Акад. Пламен Карталов: „Парсифал“ е точен образ на връзката ни с духовния свят

Софийската опера представя на 1 и 3 април „Парсифал“ последната опера, написана от Вагнер, която се счита и за най-добрата. В тази митологична драма на музикалния гений главните роли отново се изпълняват от български изпълнители, които публиката вече познава от „Пръстенът на нибелунга“.

Премиерата на „Парсифал“ е на 26 юли 1882 г. във „Фестшпилхаус“, в Байройт. Вагнер за първи път прочита през 1845 г. вдъхновилата го за „Парсифал“ едноименна поема на Волфрам фон Ешенбах, написана през тринадесети век. Според собственото му автобиографично признание, той създава първите чернови едва дванадесет години по-късно, през 1857 г. Българската премиера е през 2017 г., режисьор е акад. Пламен Карталов.

Специално за БТА, той разказва защо „Парсифал“ е толкова различно произведение и кое в режисурата е най-впечатляващото при създаването на българската постановка, разказва и за предизвикателствата и посланията на този мащабен проект.

Защо „Парсифал“ е толкова различно произведение, на което самият Вагнер нарича „тържествена сценична мистерия“? 

- „Парсифал“ е образ на духовна общност, в която идеите за братството, смирението, любовта към ближния са преплетени от божественото лъчение и духовно лечение. Сценичната мистерия „Парсифал“ е точен образ на връзката ни с духовния свят – в нея музиката въздига сетивата в безбрежния духовен храм на душата. Привилегия на всеки, можещ да се врече на него.

Кое за режисурата е най-впечатляващото в създаването на българската постановка? 

- Най-главното е музиката на Рихард Вагнер. Нейната мистичност и езотерична чувствителност са и моето благоговение в създаването на сценичен образ – неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действие от легендата, и философските послания, и стремежа им към финалната нирвана с докосване от сиянието на „Светия Граал“. Израз на това проникване е моят отговор на музикалната и поетична философия на композитора.

Как избрахте да включите „Парсифал“ в репертоара на Софийската опера?

- От 2010 до 2015 г. поставих цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ и „Тристан и Изолда“. Дойде ред и на „Парсифал“ – един нов полет в космоса на Вагнер. Този пример на фокусиране върху Вагнеровата драматургия в продължение на седем години с шест последователни постановки е наистина революционен за оперното изкуство в България. А също и за международния авторитет на българската Вагнерова традиция с едно ново лице на Софийската опера и международното й признание. И не само от специално идващата в България публика от цял свят, предимно вагнерианци, но и на сцените, където Софийската опера гостува на най-авторитени и престижни сцени и фестивали – „Болшой театър“ в Москва, фестивалният театър във Фюсен (Германия), фестивалът в Любляна (Словения), „Болшой театър“ в Минск. Нашите постановки бяха представени и на видео от фирмата „Дайнамик“ – Италия. С това Софийската опера получи възможност да се покаже огромния й труд и на световния музикален пазар. Но на първо място, с възхищение и благодарност, че отличи способността на нашите артисти, оркестър и хор, да поддържат повече от десет години вече този репертоар.

В състава са са само български изпълнители…

Да, и това е уникалното. Отдадени изцяло на задачите си, както вокални, така и актьорски. Около петдесет изпълнители бяха включени в подготовката и реализацията на цялата Вагнерова серия. За „Парсифал“ те са същите, които обаче не са спирали да пеят и италианските, френски и български опери от текущия репертоар на Софийската опера. До Вагнеровите опери бяха и композитори с различен композиторски стил и епохи – Верди, Пучини, Маскани, Белини, Доницети, Чайковски, Делиб, Масне, Пипков, Владигеров, Георги Атанасов, Лазар Николов, Живка Клинкова и други.

В „Парсифал“ участват Константин Андреев, Мартин Илиев, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Ангел Христов, Атанас Младенов, Веселин Михайлов и още много други Вагнерови български певци, всички най-достойни членове на Софийската опера.

Но свещен е моят поклон пред маестро Рихард Тримборн, душата на постановката, Той е човекът, който подготвяше музикално нашите певци и отдаде последните седем години от живота си на Софийската опера, с нейната дързост да постави шест Вагнерови опери под музикалното ръководство на Рихард Тримборн. Диригент е Константин Тринкс, сценографията е на Свен Йонке, костюмите – на Станка Вауда, асистент режисьор е Вера Белева, художник осветление – Андрей Хайдиняк, Емил Динков. Участват оркестъра и хора на Софийската опера.

Какво е най-голямото Ви предизвикателство като режисьор на „Парсифал“? 

- Да съумея да внуша, че ако хората имат мисия и вдъхновение, дарено от небесната закрила, ще имат и силата на Парсифал за свещено причещение, посвещение и спасение. А това е способността за служене с чиста душа.

Какво бихте искали да кажете на публиката, преди да влезе в Софийската опера на 1 и 3 април на спектакъла? 

- Действието в тази сакрална драма, която е поставена извън времето и мястото на конкретиката на легендата, се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането. Играта обединява тези символи на всички религии, колкото и различни да са, със силата на доброто и необходимостта от вярата в нещо важно и предопределено. Да се преодолява злото, да се вярва в спасението на душата на човека, да се спазва светия договор на хората с Бога, е най-важната необходимост и волята за силната способност на човека, каквато и религия да изповядва.

Финалът на операта, с тайната на празника на причастието може да се разкрива само пред онези, които са призвани да му служат. „Парсифал“ е тайнство на паралелни светове, една искряща нирвана, която държи будно съзнанието с въздействащата музика и философия на Рихард Вагнер, триумф на живота и творчеството на композитора, неговата последна опера.