата на Възраждането, за да разкаже с хумористично-иронични похвати битието на своите съграждани от Сопот, населяващи все още поробените територии на България, която тогава е част от Османската империя.
Паметните образи на колоритни герои като Хаджи Смион, Иванчо Йотата, Иван Селямсъзът, Мирончо, Варлаам Копринарката, Иван Селямсъзът, Варлаамица и Селямсъзката и много други събират в себе си всички характеристики на еснафското общество, в което свободата е така мечтана от чичовците, но те се оказват така оплетени в дребните си житейски драми и страхове, че нямат време и смелост да се борят за нея, затова тя си остава тема за разговори на маса.
В оригиналната, пророческа и психологическа драматургия на Пламен Карталов на „Чичовци“ действието е пренесено от Джаковото кафене в луксозен санаториум сред красиви природни гледки, като Вазовите герои са поставени по интересен начин в един своебразен мост между миналато и настоящето. Вместо наметнали ямурлуци „новите“ чичовци се радват на меки топли завивки от модерния СПА. Така режисьорът остава и верен на духа на Вазовото произведение, но се обръща и към съвременните зрители, за да ги накара да мислят не само за предосвобожденската епоха, но и за всичко, което се случва около нас и с нас в съвременния разделен свят.
В това 160-годишно пътешествие от османска България към съвременна свободна България маестро Карталов се обръща към популярния писател Георги Господинов, изпод чието перо излиза един аналитичен текст за „Чичовците“ и съвременните българи. А Малин Кръстев и Михаил Билалов четат този текст, като така помагат на днешния зрител да се ориентира по-добре във Вазовите „Чичовци“. Някой ще попита – нужно ли е това? Подобен режисьорски похват е най-вече нужен за по-младите зрители, за да може да се потопят не само в онази Възрожденска епоха, но и да я разберат и дай Боже и да я преоткрият за себе си.
Именно тази епоха пресъздава Лазар Николов 91 години по-късно, когато създава едноименната опера през 1971-ва. Още тогава той се обръща към режисьора Пламен Карталов с молба да я постави. Над 40 години тази молба чака своето време, като днес тя вече е факт. „Може би тогава аз не съм бил дорасъл до тази музика. Може би съм се страхувал и нямах тази нагласа. Тогава бях правил само Пипков, понеже съм пипковист. Но Лазар Николов много деликатно ми казваше, че иска среща с мен – за да погледна партитурата. Не знам какво се издигаше пред мен, но не продължавах разговора. Маестро, извинявам ти се. Сега съм дорасъл до твоята музика. Благодаря ти“, откровен бе маестро Карталов. Поставянето на „Чичовци“ е в знак на уважение към композитора и по случай 100-годишнината от неговото рождение.
Към таланта на Вазов и Николов, от Софийската опера и балет прибавят този на художника Борис Димовски, чиято карикатура се превръща в плакат на постановката. А неговите рисунки стават част и от изпълнената с много символика сценография на Свен Йонке.
Част от впечатляващата визия на спектакъла е и въртящата се издигната сцена, която ту се превръща в санаториум, ту във възрожденска къща или в някогашна улица, а над тях свети едно голямо земно кълбо, в което се оглеждаме и самите ние – може би защото, както споделя акад. Пламен Карталов, всички ние сме чичовци и всеки от нас ще открие нещо от себе си в мислите, вълненията и действията на тази „галерия от типове и нрави български в турско време“, по описанието на Патриарха на българската литература. А това още веднъж доказва, че модерният прочит на операта на Лазар Николов е не само атрактивен, но е и израз на майсторство, оригиналност и находчивост от страна на режисьора. Защото е лесно да се поставят „Чичовци“-те в онази епоха и в онзи бит и среда, но по-интересното и по-голямо предизвикателство е да ги видим как те биха се вписали в съвремието.
А героите на операта, бистрейки Восточния въпрос и дали Русия ще обяви война на Османската империя, за да освободи България от османското иго, ще накарат и съвременния зрител да се запита дали днес сърцато и искрено браним свободата и независимостта си. И дали са готови да вдигнат гордо глава и да махнат от главата си робския фес или е по-удобно да се крият под него и да чакат някой да ги освободи.
Неслучайно и чичовците се питат по кой път да поемат – към Европа, към Америка, към Балканите, по пътя към Бога“ или да тръгнат натам, където надписът гласи „Пътят е в ремонт“.
„Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване“, споделя режисьорската си концепция Пламен Карталов.
„Ако „Илиадата“ тръгва от онзи гибелен гняв на Ахила, то тази българска „крамолическа пропаганда“ тръгва от гнева на Тарильомът и Селямсъзът „по причина на една стара разпра за капчук, завещана от бащите им“. Такива са ни крамолите, такива са ни илиадите“, разсъждава Георги Господинов чрез гласа на Малин Кръстев.
„И все пак милостив е Вазов. Онова, което Ботев ще отсече рязко – А вий… вий сте идиоти!, Вазов ще ни предаде през смешното. Неговите малки, често дори симпатично объркани герои са разкрачени между Восточния въпрос и вапцаните гащи на Варламовата булка. Но няма как да остане до топлия хумор и да спести сатирата и горчилката“, смята писателят. И е абсолютно прав, когато казва, че „Ако наистина искаме да разберем случилото се и неслучилото се, най-вече неслучилото се, през изтеклия български век и половина, то част от отговора лежи точно тук, в „тази галерия от типове и нрави български“.
Последните събития в света и острата конфронтация между Русия и САЩ заради войната на Москва в Украйна, също намират място в спектакъла, което го прави още по-актуален. Макар че самата постановка е замислена много преди конфликта и репетициите започнаха още в края на миналата година. На финала, след като чичовците разгръщат картата на Европа от средата на XIX век, при тях се появяват тежко въоръжени Чичо Сам и матрьошка, от чиито гърбове стърчат изтребители. А матрьошката е препасана с патрони и автомати – очевидна алегория с днешните драматични събития в Европа. В знак на съпричастност с украинския народ Софийската опера се присъедини към световната и ицициатива да прожектира украинското синьо-жълто знаме на завесата преди представлението.
Дори и зрителите, които не са музиканти, ще усетят, че операта на Лазар Николов е изключително сложна като изпълнение и е истинско предизвикателство за таланта на всеки диригент, оркестър, солист и хор. Оркестърът се справи изумително с тази толкова необичайна, сложна и очароваща музикална творба. Екипът на Софийска опера под режисурата на Пламен Карталов и под диригентството на Жорж Димитров и Борис Спасов несъмнено доказва, че е на висота и безспорно заслужава продължителните аплодисменти, с които първите зрители на операта „Чичовци“ дариха музикантите по време на премиерния спектакъл на 2 март.
В ролята на Хаджи Смион e Атанас Младенов, на Иванчо Йотата – Костадин Андреев, на Мирончо – Емил Павлов, на Варлаам Копринарката – Николай Павлов, на Иван Селямсъзът – Николай Петров. Рада Тотева и Гергана Русекова ще видим като Варлаамица и Селямсъзката. Като хаджи Атанасий се изявява Атанас Йонков, Веселин Михайлов е Даскал Гатю, Венцеслав Анастасов – Господин Фратю, Бисер Георги е Дядо Поп Ставри, Ангел Христов – Николаки, Красимир Динев – Мичо Бейзадето, Димитър Станчев е Беят, Стефан Владимиров – Онбашията, Николай Войнов – Бухалът, Ангел Антонов – Подидаскал Мироновски.
Рейналдо Дроз, Даниел Острецов и Росен Ненчев са в ролите на Черковни певци, Станислава Момекова, Александрина Стоянова-Андреева, Весела Янева – на клюкарките, а облечени като герои от „Междузвездни войни“ Александър Георгиев, Георги Джанов, Калин Душков влизат в образите на медици, които в санаториума се грижат за чичовците.
„Много отдавна не съм се радвал на толкова точна, остра и художествено мотивирана сатира. Да се направи съчетание от едно класическо произведение на Иван Вазов и музиката на един от най-модерните композитори на нашия век, като Лазар Николов, и да се получи една изключително съвременно звучаща и изглеждаща сатира, това е голямо творческо постижение“, коментира след премиерата журналистът Кин Стоянов, който е син на големия сатирик Радой Ралин.
„За мен това е една неочаквана, изключително оригинална интерпретация на Вазовите „Чичовци“. Много високо оценявам това, че работата върху спектакъла е започната доста преди днешните събития и въпреки това посланието му е повече от актуално, с оглед случващото се днес. С тази постановка маестро Пламен Карталов показва, че винаги може да ни изненада с учудващо точните си находки и художествени послания! Тази постановка е истинско културно събитие“, е мнението и на кинематографистът и продуцент Димитър Дерелиев.
Според общественика Невяна Малчева посланието на този спектакъл звучи смайващо актуално. „Маестро Карталов е изглежда някакъв пророк, защото замисълът и идеите, които са втъкани в художественото повествование, учудващо точно съвпадат със случващото се днес у нас и по света. Така се е получило едно хармонично съчетание между авторските измерения на Вазов от неговото време и визиите на режисьора, пренасяйки нравите и обичаите от миналото в битността на съвремието ни. Спектакълът изисква един обхватен размисъл за непреходността на човешките стремежи и порядки в народопсихологията ни!“, сподели възторга си след премиерата Невяна Малчева.
„Днес се насладихме както на новаторската музика на композитора Лазар Николов, която е емблематична за своето време, така и на новаторските идеи и художествени измерения в концепцията на маестро Пламен Карталов“, коментира и Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. „Това, което днес е заразяващо за публиката бе ентусиазмът и вдъхновението, с които артистите изпълниха чудесно своите роли и с които оркестърът така блестящо се справи с тази полифонична и оригинална творба. Днес имахме шанса да се насладим и на оригиналната и така благозвучна реч на Вазов. Този спектакъл е едно незабравимо преживяване, което всеки ценител на музиката си заслужава да види! Дано това уникално представление по-дълго остане на сцена“, изрази той пожеланието и на останалите впечатлени зрители.
И наистина “Чичовци” на Пламен Карталов са безпогрешен барометър на нашата действителност. В чест на спекталъла Софийска опера издаде специална програма брошура с богат снимков материал от постановката, чрез която зрителите могат да се запознаят по-подробно с живота на композитора Лазар Николов, с историята на създаването на операта ”Чичовци” и с режисьорския замисъл на Пламен Карталов.
Следващите дати, когато може да се посмеете с „Чичовци“ в Софийска опера или пък да се надсмеете над себе си, са на 4, 6 и 22 март. И всеки сам ще усети дали за него „чичовците“ са „те“ или „ние“.