сп. „ Л’опера Травел”
2011, бр. 6, стр.68 Давиде Гаратини
Пламен Карталов: „Изграждаме нова оперна публика”
Срещнахме се с Пламен Карталов, директор на Софийския театър за опера и балет, да поговорим за една музикална действителност с изключително активно проявление в Страна, която само преди две десетилетия отвори границите си за Западния свят. Както често става в подобни случаи, необходимостта и волята да се докаже собствената сила раждат убедителни и насърчаващи резултати.
- Софийската опера има много продукции – несвойствена тенденция за Италия и Европа, където се реже много. Може ли да ни опишете едногодишната дейност на този Театър?
- Ние работим преди всичко за публиката и организираме работата си така, че театърът да е пълен. Поради тази причина се стараем да предложим много широк и разнообразен репертоар – с различни заглавия и изпълнителски състави, насочен към най-широката публика. Имаме грижата да мислим и за бъдещите ни приятели. В момента на сцена са последните представления на спектакъл за малките деца. В сряда, четвъртък и петък организираме представления за детските градини и за първолаци. Възприехме тази политика, защото покрай подрастващите в театъра идват и родители, които сами едва ли биха посетили наш спектакъл. По такъв начин хвърляме семена и в оперната нива на бъдещето. Пресметнали сме, че само през последните три години 15-20 хиляди деца от 3 до 13-годишна възраст са влезли в сградата на Операта.
Друг важен пункт на нашата политика е да създадем не само вердиев и пучиниев репертоар, а такъв, който да включва заглавия на творби от Вагнер и такива от френската и българската оперна класика.
Не трябва да ощетяваме публиката, а да й даваме възможност да се запознае и с репертоари от друг тип. Това ни подтиква да се обърнем към големите произведения на италианската, френската и немската оперна музика и традиции. Не бе лесно да се подберат спектаклите, тъй като публиката понякога се подвежда от заглавията. Операта „Дон Кихот”, например се смесва с едноименния и много популярен балет. Така че риск има, но е добре премерен.
Освен това, изведохме оперния спектакъл извън сградата на театъра, на открито, за публика, която никога не е ходила на опера.
На големия софийски площад „ Княз Александър Батенберг” започнахме с „Аида”, после с българската опера „Калоян” , след това с : „Княз Игор”, „Турандот”, „Сватбата на Фигаро”, „Мадам Бътерфлай”… Публиката беше многобройна, имахме дори проблеми на касите със зрители, които не успяха да си купят билети. Те протестираха…
Постепенно научихме публиката да посещава по-често оперните спектакли.
Друг наш способ е проникването в училищата. При поставянето на една „Норма” детската публика бе слабо представена. Затова мобилизирахме изпълнители като: Радостина Николаева – сопран, Румен Дойков – тенор, Димитър Станчев – бас, Олга Михайлова – Динова – мецосопран и др. да влязат в училищата и да запознаят подрастващите с нашия свят. Изграждаме по такъв начин масова публика на оперните спектакли.
Днес е празничен ден ( настоящата среща е по повод великденско преставление на „Валкюра”- 23.04. и залата е препълнена ). Представление ще има и в събота, и продажбите на билети не спират.
Като директор на Операта мисля, че нашият ансамбъл, нашите артисти, трябва да са на висота и да изпълняват достойно своя репертоар. Трудно е, несъмнено, да се постави на сцена Вагнер, но виждам в Оркестъра и изпълнителите на ролите воля и стремеж да се справят добре с новите и много отговорни задачи. Затова и репертоарът на Театъра е толкова пространен и ангажиращ: около 30 заглавия на балети, оперни спектакли и представления за деца, със стремеж да се обхване най-широка възрастова и най-динамична публика.
- По колко опери поставяте на сезон?
- През настоящата година имаме само една нова продукция, но общият брой на оперите е, както споменах, около 30. Щом някой спектакъл от предишен сезон е имал изключителен успех, запазваме го през следващите сезони.
Трябва да мислим и за новите гласове, за младите певци, които правят кариера. Нямаме специална школа за обучение, както е в Ла Скала, постигаме го „в движение”, в ежедневната практика. Школовката на младите певци се осъществява директо на сцената. Там им даваме възможност да придобият опит и да се изградят като творци на сцената. Който притежава дарба и упорство, успява.
Имаме например една версия на „Вълшебната флейта” за деца с времетраене един час, в която се изпълняват най-известните арии. Представяме я със съответните декори, костюми, осветление и тя предлага чудесна възможост на младите певци да се изграждат вокално и сценично.
- През настоящото лято какво ще бъде представено на Софийска сцена?
- През лятото няма да можем да разполагаме с централния столичен площад, за да не смущаваме уличното движение. Все пак успяхме да намерим гостоприемен подслон в парка на Военна академия „Георги Стойков Раковски”, който е недалеч от Оперния театър. Там смятаме да поставим „Мадам Бътерфлай” и „Сватбата на Фигаро”, а от балетния репертоар „Жизел”, „Лебедово езеро” и „Сватбата на Фигаро”. Тези пет заглавия ще покажем през юни-юли.
Освен това, в началото на август, за период от две седмици, ще поставим във Велико Търново, средновековен български град, „Атила” и „Лакме”…Истински оперен фестивал!
- На този фестивал само артисти от Софийската национална опера ли ще се представят?
- Изборът се оформя според нуждите и не включва само артисти от Софийския оперен театър. Търсим най-подходящите изпълнители на ролите. Кастингът за „Дон Кихот” бе съставен изцяло от певци, които не бяха от нашата Опера. Същото се отнася и за шестимата евреи от „Саломе” и за Валкюрите – всички млади, красиви и лекоподвижни, тъй като трябва да летят по сцената.
- Колко спектакъла тиражирате от едно заглавие?
- Обикновено играем петък, събота и неделя…Най-малко шест и, когато видим, че дадено заглавие привлича много публика, добавяме още представления.
- Как стои въпросът с финансирането? Държавата ли издържа Театъра?
- Въпросът е малко деликатен. От Министерството на културата ние получаваме бюджетни средства за изплащане на заплатите. Остатъкът от необходимите ни финансови средства идва от продажбата на билети и от спонсори. Ръководството ни трябва да е много гъвкаво и да умее да съставя репертоар, годен да привлича повече публика и, следователно, повече финансови ресурси.
Сумата от приходите ни позволява да закупим онова, което ни е необходимо, като съоръжения, завеси и т.н. Министерството на културата подпомага колкото може, но в България културните институции, които трябва да разчитат на държавния бюджет са 107. Министерството разпределя по нещо за всяка от тях.
Въпреки голямата си културна значимост, нашият театър няма никакви предимства, дори и пред малките провинциални театри. Вследствие на кризата много театри не получиха от Министерството бюджет за изплащане на целите заплати, а Софийската опера – да, благодарение на големите резултати, които постига.
- Намирате ли спонсори?
- Една банка ни спонсорира отдавна. Благодарение на нейната помощ сме в състояние да осъществим много от творческите си проекти. Много е трудно, но не се отчайваме. В периоди на криза подбудите да се работи още по-усърдно са повече и по-силни.
Превод: Симеон Тодоров