Националната опера в София с трепет се е устремила към финала на Пръстенът на нибелунга и обновява основния си репертоар с Евгени Онегин
„Слънцето ярки лъчи изпраща“ пеят дъщерите на Рейн и подскачат върху трамплините. „Нека слънцето да ни изпрати героя, който да ни върне златото.“ Този януарски предиобед навън наистина е мрачно, но героят е готов. С меч, пръстен и рог Зигфрид се качва на дъсченото скеле: „Подземният природен дух ме заблуди.“
Репетиции с пиано към Залеза на боговете в Софийската опера. Премиерата ще бъде след три месеца, но още отсега режисьорът Пламен Карталов е огън и пламък. „В тази творба сме още напълно девствени, казва той, затова трябва да започваме много рано да репетираме.“ На 22. май, 200. рожден ден на Вагнер, ще излезе новият Залез на боговете, а през юни София за първи път ще изиграе изцяло своя нов Пръстен. Това е акт на мощ. Никога преди България не е изживявала пълния цикъл, да, никога това не е ставало на Балканите. От 40 години в оперния бранш и от 10 години директор на Операта в София Пламен Карталов обича подобни актове на мощ. А и той знае от какво има нужда операта в тези времена на криза: идентичност, неща, с които човек може да се определи. Той постига това със своя Пръстен. Смесицата от приказка, фантазия, поп-естетика и изблици на въображение днес се харесва. Сградата жужи. На разпродадените представления има и много млади хора.
Това не е нещо разбиращо се от само себе си за една страна, която двадесет години след промяната далеч все още не е открила себе си. В средата на 90-те, когато престанаха да текат пари от Съветския съюз и прокламираната парламентарна република бе чист фантом, икономиката колабира. Присъединяването към ЕС през 2007 досега не носи особено голям напредък. Все още се държат старите връзки между комунистите. Сивата икономика възлиза на една трета от брутния вътрешен продукт. А по някои преценки и на повече. Корупцията е част от ежедневието – както в голямото, така и в малкото. Средната работна заплата възлиза на около 315 евро, инфлацията галопира. Така че да си позволиш билет за опера (средно около 15 евро) означава нещо.
Операта не като недостъпно благо на лукса, а като дело за всички: Пламен Карталов знае, че това е неговият единствен шанс. Затова той създаде летния фестивал Опера в парка и въведе Новогодишния концерт. Всеки месец се появява по една детска опера. В Пръстена той изцяло залага на български гласове. Операта и балетът са сведени до 400 човека (30 солисти). Преди промяната съставът беше двойно по-голям. Парите, които идват от държавата, стигат само за заплати и най-необходимото за функциониране на институцията. Колко може да струва изкуството се определя от продажбата на билети на касата, от спонсори и турнета – през есента на 2012 Софийската национална опера бе за пети път от 2000 година насам в Япония.
Големите имена на българската певческа традиция (от Борис Христов, Николай Гяуров и Гена Димитрова до Веселина Кацарова и Александрина Пендачанска, известна още като Алекс Пенда) не се свързват с настоящата ситуация. Разбира се, операта дължи на тях реномето си. От друга страна, всички преуспели живяха и живеят в чужбина. Онези, които при най-тежки условия постигат много, всъщност остават анонимни. Например Радостина Николаева, Татяна в новия Евгени Онегин, възхитителен славянски сопран, който може бурно да тече, воден музикално и така могъщ, че се справя без особени усилия – дори в сцената с писмото. Румънският режисьор и актьор (и бивш министър на културата) Йон Карамитру разказва този Онегин като скромна зимна приказка. Едно безмълвно дете отразява страданието и страстта на Татяна, то държи обаче в скута си и главата на току-що убития в дуела Ленски. Този Ленски се явява почти като фигура на Христос – върху голям, положен на пода кръст. Това са единствените тълкувателни моменти. Жалко само, че толкова малко импулси идваха от Григор Паликаров на пулта. Той издирижира произведението без чувство за нюансите и багрите. Оркестърът би могъл и по друг начин. Пръстенът ще бъде дирижиран отново от Павел Балев. А за певческото шлифоване се грижи маестро Рихарт Тримборн, към когото – щом става дума за Вагнер – още Бьом, Караян и Савалиш са обичали да се обръщат, и който сега, на достолепна възраст, наред със София съветва и Глайндборн и Мариинския театър.
Щефан Мьош