Операта „Янините девет братя“ е ориентир за нова българска музика с европейска значимост. Това каза режисьорът акад. Пламен Карталов при представянето на предстоящата премиера на първата опера на Любомир Пипков, писана между 1932 – 1937 г. Пресконференцията се състоя в Националния пресклуб на БТА и бе открита от генералният директор на БТА Максим Минчев. В нея участва и дъщерята Пипков – Яна Пипкова.
Постановката е част от събитията в Международния съвместен оперен форум, който ще се случва в Неапол, София, Мадрид, Глазгоу, Ротердам и Цюрих. На премиерата на „Янините девет братя“, на 22 март, сред зрителите ще има гости от цял свят, поясни Карталов. Операта бе представена пред журналистите с изпълнение на артистите, които ще пресъздадат на сцена Янините братя. В ролите на двата опониращи образа – братята Георги и Ангел публиката ще види Петър Бучков и Светозар Рангелов /пресъздаващи най-големия брат Георги Грозника/ и Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов /играещи Ангел/. В ролята на сестрата Яна ще се превъплътят – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Мариана Цветкова.
Операта ще бъде пресъздадена в навечерието на 24 май в Москва – в Болшой театър. Пред московската публика Софийската опера ще представи и вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунгите“. Режисьорът Пламен Карталов отбеляза, че има много паралели между творбата на Пипков и Вагнеровите опери.
„Янините девет братя“ е разтърсила духовете и е предизвикала много спорове още с представянето си през 1937 г. Либретото носи рефлексии на една действителност, на която Пипков също е бил свидетел – братоубийствените кланета от 1923 и 1925 г. Същевременно, тя е катализаторът, който радикално противопоставя случилото се в българската народна и класическа музика, и това, което ще се случва след нейното представяне, посочи Карталов.
Режисьорът очаква и сегашната премиера да бъде посрещната с интерес както от публиката, така и от музикалните, а и от литературните критици. Какво по-хубаво ние да покажем една творба от миналото, отправена към бъдещето, коментира той и добави, че точно това е целял и композиторът. Въодушевен съм от съвременността, която звучи от страниците на тази партитура, каза Карталов. Според него тепърва ще се говори за „Янините девет братя“ не само в България, но и в чужбина.
Следвоенното поколение, разочаровано от войните, се е обръщало към митологията и средновековието, там е намирало иносказателността. Затова в нашия спектакъл търся тази иносказателност, тази символика, които Пипков е вложил в своя музикален език, отбеляза майстро Карталов. По думите му разпадането на Яниния род е метафора на разпада на родовата общност, но и на историческото зло – падането на България под турско робство. Режисьорът отбеляза, че е много важно как ще се направи спектакълът – не битово, не конкретно, не разрушително.
Сред трудностите при пресъздаването и било и да се намери точният състав и като гласове, и като характери, а също така и да се отговори на високите изисквания на хора, които са правили преди този екип, операта.
/МХ/
София, 27 февруари /Ирина Симеонова, БТА/