Пламен Карталов

Сряда, 10 юли 2019

Редовете на Софийската опера днес се запълниха от хора, изминали хиляди километри, за да пристигнат точно тук.

акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера: Имаме публика от близо 15 държави.

България е първата държава на Балканите, която прави фестивал за изкуството на Вагнер. Нотите му живеят вече втори век.

акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера: Вагнеровото творчество е един импулс за красота и интимност дълбоко в душата не само на твореца, а и на зрителя. Това е всъщност и нашия кураж да привличаме към България и към нашата столица публика от цял свят.

И дори историите за Вагнер да говорят, че той не умеел да ръководи пърите си и често изпадал в дългове, този фестивал показва, че всъщност светът му е длъжник.

http://news.bnt.bg/bg/a/sofiyskata-opera-shche-predstavya-izkustvoto-na-rikhard-vagner?fbclid=IwAR0Xb7BB1KN7FSngNZLGUVKSpFQHYBZiDFt6VCuB-JVdd0QDb5JmNRNtric

Бурни аплодисменти дълго не стихваха в залата на Софийската опера и балет на откриването на Седмия летен Вагнеров фестивал на 7 юли т.г. Публиката сякаш не искаше да излезе от магията на любовния екстаз на „Тристан и Изолда“, величествената поема на Рихард Вагнер, от внушението на приказната постановка на Пламен Карталов и изключителното изпълнение на артистите и целия ансамбъл, от онази емоция, която завладява душата и остава като скъп спомен за нещо незабравимо.

Това свое изживяване споделяше публиката, дошла от различни страни. „Незабравимо изживяване, невероятни артисти, приказна постановка, вълшебен спектакъл“, много спонтанни реплики, много емоции.
Изключителното вокално и артистично внушение на Радостина Николаева като Изолда и Мартин Илиев в ролята на Тристан бе върховно изживяване в тази поема за любовта. Една двойка, която може да бъде истинско украшение за всеки спектакъл и отвъд българската сцена.

Юка Расилайнен като Курвенал, който е трогвал публиката в много постановки на Байройтския фестивал, внесе специална багра в спектакъла. Вълшебната постановка на режисьора Пламен Карталов, завладяваща и магична, нито за миг не позволява да излезем от нея, да излезем от състоянието на героите и разказа.
Истински духовен катарзис изживяхме в това изгубване в дълбините на вагнеровата любовна поема. Поема, която под палката на маестро Константин Тринкс оживя в целия дапазон от непрекъснати вълни на избухващи и стихващи емоции, в цялата красота на вокално симфоничната поема, изповед за една несбъдната любов на Рихард Вагнер.

Акад.Пламен Карталов в предаването \“Културен фронт\“ на БСТВ с водещ Юлия Владимирова

• Видео

Всеки град по света има своя история и свой облик, но трудно ще срещнете човек, който като зърне скалите на Белоградчик, да не остане възхитен от великото дело на природата. Сякаш каменни великани са на стража и гледат високомерно хората, живеещи в подножието на скалите.

Особената атмосфера на природния феномен, средновековната крепост и близката граница със Сърбия явно е направила и хората, живеещи там, да имат по-нестандартен начин на живот. Казват, че един човек може да го познаеш, когато го видиш как празнува. Това до голяма степен е вярно и за хората от белоградчишкия край. За отминалия преди дни празник на града, разговарям с кмета на Общината Борис Николов.

„На Петровден, по време на най-горещото време в годината, в Белоградчик се веселят на празника на града. Тази година съм много доволен, имахме богата програма и масово участие от нашите съграждани. Празникът надмина моите очаквания“, каза кметът.

„Днес неговият акцент вече се допълва в посока – социални контакти, духовно обогатяване и народно веселие. Тази година ние отново се съобразихме с мнението на преобладаващата част от хората да проведем панаира на централния площад и така да дадем една по-добра възможност на всички желаещи да го посетят. Въпреки че сме похарчили близо 5000 лв. за културната програма, важното е, че хората останаха много доволни. Най-много се хареса концертът на Берковската духова музика- в събота вечер, приятно време с много публика. В останалите дни също имаше много хора. И с много атракции за децата, споделя Николов.

Кметът лично е връчил почетни грамоти за гражданска инициатива и постигнати високи резултати на представители от бизнеса, образованието и културата. Сред тях са – Ангел Боянов, Савинка Спасова, Иван Иванов, Даниел Ангелов, Боян Минков, Ангелина Йотова, Ана Димитрова, Милен Бъзински, Тодор Бъзински, Иван Ранчич, Николай Николов, ЦПЛР -Детски комплекс, Младежки дом, НЧ „Развитие- 1893г.“ и Клуб на пенсионера „Мадона“.

Грамоти са получили и 10 зрелостници, завършили гимназиалната степен с отличен успех.

Но най-драго му стана, когато разказа за 50-годишната творческа дейност на Ангел Джунински – художествен ръководител на Духовия оркестър в града. Той е удостоен с грамота и почетен знак „Печат на Цар Симеон Велики“ от Министерството на културата на Република България за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. Сам кметът е връчил на маестрото грамота „За съществен принос в развитието на „Духов оркестър – Белоградчик“ и плакет 40 години „Духов оркестър – Белоградчик /1979 – 2019 г/“.

За празника на града винаги пристигат гости от съседна Сърбия и град Княжевац – Белоградчик е побратим с него от 50 години.

В последните години Белоградчик се радва на по-голям интерес към уникалните скали и историческата му крепост. Броят на туристите надхвърля 100 000 души. Само по време на оперния фестивал „Опера на върховете“, за няколко дни в града пристигат 10 000 души – от страната и чужбина.

За този изключителен фестивал повече научаваме от Росен Младенов – зам.-кмет на Общината.

„Мюзикълът „Мамма мия „от миналата година ни показа верния път – посещават се спектаклите не само от нашите съграждани и околните градове, но идват хора от съседните страни Сърбия и Румъния, от цяла Европа, дори и азиатци, които идват на представленията в Белоградчишката крепост.

Изключително интeресна е и фестивалната импресия – „Вагнер Магура – Богове, Великани, Джуджета, Валкюри”. Освен насладата от музиката, ще може да дегустирате вино от винарска изба „Магура“. Там, в рамките на около два часа, в самата пещера, хората могат да се насладят на изпълненията на живо и както в самата опера, действието се развива сред джуджета и митични фигури, такива каквито има в тетралогията на Рихард Вагнер“.

„Тази година Софийската опера и балет ни зарадва с доста добра програма – балет „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф. Хореографът е италианец, така че всички почитатели на балетното изкуство, които не са имали възможност да я гледат в София, да заповядат та 21 юли, неделя. Продължаваме с „Дамата с камелиите“ и „Трубадур“- музиката на Джузепе Верди, която имаше премиера през февруари в Софийската опера и веднага идва при нас в Белоградчик.

На 27 и 28 юни „Кармен“ на Бизе и „Турандот“ на Пучини, след което на 1,2,3 и 4 август – мюзикълът „Мама мия“ с музиката на Бени Андершон и Бьорн Улвеус отново ще гостува в Белоградчик.

Почитателите на Рихард Вагнер от 26 – 31 юли могат да заповядат на спектаклите в пещера Магурата – „Вагнер Магура“. Същата импресия ще се играе и от 1-4 август.

Росен Младенов уточни още: „Началото там е в 11 часа. Препоръчително е хората да са с ниски спортни обувки, с равна подметка, да си носят и топла дреха, защото температурата в пещерата е 12 градуса.

Как се ражда идеята за този оперен фестивал?

„Идеята е на маестро Карталов и е изключително новаторска“, разказва Младенов. Директорът на Софийската опера и балет няколко пъти, според негов разказ, минавайки през Белоградчик, посещавал скалите и крепостта, преценил мястото като особено атрактивно за тези спектакли. Разбира се, удивителната природа на скалите, разположението на крепостта, всичко това се оказало добро място за събиране на публика и оперни спектакли. Още повече акустиката е изключителна – в крепостта спектаклите са изцяло с природната акустика, не се използват микрофони и др. техника.

Как ще придвижите зрителите си до мястото на представленията?

Имаме опит от изминалите години. Вече 4-та година правим тези представления и имаме добра логистика.

Знаете, че паркингът на Белоградчишката крепост е сравнително малък, неудобен заради разположението при скалите, така че всички, които пристигат за летните оперни спектакли, могат спокойно да оставят своите лични автомобили в центъра на града до Автогарата. Оттам, с абсолютно безплатен транспорт, ще бъдат извозени до крепостта и веднага след представлението – обратно до центъра на Белоградчик, където ще вземат колите си.

Градът разполага ли с места за нощувки?

Благодарение от опита, който натрупахме по време на фестивалните дни, за нас е ясно, а и вие трябва да знаете, че абсолютно всички къщи за гости, хотели и места за нощувки са вече заети. Дори тези около Белоградчик са ангажирани.

Хубаво би било хората по-отрано да се погрижат за нощувките си. Автобусите на фирма “Алексиев“, които извозват гостите, пътуват от Видин, така че спокойно може да се ангажира нощувка и във Видин. Те тръгват в 17.30 в деня на спектакъла и след него се връщат отново във Видин. Може да се ползва и хотелската база на Видин.

Честно казано, имаме опит досега, дори наши гости нощуват във Вършец, Берковица, Чипровци, които не са на голямо разстояние от Белоградчик.

Имате ли ваше предпочитание към някое от оперните представления?

Аз присъствам на всички спектакли, не бих могъл да кажа коя предпочитам, в логистиката съм ангажиран и по мое скромно мнение, доколкото разбирам от такъв тип музика, досега да ви кажа абсолютно честно, на мен всички представления са ми допаднали. Особено когато изкуството се съчетае с красотата на природата, каквато в Белоградчик има в изобилие.

Паралелно с „Опера на върховете “ на 19,20 и 21 юли откриваме Международният събор на границата със Сърбия, на прохода Кадъ боаз. През деня хората спокойно могат да посещават фолклорните прояви на събора на територията на едната и на другата страна. Има множество културни изяви и нашите съграждани могат да отидат на сръбска територия, да изпият по чаша сръбска бира, а нашите западни съседи- да дойдат при нас и да опитат нашите специалитети и бира.

Това събитие е най-големият международен събор на Балканите. Началото е поставено през 1925 година като дедите ни го свързват с деня на Св. Вмчк Прокопий. В различните исторически времена и политически режими той е прекратяван, след това отново е възстановяван.

И тази година ще бъдат много на брой духовите оркестри и самодейните състави от двете страни, които ще представят автентичен и обработен фолклор, ще има и автентичен фолклор от турлашкия край.

Росен Младенов на финала на нашия разговор ни издава една тайна:

„През септември за първи път искаме да организираме в трите почивни дни около националния празник 22 септември, един или два спектакъла по Шекспирови пиеси. Ще ни гостуват актьори, които ще представят пиеси на английският драматург. Според организаторите, Шекспир се съчетава със скалите и природната визия на Белоградчик и те органично се вплитат в театралния спектакъл. Росен Младенов разказва, че тази идея е повлияна от колегите им от Велико Търново, които правят подобни представления на хълма Трапезица“.

Така че, ако не сте решили къде да отидете последните десет дни на юли, ако харесвате операта и причудливата природа на Белоградчик, това е вашата лятна дестинация. Аз мисля, че няма да пропусна да слушам Вагнер в Магурата. И побързайте, местата в хотелите ще се свършат .

АНЕЛИЯ КОСТОВА

Изкуство в парка и по върховете: Софийската опера и балет на три фестивала – Bulgaria ON AIR

• Галерия

Наскоро Мария Гулегина гостува с ролята на Турандот в едноименната опера на Пучини в театър „Колон“ в Буйнос-Айрес. Публиката не искаше да се разделя със световноизвестната звезда, която аплодира дълго.

• Галерия

Ренато Балсадона бързо се превръща във високо признат симфоничен и оперен диригент. Роден е във Венеция и първоначално работи като корепетитор в театър „Ла Фениче“ във Венеция и театър „Верди“ в Триест, преди да се прехвърли на длъжност помощник хоров диригент в Базел. Той също така е асистирал на Нортберт Балач на Байройтския фестивал (1999 г./ 2000 г.).

След това Балсадона се радва на дългогодишно сътрудничество със сър Антонио Папано, който го назначава за хорoв диригент в Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел през 1997 г. По-късно Балсадона следва Папано в Кралската опера в Лондон, където става хорoв диригент от 2004 до 2016 г.

Балсадона има успешно сътрудничество с много оперни театри и оркестри като гост диригент, включително на „Дон Кихот“ за „Грейндж Парк Опера“ (2013/2014). Известни хорове, с които  Балсадона развива силни взаимоотношения, са хорът на Франкфуртската опера, Певците на Би Би Си, Холандския радиохор и хора на националната академия „Санта Чечилия“.

Като симфоничен диригент Балсадона работи редовно с Кралския филхармоничен оркестър, с който издава компакт диск през септември 2016 г.

Предстоящите му ангажименти включват нова постановка на „Дон Жуан“ във Верона, „Сомнамбула“ в театър „Реджо“ в Торино, както и различни концерти в Европа и САЩ.

Маестро Балсадона участва в редица записи за звукозаписните компании ЕМИ, Дойче Грамофон, Уорнър Класикс, Опера Рара и Чандос.

Мария Гулегина е смятана за едно от водещите драматични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала главни роли в 16 нови постановки в театър Ла Скала, между които „Манон Леско“, „Тоска“, „Бал с маски“, „Макбет“ и др.

Гулегина е изпълнила над 165 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк главните роли в „Аида“, „Турандот“, „Тоска“, „Норма“, „Макбет“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Дама пика“, „Селска чест“ и др.

Обявена от критиката за „Кралица на операта“, тя често се представя в най-важните оперни театри по света, като Виенската държавна опера, Мариински театър, Баварската държавна опера, „Дойче Опер“ Берлин, „Театро Лисеу“, „Ковънт Гардън“, „Опера Бастий“, „Театро Колон“, Болшой театър и др.
Наричана „Руското сопрано с Верди във вените“, тя е носител на многобройни награди и отличия, между които „Премио Пучини“ 2009, наградата „Джовани Дзанатело“, златен медал „Мария Дзамбони“, златен медал от фестивала в Осака, наградата „Белини“ 2001, наградата Arte e Operosità nel Mondo от Милано и др.

За обществената си ангажираност тя е наградена с ордена на „Света Олга“, най-високото отличие на руската православна църква.

Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е глобален посланик на добра воля на УНИСЕФ.

Бъдещите й планове включват нова постановка на „Сицилиански вечерни“ в Мариински театър, „Аида“ в Амстердам като част от стадионното турне с Пласидо Доминго, както и рецитали по целия свят, включително в Карнеги Хол, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория и 15 други места.

На 18 юли, четвъртък, Мария Гулегина ще пее с Кирил Манолов в „Набуко“, а на 21 юли, неделя,  ще участва в „Турандот“ с Камен Чанев. Неотдавна Мария Гулегина изпълни ролята на „Турандот“ в едноименната опера, в театър „Кулон“ , в Буенос- Айрес.

На 20 септември от 19:00 часа Софийска опера и балет ще открие сезон 2019/2020 с ГАЛА КОНЦЕРТ, посветен на 90 годишнината на легендарния бас – Николай Гяуров.

В концерта ще участват известни оперни певци, партнирали на големия артист на български и световни сцени. Продажбата на билети ще започне на 8 юли 2019 година.

Събота, 29 юни 2019

Представители на Вагнеровите общества от цял свят се очакват на Седмия летен Вагнеров фестивал, съобщиха от Софийската опера, домакин на събитието, което ще се състои от 7 до 12 юли.

Операта „Тристан и Изолда“ ще бъде представена на 7 и на 10 юли. В рамките на фестивала, на 12 юли Софийската опера ще представи и „Парсифал“, предаде БТА.

И двете постановки са на режисьора Пламен Карталов с диригент Константин Тринкс. Сценографията е на Нумен и Ивана Йонке, а костюмите – на Станка Вауда.

http://bnr.bg/horizont/post/101137008/sedmi-leten-vagnerov-festival-shte-se-provede-v-sofiiskata-opera

• Галерия

София, 25 юни /Даниел Стоянов, БТА/

Представители на Вагнеровите общества от цял свят се очакват на Седмия летен Вагнеров фестивал, съобщиха от Софийската опера – домакин на събитието (7-12 юли).

Операта „Тристан и Изолда“ ще бъде представена на 7 и на 10 юли. Постановката е под режисурата на акад. Пламен Карталов, диригент е Константин Тринкс. Сценографията е на Миодраг Табачки, а костюмите – на Лео Кулаш. В двете представления участват Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Бисер Георгиев, Росен Ненчев, Красимир Динев, Николай Петров.

В рамките на фестивала Софийската опера ще представи и „Парсифал“ – на 12 юли. Постановката отново е на Пламен Карталов, с диригент Константин Тринкс. Сценографията е на Нумен и Ивана Йонке, а костюмите – на Станка Вауда.

В дългия списък с участниците в „Парсифал“ са Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Веселин Михайлов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Любов Методиева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.

След края на двата блестящи спектакъла на „Княз Игор“ под диригентството на Павел Клиничев миналата седмица и предшестващата ги „Лакме“, която винаги слушам и гледам с удоволствие, ми идваше да кажа на ръководството на Софийската опера и балет „Благодаря ви за хубавия сезон и можете спокойно да му обявите края“. Тъй като летните горещини започнаха, а  оперните спектакли предполагат не само удоволствие – понякога вълнението и емоциите от една прекрасна вечер могат да бъдат доста изморителни за зрителите.

Но направих изключение за концерта, с който бе открит десетия фестивал „Опера в парка“, както и за „Дон Паскуале“ на следващата вечер, и не съжалявам. Присъствахме на истинска ретроспектива на най-доброто, което е представяла операта в парка през годините под музикалното ръководство на Григор Паликаров. Който струва ми се пръв дирижира преди 10 години оперна постановка в парка на Военната академия.

Макар да нямам спомен „Норма“, „Дон Карлос“ и „Евгений Онегин“ да са били представяни в парка, подборът на творбите следваше на практика всичко най-добро от репертоара на операта, което през последните години е играно сред вековните дървета.

Благодаря за блестящото изпълнение на тройката Габриела Георгиева, Светозар Рангелов и Нико Исаков на откъси от „Атила“ – опера, която почнахме да забравяме. Благодаря също за откъсите от „Дон Карлос“ – мисля, че няма нужда да се търси маркиз Поза надлъж и нашир, след като разполагаме с Наско Младенов.  И разбира се да не пропусна Цветана Бандаловска – истински стандарт за Чо Чо Сан.

И понеже операта не е само мелодрама, специално искам да отбележа, че вмъкването в концерта на откъси от „Любовен еликсир“ и „Пепеляшка“ беше блестящо, разбира се и заради изпълненията на Даниел Острецов, Наско Младенов, Николай Петров, Силвия Тенева и Стефан Димитров. Вярно е, че в София публиката не си счупва краката да ходи да гледа Доницети и Росини, но малко по-голяма настойчивост от страна на операта при представянето им няма да навреди. Впрочем на следващата вечер ми направи впечатление, че голяма част от публиката на „Дон Паскуале“ бяха италианци. Което не е само радостно – като си помисли човек, че срещу 10 евро получават спектакъл на европейско равнище, може направо тъжно да му стане, макар че това е тема за друг разговор.

Специално искам да отбележа две много свежи попадения, за които концертът ме подсети: Емил Павлов и Диана Василева. Ако Софийската опера няма в състава си този доста добър теноров глас (не знам да е щатен), значи всички губим. Видяхме го струва ми се един или два пъти като Ленски и това беше. Тази толкова трудна ария от „Евгений Онегин“, която изпя Павлов на концерта, ме кара да искам да го гледам в ролята. Диана Василева е певица, за която оперните театри трябва да наддават и която трябва да бъде лансирана по-често в роли, които й подхождат. Истински колоратурни сопрани както и истински тенори не се намират под път и над път.  Радвам се, че отново е част от колектива на СОБ и си мечтая за „Вълшебната флейта“ с нея, но за възрастни.  Моцарт също не е най-голямата слабост на българската публика, но както знаем публиката пък и потребителите изобщо са едно необяснимо чудовище. Може пък да се промени.

Искам да отдам дължимото и на хора. И на оркестъра разбира се, но най-вече на хора. Защото СОБ разполага с ограничен състав, а тези певци минават така безстрашно от Вагнер към Росини през Верди по 2-3 пъти седмично, че понякога се чудя как изобщо успяват да превключат. Пожелавам наесен в новия сезон поне 15 щатни бройки отгоре, ако е възможно или максимално попълване на празните места, ако това е проблемът. Знам че са ценени, но за водещ оперен театър в страната са страшно малко.

Макар че има още оперни и балетни спектакли през юли и август, искам на целия колектив на Софийската опера и балет да пожелая едно вълнуващо лято и пълноценна почивка.

• Галерия

Финландецът Юка Расилайнен изпълнява драматичния репертоар за бас-баритон на всички водещи световни опери. Той е пял в държавните опери на Виена и Берлин, в Мюнхен и Цюрих, в Бастилията в Париж, театър „Реал“ в Мадрид, както и в Токио и Буенос Айрес.

Освен това поддържа тесни връзки със Земперопер в Дрезден. Неговите брилянтни интерпретации са трогвали публиката на многобройни постановки на Байройтския фестивал и Оперния фестивал в Савонлина.

В добавка към богатия му изразителен глас, известни режисьори са вдъхновени от актьорските умения на Расилайнен и неговите интерпретации.

Расилайнен е пял под палката на такива велики диригенти като Семьон Бичков, Джеймс Конлън, Кристоф фон Дохнани, Кристоф Ешенбах, Валери Гергиев, Марек Яновски, Фабио Луизи, Зубин Мета, Кент Нагано, Андрис Нелсънс, Доналд Ръникълс, Еса-Пека Салонен, Джузепе Синополи, Кристиан Тилеман, Петер Шнайдер, Лейф Сегерстам и Франц Велзер-Мьост.

на Пиетари Инкинен през 2013 г. и на Едингбургския международен фестивал от 2015 г.

Една основна част от неговата кариера е Байройтският фестивал, където Расилайнен прави своя дебют през 2005 г. в титулната роля на „Летящият холандец“. Връща се там през 2006 и 2007 г., за да изпее ролята на Амфортас в много дискутираната продукция на „Парсифал“ на Шлингенсийф. От 2008 до 2012 г. се изявява като Курвенал в постановката на „Тристан и Изолда“ на Кристоф Марталер, а през 2011 г. е Телрамунд в т.нар. „плъхова постановка“ на „Лоенгрин“ на Ханс Нойенфелс. В добавка пее ролите на Ханс Закс, Курвенал, Телрамунд и Гурнеманц в серията опери за деца на Байройтския фестивал.

Въпреки че се радва на силно разнообразен репертоар оперите на Рихард Вагнер са централни в кариерата на Расилайнен. От 2000 до 2002 г. той се изявява в цикъла на „Пръстенът“ на Робърт Уилсън в Цюрихската опера под палката на Франц Велзер-Мьост. През 2003 г. изпълнява своя пръв Телрамунд („Лоенгрин“) в концертно изпълнение на Единбургския международен фестивал под ръководството на Доналд Ръникълс. Изпълнява Странникът в Токио (режисьор: Кейт Уорнър. Пее ролята на Курвенал в Тайван. Изпълнява Холандецът, а също и Вотан в „Пръстенът на Лориот“ в Немската опера в Берлин. Той играе Курвенал в постановката на Питър Селърс за Опера Бастилия под палката на Еса-Пека Салонен и участва също така в цикъла на „Пръстенът“ в Театър дю Шатле (режисьор: Робърт Уилсън / диригент: Кристоф Ешенбах).

Като част от „Проектът Тристан“ на Питър Селърс и Бил Виола, започнал в Париж през 2005 г. под палката на Еса-Пека Салонен, певецът пее в концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис и в ню-йоркския център „Линкълн“ през 2007 г.

Изявява се като Вагнеровия Курвенал в Далас, Токио и Ница. През 2010 г. пътува до Севиля като Вотан в „Рейнско злато“ и пее ролите на Амфортас в Сантяго ди Компостела и Курвенал в Барселона през 2012 г., както и в Ла Коруня през 2013 г. През 2014 г. играе в „Проектът Тристан“ в мадридския театър „Реал“. През 2012 г. Расилайнен изпълнява ролята на Вотан в Колонския цикъл на „Пръстенът“ в Буенос Айрес.

Юка Расилайнен има многобройни радиопредавания на живо и е участвал в няколко DVD-та, например като Курвенал и Телрамунд в продукции на Байройтския фестивал и като Вотан в продукцията на Колонския цикъл на „Пръстенът“ в Буенос Айрес.

Не случайно немският вестник „RZ“(Rhein Zaitung) отбелязва за певеца: „Мощният и характерен Курвенал на Юка Расилайнен е по настоящем най-убедителното изпълнение на тази роля“.

СОФИЙСКАТА ОПЕРА, БЪЛГАРСКИЯТ „БАЙРОЙТ“ НА БАЛКАНИТЕ

„Изкуството може да спаси човечеството“,

в това вярва Рихард Вагнер.

Програмата Клуб „Приятели на Вагнеровия оперен театър“

ще разтвори завесата за създаването на българския Байройт на Балканите, за предизвикателствата, на които Софийската опера и балет дава своя отговор за Вагнеровия оперен театър в очакване на Седмия летен Вагнеров Фестивал.

Водещата д-р Магдалена Манолова ще припомни някои от критиките и оценките на музиколози и журналисти от цял свят, както и свои наблюдения, ще представи някои артисти, които са извървели своя път с Вагнер.

Какво накара вагнерианци, дошли от цял свят възторжено да възкликват „великолепни“, „магично“ за оригиналното интерпретиране идеите на Вагнер в режисурата на Пламен Карталов.

Какво предизвика почетният председател на Международната асоциация на Вагнеровите общества, г-н Йозеф Линхарт да възкликне, че нашите певци пеят на по-добър немски , отколкото немските, а постановката на „Тристан и Изолда“ е истински шедьовър.

Това ще бъдат само едни от възможните въпроси в търсене на отговора  за това, какво прави Софийската опера българският Байройт на Балканите.

Прожекцията на кратък  видео клип ще припомни атмосферата от премиерите и реакцията на специалисти  и публика.

Мариана Цветкова, която е една от артистките, участвала в „Пръстенът на нибелунга“ ще изпълни Романс на Зиглинде от „Валкюри“ и балада  на Сента от „Летящия холандец“  от Рихард Вагнер.  Акомпанимент на пиано – Йоланта Смолянова.

Очакваме ви, скъпи приятели на Софийската опера и  балет в този полет в Космоса, наречен Ванер на 3 юли от 18.00 часа  на Малка сцена в Софийската опера и балет.

Завръщането на оперната легенда Мария Гулегина на сцената на Софийската опера и балет в концертното изпълнение на операта „Набуко“ от Джузепе Верди и „Турандот“ от Джакомо Пучини след гостуването й  в „Бал с маски“от Верди и незабравимото изживяване с нейната Кундри в „Парсифал“ от Рихард Вагнер, означава нещо повече от едно поредно гостуване. Означава признание и желание да бъде на  сцената на Софийската опера и балет с ансамбъла на нашия театър.

В предишната ни среща с  вокалното чудо Мария Гулегина, както наричат певицата, публиката аплодира нейната незабравима интерпретация на Амелия и Кундри. Сега очакваме да  съпреживеем  две също изключително различни героини, каквито са Абигайл и Турандот.

Мария Гулегина споделя, че за нея ролята на Абигайл е по-трудна от тази на Турандот, двете са различно предизвикателство, вокално и актьорски. Тя  търси в Абигайл не само жестоката жена-войн, властолюбива и алчна за слава, но преди всичко нараненото и пренебрегнато сърце от съдбата и от любимия. В крайна сметка Абигайл сама избира смъртта. Този очовечен образ оживява и във вокалното създаване на героинята.

Цялата буря, която бушува в душата на Абигайл придобива нови измерения с нейния изключително красив глас, извисяващ се във височините, стремглаво спускащ се към низините, завладяващ с актьорското внушение.

В „Набуко“ Мария Гулегина ще има като партньор един не само изключителен с красотата на гласа си колега, но и отличен артист, какъвто е Кирил Манолов. Според критиката той е роден да се превъплащава в ролите на крале, вождове и завоеватели. И още нещо, певецът споделя, че  Набуко е неговата любима роля, която е играл на много сцени по света.

Другото звездно заглавие, в което Мария Гулегина ще участва е лебедовата песен на Джакомо Пучини, „Турандот“.

Пучини, който възхвалява любовта е създал героини, които обичат, страдат, умират, жертват се за нея. Турандот обаче е различна. Тя не познава любовта. Студена и жестока тя се превръща в палач за всеки, дръзнал да я пожелае за съпруга. Загадките й са изпитание – игра на живот и смърт.

„Загадките са три, а смъртта – една!“, казва Турандот.

„Загадките са три, ала животът е един за вси“, отговаря Калаф.

Мария Гулегина, в ролята на Турандот  и Камен Чанев, в ролята на Калаф ще създадат високия градус в тази игра на живот и смърт. Истинска радост е да видим отново и тенора Камен Чанев,  чиято звездна кариера започва на сцената на Софийската опера в тази изключителна постановка на режисьора Пламен Карталов.

Скъпи приятели, бъдете със Софийската опера и балет на 18 юли 2019 г. от 19.00 часа  с концертната версия на операта „Набуко“ от Джузепе Верди и на 21 юли на спектакъла на „Турандот“ от Дж.Пучини, в които  вокалното чудо Мария Гулегина ще бъде отново на сцената с ансамбъла на първия ни оперен театър.

• Галерия

Снощи в парка на Военна академия „Г.С. Раковски” с оперен гала концерт Софийска опера и балет откри Десетия юбилеен фестивал „Опера в парка” – едно очаквано събитие от столичани и гости на Столицата.

Диригентът маестро Григор Паликаров беше структурирал атрактивна програма от арии и дуети – своеобразна ретроспектива от играни в парка през предишните фестивални години оперни спектакли: Норма от Белини, Атила и Дон Карлос от Верди, Любовен еликсир от Доницети, Ловци на бисери от Бизе, Лакме от Делиб, Пепеляшка от Росини, Евгений Онегин от Чайковски, Мадам Бътерфлай и Турандот от Пучини.

Под палката на маестро Паликаров блестящата оркестрова формация на Софийска опера изгради прецизни темпа и динамика и по този начин бе дадена възможност на едни от първите солисти на оперния театър да въодушевят публиката с великолепните си изпълнения.

Сопраните Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Цветана Бандаловска , Диана Генова, Диана Василева и Силвия Тенева се изявиха в различните си жанрови интерпретации с майсторство и финес.

В един великолепен динамичен диапазон звучаха мъжките партии изпълнени от Даниел Острецов, Светозар Рангелов, Нико Исаков, Атанас Младенов, Николай Петров, Емил Павлов, Веселин Михайлов, Стефан Димитров и Даниел Дамянов. А хорът деликатно партнираше в отделни изпълнения и допълваше цялостното сценично внушение.

Публиката, възторгната от това талантливо музикално послание, ръкопляскаше бурно, а на финала с нестихващи викове „Браво” дълго не пускаше артистисте от сцената.

Този концерт впечатли с прецизен вкус, с високовокално и инструментално майсторство и отново очерта високохудожествения артистичен профил на първия ни оперен театър.

През цялата вечер небето над София беше безоблачно. Но нямаше звезди. Защото звездите бяха в парка на Военна академия…

• размер на шрифта
• Печат
• Вашият e-mail

София не беше между нейните изпълнителски дестинации, докато Софийската опера не я покани да изпее загадъчната Кундри във Вагнеровия „Парсифал“ – роля, която тя беше вече изпълнявала в Мариинския театър. И така софийската публика се запозна с нея не в обичайното й белкантово амплоа, а със сложната актьорска и вокална партитура на Вагнеровата героиня, където тя трябваше да се справи е безпощадни пространствени  ракурси и необичайни за нея актьорски задачи в дръзката и провокативна режисура на Пламен Карталов.  И зрителите бяха очаровани от успеха на едно феноменално драматично сопрано. Защото това беше МАРИЯ ГУЛЕГИНА, чиито изключително успешни изяви са познати на най-престижните европейски и световни оперни сцени – Миланската скала, Метрополитън, Ковънт Гардън, Виенската опера и къде ли още не. Огромен репертоар, престижни награди и суперлативи, като „руското сопрано с Верди във вените“, съпътстват забележителния творчески път на тази певица.

През юни зрителите я видяха и в типичния й стил като Амелия в „Бал с маски“ на Верди, с който спектакъл заедно с Кирил Манолов като Ренато предизвикаха истински емоционален фурор. И понеже Софийската опера държи на високата класа, Мария Гулегина е поканена отново да пее Верди на 18 юли – този път Абигайл в концертната версия на „Набуко“ и отново с КИРИЛ МАНОЛОВ в заглавната партия. Само след няколко дни на 21 юли ще я видим съвсем различна като капризната китайска принцеса Турандот в едноименната опера на Джакомо Пучини, този път в партньорство с тенора КАМЕН ЧАНЕВ като Калаф.

Мария Гулегина се отснася с уважение  при равностойното си партньорство със  софийската оперна трупа и новите й изяви под палката на големия диригент РЕНАТО БАЛСАДОНА със сигурност ще са пореден триумф в тези две гала вечери.

Каква чудесна възможност за прекрасно преживяване предлага Софийската опера на своята публика на 18 и 21 юли: една високопрофесионална оперна трупа, двамата талантливи, световноизвестни певци КИРИЛ МАНОЛОВ И КАМЕН ЧАНЕВ и най-вече звездното присъствие на една голяма дама – великолепната МАРИЯ ГУЛЕГИНА!

В концертното изпълнение на  „Набуко“ на 18 юли, 19.00 ч. участват и солистите на Софийска опера:

ДАНИЕЛ ОСТРЕЦОВ, ДИМИТЪР СТАНЧЕВ, ИВАНКА НИНОВА, АНГЕЛ ХРИСТОВ, ХРИСИМИР ДАМЯНОВ И СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА

В спектакъла „Турандот“ на 21 юли от 19.00 ч. участват и солистите на Софийска опера:

ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ, АНГЕЛ ХРИСТОВ, РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА, АТАНАС МЛАДЕНОВ, НИКОЛАЙ ПАВЛОВ, ХРИСИМИР ДАМЯНОВ И НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

София, 19-06-2019
Специално за operasofia.bg

Масиран, свръхзвуков и мощен музикален десант ще направи Софийската опера и балет през ЛЯТО 2019. Той ще стартира от Военната академия в София, преминава през Белоградчишките скали и завършва по Черноморието.

Мениджмънтът на Националния театър за опера и балет използва стратегически гъвкаво, целесъобразно и пълнокръвно репертоарния ресурс и портфолиото от премиерните продукции през сезона, за да изведе операта извън храма, да разположи силите на творческите състави в нови пространства и да завоюва нови аудитории чрез силата на високото изкуство.

Музикалните формати на представяне и мегапродукциите на най-аплодирания културен институт на България – у нас и по света, се основават на традиционните очаквания, но и надграждат, защото привличат нови аудитории, превземат територии и разтварят ветрилото от жанрове в портфолиото на театъра с реализацията на актуални хитови заглавия. Постановките от летния афиш захранват очакванията на меломаните за непознати свръхпреживявания чрез силата на музикално-сценичните изкуство, насищат с престиж и свръхформа. И то не само българската публика, но и гостите и почитателите на Софийската опера и балет от целия свят.

Стратегията на музикалния десант на Софийската опера и балет е той да премине на три основни фронта: „Опера в парка” – София, 21 юни -14 юли; „Софийски Летен Вагнеров Фестивал” | „Sofia Summer Wagner Festival 2019” – седмото издание ще се проведе от 7-и до 12-и юли; „Опера на върховете – Белоградчишки скали”, четвърто издание, 20 юли – 4 август; акустиране в к.к. Албена с революционната крачка екипът на Операта да направи и хитово представление от световната ранглиста на мюзикълите – „МАММА МИА!”, което ще бъде представено, както следва: в периода 24-25 юни във Военната академия в столицата, 1- 4 август на Белоградчишките скали, 24 август – к.к. Албена, 29 август – 2 септември на Летен театър Варна, 10 септември на Античен театър Пловдив, 14 – 21 септември в Софийска опера и балет.

Безспорен факт на признание за високото постижение в постановките на Вагнер на акад. Пламен Карталов, които се представят на сцената на Софийската опера, е признанието на Международната асоциация на Вагнеровите общества – RWVI, която анонсира към всички свои членове и регионални организации възможността да бъдат в София така: „Творческият екип на последните много добре приети постановки на Ринга в София ще представи две Вагнерови заглавия през юли. „Тристан и Изолда” – на 7 и 10 юли от 18:00 часа, „Парсифал” на 12 юли от 18:00 часа”. Посочва се също така, че режисьор е Пламен Карталов, а повечето певци са българи.

Международната асоциация на вагнеровите общества (RWVI) работи със своите организации и подразделения по света в името на основната цел – да се създаде интерес и да се задълбочи разбирането на творбите на Рихард Вагнер, да се осигури подкрепа за следващото поколение артисти, да се поддържа дейността на Фондация за стипендии „Рихард Вагнер”, създадена от самия Вагнер в подкрепа на фестивала в Байрот, но и за стимулиране и разширяване на международното сътрудничество.

Тук мисля, че би било удачно да се създаде Годишна премия „Рихард Вагнер”, която да е партньорство между Асоциацията и Софийската опера и балет. Призът да се връчва на млад изпълнител, който да специализира – интерпретация на звука и на музиката на гениалния програмен композитор и революционен визионер на оперния театър,   с най-престижни музикални капацитети.

 

ДА НАДНИКНЕМ В ПРОГРАМАТА НА СЪБИИТЯТА

 

1. „ОПЕРА В ПАРКА” – ДЕСЕТО ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ

Форматът ще бъде открит както си му е реда – с Гала-концерт на 21 юни. Следват спектаклите на „Дон Паскуале” (21 юни), „Мамма Миа!” (24 и 25 юни), премиера на „Кармина Бурана” по музика на Карл Орф на 28, 29 и 30 юни. Тук е важно да се подчертае, че хореографията е на Фреди Франдзути. Преди това той прави своя постановка на произведението с трупата на основания от него през 1995 г., в италианския град Лече, „Балет от юга”.

Вдъхновението идва от оригиналния текст на Кармина Бурана, стъпващ на стиховете, създадени от странстващи поети, най-често от средите на духовенството или студенти, които споделят разбирането, че светът не функционира в съответствие с моралните правила, които би трябвало да следват. Затова те създават своя общност, която следва само правилата на добродетелите и тестват свободата на живота, който е изпълнен с предизвикателства и изкушения.

Спектакълът представя илюзорните идеи и въображаемите образи на тези млади хора. Готическият мит, вплетен като код в музиката на Карл Орф, провокиращ злото в най-суеверното му състояние, ни представя морално корумпирано общество, безпристрастно съпротивляващо се срещу страха от божественото нака-зание. Всъщност някои песни, иронично обръщат с главата надолу всичко и се заиграват с темите на тогавашната литература: вино, жени, игри, удоволствията на живота, като се възвисяват от текстовете на тази поезия, родена в културната атмосфера и пародията на доминиращите църковни догми и език.

Цялата програма, в това число и датите на представянето на балета „Силфида”, както и Детският цикъл от оперни заглавия, които Операта продуцира с образователна цел и грижа за възпитание на ново поколение публика, може да бъде видяна в сайта на националния театър за опера и балет – тук.

Сред заглавията за децата са: „Червената шапчица” от Александър Владигеров, „Вълшебната флейта” на Волфганг Моцарт – адаптация за деца, премиера на концерт-спектакъла „Веселите малчугани”, „Трите прасенца” на Александър Райчев, „Мечо Пух” – мюзикъл от Андрей Дреников и „История с патоци, мечо и лиса” на Георги Костов.

2. СОФИЙСКИ ЛЕТЕН ВАНГЕРОВ ФЕСТИВАЛ

„ТРИСТАН И ИЗОЛДА”
07.07.2019
Начало: 16:00
10.07.2019
Начало: 18:00

Диригент КОНСТАНТИН ТРИНКС

Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Сценография МИОДРАГ ТАБАЧКИ

Костюми ЛЕО КУЛАШ

Със специалното участие на солиста от театъра в Байройт ЮКА РАСИЛАЙНЕН в ролята на Курвенал

Участват: Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов,  Ангел Антонов, Красимир Динев, Николай Петров

* * *

„ПАРСИФАЛ”
12.07.2019
Начало: 18:00

Диригент КОНСТАНТИН ТРИНКС

Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Сценография НУМЕН + ИВАНА ЙОНКЕ

Костюми СТАНКА ВАУДА

Участват: Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Бисер Георгиев, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Айла Добрева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков

3. „ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ – БЕЛОГРАДЧИШКИ СКАЛИ”

Далеч, далеч назад във времето – преди повече от 250 милиона години, легендата разказва, че Белоградчишките скали са били на дъното на море. Водата се оттегля и меката тъкан на варовиците се нагъва. След време, под въздействието на водата, слънцето, дъждовете, бурите дори, се оформят интересни пластични фигури, които провокират човешкото въображение. Освен популярните скални сюжети и контури на природните пластики, изобразяващи Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Хайдут Велко, Адам и Ева и други, в подземните пластове, под тези отпечатъци на енергии и послания от други светове, се намират и над 100 пещери.

Опера на върховете – Белоградчишки скали е извънреден формат на високо изкуство, проектиран от креативното прозрение на Пламен Карталов да усети и съедини в едно времево измерение всички непреходни символи, послания, вечните библейски и исторически сюжети – от съществуването на света до бъдещия безкрай във Вселената, като ги ситуира тук и сега пред погледа на публиката. Реалистично и разтърсващо преживяване, равносилно на пътуване във времето, доколкото това наистина е абсолютно възможно през канала на вечната оперна музика, сетивното въздействие на сценичното превъплъщение и зрелищното представяне, което превежда зрителя чрез въздействие върху сетивата му и подсилване на възприятието със силата и потенциала на индивидуалното въображение на всеки зрител, за да достигне до съвсем осезаемата трансформация – да се пренесе в други времена и епохи, назад във времето и вековете.

Стотици са желаещите да бъдат част от това необикновено преживяване, наречено „ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ”. Спектаклите се провеждат в първия двор на Белоградчишката крепост от 20:00 часа.

Считам, че този формат е пример за създаване на успешен модел от акад. Пламен Карталов за опазването на националната и културна идентичност, съчетан с пропа-гандирането на висшите образци на музикална култура и изкуство, чийто носител е Националната опера и балет – София.

 Четвъртият летен фестивал ще представи балетите „Кармина Бурана” (20.07) и „Дамата с камелиите” (21.07), оперите „Трубадур” (26.07), „Кармен” (27.07) и „Турнадот” (28.07), както и четири представления на мюзикъла „Мамма миа!” – (1,2,3 и 4 август).

Колоритът на събитието е и специално подготвения пърформанс „ВАГНЕР МАГУРА: богове, великани, джуджета и валкюри”, който е с времетраене над два часа и половина. Първата част се представя на входа на пещерата, а второто е ситуирана в самата вътрешна част, в подземните зали.

Всички представления – дати, начални часове и градове, можете да проследите на сайта на българската продукция „Мамма миа!” – https://mamma-mia.bg/.

По всичко личи, че ЛЯТО 2019 ще бъде весело, щастливо и изключително музикално, заради усилията на екипа на Софийската опера и балет.

             
                     В ОЧАКВАНЕ НА НОВИЯ СЕЗОН – НЯКОЛКО ПРОГРАМНИ ИДЕИ

На края на този активен и ползотворен сезон, в очакване на МУЗИКАЛНОТО ЛЯТО 2019 СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ и на прага на следващия сезон, все пак нека поставим и няколко щрихи в перспектива:

1. На първо място – активна подкрепа за начинанието: СЪЗДАВАНЕ НА МУЗЕЙ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ. За постигането на тази цел ръководството на институцията би трябвало да разчита както на широка обществена подкрепа, така и пропорционално от държавните и общински институции. Храмът на българската оперно и балетно изкуство е необходимо час по-скоро да има свой „Златен архивен фонд”. Медийната подкрепа и натиск ще имате и от наша страна за тази кауза, уважаеми акад. Карталов.

2. Питам се: След успешните формати като „Опера в парка”, „Опера на върховете” и т.н., дали не е дошло времето за продуцирането и създаването на нов – „Опера на стадиона” или създаването на „АРЕНА ОПЕРА”? Най-мащабният проект в България би бил точно по мярката на Националния театър за опера и балет, заради високия професионален потенциал на целия екип, който може да реализира грандиозността на формата, но и поради необходимостта от създаването на въздействащи мегапродукции, които да носят уникално и неповторимо преживяване от света на операта, балета и мюзикъла.

3. И още … Има ли място и дошло ли му е времето, под шапката на Софийската опера и балет нека да бъдат създадени Годишни национални музикални награди за опера, оперета, мюзикъл и балет. И защо те да не бъдат на името на Борис Христов – ГОДИШНИ МУЗИКАЛНИ НАГРАДИ „БОРИС ХРИСТОВ”.

4. Време е вече да бъде институциализирана към Софийската опера и балет на Академия „Опера и балет” – майсторски класове по интерпретация, специализации и обучения в класическите музикални жанрове за български и чуждестранни артисти.

Това са само проекции на идеи и нови коридори за доразвиване и работа. Но, нека преди това посрещнем лятото и се насладим на музикалните преживявания с продукциите на Софийската опера и балет.

На добър час !

Нюз БГ Репортер:  https://newsbgreporter.com/

Автор: Иван Върбанов

The News BG Reporter Нюз БГ Репортер ®

Започва летният сезон на Софийската опера и балет

Десето юбилейно издание на фестивала „Опера в парка“ се готви да посрещне паркът на Военната академия в София. Сцената вече е почти готова и очаква първите си посетители на 21 юни с юбилейния гала концерт на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера и балет със селекция от любими фрагменти от световни оперни шедьоври. Опера ще звучи в парка до 14 юли, след което трупата поема към извънстолични дестинации, част от летния им сезон.

Първото представяне на комичната опера „Дон Паскуале“ на Доницети на открито ще бъде на 22 юни. Спектакълът е нов в репертоара на Операта, премиерата му бе през януари тази година. „Кармина Бурана“ на Карл Орф ще бъде представена като модерен балет с хореографията на италианеца Фреди Франдзути. Представленията са на 28, 29 и 30 юни.

За почитателите на по-класическите изпълнения, Операта подготвя бутиковия балетен спектакъл „Силфида“ по музика на Херман Льовенсколд. Заради по-сложните си декори „Силфида“ е представян само веднъж в паркова среда. Представленията са на 4 и 6 юли.

Паралелно с това ще тече и детска програма с „Червената шапчица“, „Вълшебната флейта“ (5 представления), „Трите прасенца“, „Мечо Пух“, „История с патоци, Мечо и Лиса“ и премиерното заглавие „Веселите малчугани“. Оперите за деца са почти всеки ден, защото ще се играят на т. нар. „Малка сцена“, където местата са ограничени.

Междувременно Операта ще организира и седмото издание на летния Вагнеров фестивал (7-12 юли), когато ще почете композитора с два спектакъла на „Тристан и Изолда“ (на 7 юли от 16 ч. и на 10 юли от 18 ч.) и с операта „Парсифал“ на 12 юли.

При лошо време спектаклите ще се пренесат на сцената на Операта, а за зрителите ще бъде осигурен транспорт. Това не важи за детските спектакли от програмата, за които е предвидена закрита сцена в парка на Военната академия.

И тази година „Опера в парка“ ще бъде финансиран от Столична община, откъдето са дали общо 1 млн. лв. за провеждането му в продължение на 10 години.

„Опера на върховете“

След края на „Опера в парка“ съставът тръгва към Белоградчишките скали за фестивала „Опера на върховете“. Форумът започва с „Кармина Бурана“ на 20 юли, събота. Неделята е запазена за балета „Дамата с камелиите“ с музиката на Верди и Сергей Онсоф. На 26, 27 и 28 юли следват „Трубадур“ от Верди, „Кармен“ от Бизе и „Турандот“ от Пучини. В четири поредни дни (от 1 до 4 август) Операта ще представи най-касовото си заглавие – мюзикълът „Мама миа!“, който за първи път ще се играе на открито.

При дъждове в Белоградчик, спектаклите се преместват в спортната зала на града.

В рамките на „Опера на върховете“ още едно нетрадиционно място ще се превърне в сцена за трупата на Операта. В пещерата Магурата от 26 юли до 4 август ще се играе „пещерна фестивална импресия в три части“ със заглавие „Богове, великани, джуджета, валкюри“. Спектакълът-пърформанс трае два часа и половина – първата част е на входа на пещерата, втората се провежда вътре в залите на природното образувание, а третата закрива спектакъла с „Ездата на валкюрите“ от Вагнер.

https://www.ploshtadslaveikov.com/na-opera-v-parka-pod-belogradchishkite-skali-i-v-magurata/?fbclid=IwAR0o2SsHsbO04Hf46q-lP_4zui2Yrjhpget0xIjdLEnXB-RImTabLAXVhGk

Софийската опера и балет предлага на своята публика вълнуващи изкушения  с програмите на своите  летните  фестивали през  лятото на 2019 година. Изкушения, с различен вкус и предизвикателства, които приобщават различната публика към оперното изкуство,създадоха традиции.

Седмият Вагнеров летен фестивал, Четвъртият летен фестивал на Белоградчишките скали – „Опера на върховете“, десетият фестивал „Опера в парка“, всяко едно от тези летни събития предлагат широк спектър от заглавия в своите програми. Драматургия, която не само отговаря на различните предпочитания на публиката, но създава и нов тип културни пространства.

Това е забележителна стратегия  на акд.Пламен Карталов, който с Вагнеровия летен фестивал създаде българския Байройт на Балканите, привличащ публика от цял свят, с „Опера на върховете“ успя да сътвори  в магичната прегръдка на Белоградчишките скали вълшебство, което внесе нов живот на познати оперни шедьоври, а с фестивала „Опера в парка“  не само отвори вратите на едно знаково пространство, каквото е парка на Военнта академия „Г.С.Раковски“, но превърна това място в културен столичен феномен. В тези десет години на живописната сцена оживяха много любими оперни и балетни спектакли, както и  разнообразна детска програма. Нещо, което даде нов живот на обичаното пространство.

Юбилейното десето издание на фестивала „Опера в парка“ се открива на 21 юни от 20.00 часа с Юбилеен Гала концерт, който включва любими фрагменти от световната оперна класика с участието на солисти хор и оркестър на Софийската опера и балет.

От 21 до 14 юли афишът предлага богато разнообразие от заглавия – „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети, мюзикъла Mamma Мia от Бени Андершон и Бьорн Улвеус, премиерата на балета „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, балета „Силфида“ по музика на Херман Льовенсколд, Концерт на младежка формация „София“ при НМУ „Л.Пипков“, а в опера за деца много любими заглавия като „Червената шапчица“ от Александър Владигеров, „Вълшебната флейта“ за деца от В.А.Моцарт, „Мечо Пух“ от Андрей Дреников, „История с патоци, мечо и лиса“ от Георги Костов, „Трите прасенца“ от Александър Райчев и новата постановка „Веселите малчугани“.

На своя Седми летен Вагнеров фестивал,Софийската опера и балет очаква за спектаклите на „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ не само българските почитатели на  Рихард Вагнер, но и представителите на Вагнеровите общества от цял свят. Нещо, което се превърна в традиция за тези седем издания на фестивала.

Запленен от  постановките на акад.Пламен Карталов и различната красота на българската вокалност на отличните наши артисти, почетният председател на Международната асоциация на Вагнеровите общества, г-н Йозеф Линхарт споделя за спектакъла на  „Тристан и Изолда“, че нашите изпълнители пеят на по-добър немски, отколкото някои немски артисти, а постановката е истински музикален шедьовър. И още нещо споделя, че ако Вагнер можеше да види този „Пръстен“ сигурно щеше да каже:“Аз съм българин“.

Нещо, което ни убеждава, че на Софийския свещен хълм, огласян от камбаните на най-големия катедрален храм на Балканите „Св. Александър Невски“ се роди българския Байройт, единствен за сега на Балканите.

Шедьовърът „Тристан и Изолда“ ще бъде представен на 7 юли от 16.00 часа и на 10 юли от 18.00 часа. Диригент Константин Тринкс, режисьор Пламен Карталов, сценограф Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. В двете представления участват :Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Ангел Антонов, Красимир Динев, Николай Петров.

В рамките на Вагнеровия фестивал ще бъде представена и лебедовата песен на Рихард Вагнер, „Парсифал“.

Режисьорът акад.Пламен Карталов споделя, че действието на тази сакрална Вагнерова драма в неговата постановка е  извън времето и мястото на конкретиката. „„Парсифал“ е „мистично действие, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.“ За Карталов това е нов полет в Космоса, наречен Вагнер.

На 12 юли от 18.00 часа бъдете в този полет в Космоса на Софийската опера и балет с постановката на маестро Пламен Карталов, с диригент – Константин Тринкс,  сценографията на Наумен и Ивана Йонке и с отличнита български вагнерови артсти:

Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Веселин Михайлов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Айла Добрева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков, режисьорски проекции” е, без съмнение, забележително събитие не само в нашето книгоиздаване, но и в целия ни културен живот. Появи се след друго голямо събитие – кулминацията на културния сезон – премиерата на тази опера (на 22 март м.г.) и представянето й с огромен успех в Болшой театър, Москва на 24 май с.г.  Да, досега не сме имали подобна книга, свързана с българската опера и музикалната ни сцена. Тя е нещо уникално, първа по рода си у нас. Подобни опуси, посветени само на едно музикално-сценично произведение, писани от режисьори, са голяма рядкост дори в страни с дълголетни традиции в жанра като: Русия, Германия, Полша, Австрия, Франция. Сещам се за книги на Борис Покровски, Валтер Фелзенщайн и Йоахим Херц, на Жан- Пиер Понел, Ото Шенк и Бронислав Хорович. И като че ли списъкът на този род книги е доста кратък.

Академик Пламен Карталов, водещият днес оперен режисьор у нас, е проявил голяма смелост да напише този капитален труд, посветен само на едно произведение, първата опера на класика Любомир Пипков, създадена през 30-те години на ХХ век.

Едва след петата си сценична реализация тази първа и най-българска от всички опери (според Константин Илиев) сценична творба на класика Любомир Пипков получи достойната си оценка. Разбира се, третата (1978 , Стара Загора) и особено четвъртата с награди от Националния оперен преглед  (1984, Русе) постановки също имаха  своя успех и признание, но първите две (1937 и 1961, София) огорчиха големия наш композитор. И той написа следващата си опера, „Момчил”, едва след 15 години. Но не самите постановки, които, без съмнение, имаха своите качества, а резонансът, противоречивите и дори отрицателни мнения на критиците и музикантите. А и завистта българска… Малцина от тях разбраха и оцениха новаторския дух и голямата стойност на този опус на Пипков, който би бил оценен високо, ако авторът бе от друга страна и култура. Но, за щастие, това е вече минало, макар и поучително и както се казва: „по- добре късно, отколкото никога”. Защото ако не бе осъществена тази постановка, просто нямаше да разберем, че Пипков е създал най- значимата досега българска опера, че това е всъщност българската национална оперна класика, равна на унгарската „Херцогът Синята брада” на Бела Барток, румънската „Едип цар” на Джордже Енеску, руската „Катерина Измайлова”, полската „Крал Рогер” на Карол Шимановски. По-точно една модерна класика (защото оперна класика от 17, 18 и 19 век нямаме поради трагичната ни историческа съдба). За тази съдба всъщност става дума и в тази опера-балада или легенда на Пипков, създадена по едноименния разказ на забравения днес белетрист Никола Веселинов. Робството е фон на една разтърсваща семейна, родова драма. Разпадът на един матриархален род. Актуална история и за днешния ни ден. За тежката участ и на днешна България…

Тук не мога да не спомена думите на историчката на българския оперен театър проф. Розалия  Бикс: „Чрез тази опера ние трябва да показваме на какво е способен българският гений, когато е от величината на Любомир Пипков и трябва да я подкрепяме с всички сили. Чрез операта „Янините девет братя“ Пипков заслужава нашето преклонение .”

Наистина, съвършена е партитурата на тази майсторски написана творба, доста богата и трудна, повлияна от експресионизма и Мусоргски, но при това дълбоко оригинална, изконно българска. Цветен, богат на багри и нюанси оркестър. Учителят на Пипков, великият Пол Дюка ще каже: „Вие изравяте от българската земя един нов стил и ако завършите операта, така както сте я започнали, ще се роди един шедьовър”.

Мащабен, впечатляващ опус, както с обема (655 страници), така и качеството си. Достоен за тази „най-българска” и може би най-съвършена национална класическа опера, която сега, благодарение на изключителната му постановка, преоткриваме отново и можем да оценим истински, по достойнство.

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания. Според него тук става дума за един „иносказателен шедьовър от миналото, отправен към бъдещето, в който рефлексиите на събитията в това музикално- сценично повествование могат да ни развълнуват, разтърсят и днес.” И е успял да докаже тезата си, както направи това и в сценичен план, в постановката в Софийската опера.

Книгата е, подчертавам, голяма и впечатляваща. Ще спомена само заглавията на четирите й основни части:1/ Операта на Пипков в епохата на новаторите за родно изкуство / 30- те години на ХХ в./, 2/ Родословието на либретото, 3/ Поглед към партитурата/ Езикът, Интонационният строй, Семантиката на тоналностите, Музикалната форма на операта, Музикално- тематичното изграждане, Лайтмотивите/, 4 / Поглед от сцената, общи аспекти, образи драматургия/. Всичко това – резултат от един сериозен анализ, един къртовски труд, при една голяма и солидна научна подготовка. Всичко това, заедно с приложенията, в рамките „само” на 645 страници. Не съм срещал подобен труд дори на наш драматичен режисьор върху пиеса на Шекспир или Вазов!

Ценно и интересно е и приложението (325 страници). Уникалното тук е, че Карталов е издирил всички народни песни (близо 40) с мотива за Яна и нейните девет братя от легендата. Представил е и разказа на Никола Веселинов, първоизточника на либретото  (подписано от него, но всъщност дело на Любомир Пипков), представил пълно с текст, снимки и рецензии петте постановки досега на операта  (1937, 1961,1978, 1984, 2018), реализирани с различен успех в София, Стара Загора, Русе и отново в София. Също и интересната дискусия около операта, предизвикала доста спорове, немалко възторзи и отрицания. Макар и обемен и решен като монография, този текст се чете леко и увлича. Карталов има леко, образно перо, освен голямата ерудиция и култура, които е натрупал в своята блестяща кариера, с много върхове и открития.

Книгата е издадена много прецизно, на високо полиграфическо равнище, богато илюстрирана от  „Захарий Стоянов”. Един наистина, първи по рода си, основополагащ труд.

https://skif.bg/index.php/preporachano-ot-vas/7681-knigata-yaninite-devet-bratya-e-dostoina-za-operata-na-pipkov

Събота, 08 юни 2019

Съвременен поглед към драмата на Кармен през традициите на древногръцкия театър и японския театър „Но“ предлага постановката на популярната опера на Бизе в Софийската опера и балет на 8 юни.  Операта представи постановката на поредното си турне в Япония миналата година.

Режисьорът Пламен Карталов, по собствените му думи, предлага самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театър и древния японски театър „Но“. Сцената е изчистена от бутафория, освободена от дешифриране на жанра според класическите категории. Доминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като главна тяхна арена на съдбовност. А пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор.

Кармен е трагедия на личността. Затова в спектакъла тя е център – като земен, но ограничен от извънземна сила. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Със свободата на силния си дух, независима от никого, взема решение за живота си. Нейната гордост е наказана и заради съвестта й, постоянно търсеща промяна – дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата, коментира Карталов. По думите му, Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия.

Постановката на „Кармен“ беше реализирана от трупата на Софийската опера и балет специално за седмото й турне в Япония през 2018 г.

Японците изразиха възхищението си към нашите оперни певци, те ги чакаха след спектакъла в продължение на повече от час, за да ги поздравят и да си вземат автограф:

Вашата „Кармен“ е фантастична, уникална! Оркестърът, певците – ненадминати са! Затова си облякох специално кимоно от чиста коприна.

Поздравление за успеха ви! Бяхте страхотни! Много беше приятно да видим представянето ви! Винаги сме щастливи да ви видим на тази сцена! Елате отново, ще ви очакваме с нетърпение!

Джуничи Нихей /Президент на Джапан Артс Корпорейшън/

Настоящото представление, постановката „Кармен“, дори сред сходните постановки, е изключително необичайна. Разбрах, че г-н Карталов е вдъхновен от японската култура, по-конкретно от театър „Но“ до голяма степен, това личи и от сценичната подредба – изключително семпла, цветовете са ограничени до черно, червено – малко на брой и акцентиращи. Това има голям ефект – дори самите цветове изиграват една роля и придават атмосфера, което е много сполучливо в случая.

Рейко Юяма /музикален критик, продуцент, писател/

Сякаш излезлият от древногръцка легенда хор с белите си маски, създава прекрасен контраст и напомня за стила на Фелини в един мощен микс от заложени идеи. По-важно от неудобната истина, изразена във въпроса „Нима вече няма нищо ново?“, е истината, представена ни от сцената – „В какво се състои същността на „Кармен“?“ Българската национална опера ни провокира, не с поредната романтична история – тяхната постановка бе по-скоро задълбочено вникване в извечните и съвременни проблеми като „Свободата на жената и забраняващата това култура“ или „Невъзможността от факта, че понякога онзи, когото обичаме, не може да отвърне на чувствата ни, колкото и усилия да полагаме“

В ролята на Кармен Виолета  Радомирска

ДОН ХОСЕ  Даниел Дамянов
ЕСКАМИЛИО Веселин Михайлов
ДАНКАЙРО  Илия Илиев
РЕМЕНДАДО Красимир Динев
ЦУНИГА Светозар Рангелов
МОРАЛЕС Атанас Младенов
МИКАЕЛА Радостина Николаева
ФРАСКИТА Силвана Пръвчева
МЕРСЕДЕС Цветелина Коцева
МОЙРИ Росен Канев, Кирил Иванов, Матю Уитъл
Солистка на балета Катерина Петрова

Постановъчен екип:

Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Асистент режисьор Вера Белева
Сценография Миодраг Табачки
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Диригент на хора Виолета Димитрова
Хореография Антоанета Алексиева, Светлин Ивелинов
Художествено осветление Андрей Хайдиняк

Оркестър, хор и балет на Софийска опера

Операта се изпълнява на френски език със субтитри на български и английски.

Билетите са в продажба на касата на Операта на ул. „Врабча“ 1, както и на касите на EasyPay в цялата страна, в мрежате на eventim.bg, както и на сайта на Операта: operasofia.bg

Ваша Софийска опера и балет!

На снимките вдясно – препълнените зали на спектаклите на Софийската опера в Япония

• Галерия

 „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ Такъв е патосът на  възмутената критика за първото появяване на оперната сцена на „Кармен“ на Жорж Бизе  в далечната 1875 г. в Париж.  Обвинен в безнравственост, Бизе не понася заклеймяването на неговата „неприлична“ героиня и малко след премиерата напуска този свят. Само пет месеца след смъртта му  „Кармен“ е бурно аплодирана във Виена.

Рихрад Вагнер споделя, че се е появил някой, има предвид Бизе, „който има идеи в главата си“.  Фридрих Ницше  твърди, че знае операта наизуст, слушал я поне двадесет пъти. Възкликва:

„Чувани ли са някога по-трагични акценти на сцената! …Тази творба прави човека съвършен, човек сам се превръща в шедьовър“.

Чайковски предсказва, че до десет години „Кармен“ ще бъде най-популярната опера в света. Шедьовър, рядко творение, което изразява усилията на цяла една епоха…“

Сбъдват се предсказанията на Чайковски. Шедьовърът на Бизе до днес е най-играната опера в света. Това рядко творение, израз на цяла една епоха живее не само на оперната сцена, но провокира въображението на творци от различните изкуства. Всяка нова продукция било то балет, филмова версия или театър вдъхва нов живот на познатата героиня.

Завръщането на „Кармен“ на сцената на Софийската опера и балет в изминалия сезон бе истинска сензация. Непокорната героиня на Бизе, Кармен блесна като фойерверк на небосклона на световния оперен театър с ярко, внушително прозрение на режисьора Пламен Карталов за тази извечна героиня.

В новата продукция на „Кармен“ режисьорът Пламен Карталов осмисля посланията на героинята Кармен като рефлексия на трагична вина от древногръцката драма. Бягството от натрупаните във времето клишета той търси в трагедията на личността Кармен. Тя е обречена, обречена на силата на съдбата. Съдбата, която предопределя живота й.

Тази Кармен спира дъха, грабва те и не те пуска до края на съпреживяването на съдбата на героинята. Изборът на режисьора Пламен Карталов да потърси своята мотивация  за сюжета като рефлексия на античната драма поставя тази постановка отвъд времето. Тя завладява не само с необичайната интерпретация на познатия сюжет, но и с магията кадър по кадър да разплита нишките на съдбата, така, както това се случва в големите филмови продукции.

Софийската опера и балет очаква своята публика на едно изключително изживяване на спектакъла на „Кармен“ от Бизе  на 7 и 8 юни 2019 г.

На 7 юни  с участието на Надя Кръстева,  възхвалявана от критиката като „Кармен номер едно“ на световната сцена и с отличните солисти на първия ни оперен театър Костадин Андреев, Веселин Михалйов, Илия Илиев, Красимир Динев, Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Цветана Бандаловска, Силвана Пръвчева, Цветелина Коцева,  диригент  Жорж Димитров. На втория спектакъл на 8 юни в ролята на Кармен ще бъде Виолета Радомирска,  участват Даниел Дамянов, Радостина Николаева и споменатите артисти от първия спектакъл.

Както беше във всички досегашни издания на Вагнеровия фестивал, Софийска опера и балет очаква за предстоящите спектакли на Вагнеровите шедьоври „Тристан и Изолда” и „Парсифал” от цял свят да пристигнат представители на Вагнеровите общества. Голямо е очакването и на българските меломани, които за изминалия период на представените заглавия от „Пръстена на нибелунга”, бяха запленени от необятната вселена на Вагнеровия гений и в началото на всеки оперен сезон изразяваха емоционално своята надежда,че отново ще бъдат свидетели на магичното изкуство на солистите и оркестъра на Софийската опера и балет в претворяването на творбите на великия композитор.

Паметна ще остане искрената оценка на видния виенски музикален критик Клаус Биланд за постановката на „Тристан и Изолда”: „През 2015 г. бе представена тази Вагнерова опера, точно 150 години след премиерата й. Дори само този факт показва какви паметни моменти преживява Софийската опера при визионерското и всеотдайно ръководство на Пламен Карталов. Той успява чрез уникалната си интерпретация да придаде на творбата характер на „музикодрама” в най-добрия смисъл на Вагнеровото понятие, като я представя, опирайки се на извисената й същност и послание… Най-хубавите моменти могат да се видят в любовния дует между Тристан и Изолда, при който режисьорът показва апотеоз на любовта във връхната й точка с блясъка на романтично оцветени светлинни ефекти, което позволява цяла вселена от асоциации – отново в съвършена хармония с музиката на Вагнер…Тази нова интерпретация на Вагнеровия шедьовър в Софийската опера и балет е още един крайъгълен камък в предприетото от този театър възраждане на творчеството на Рихард Вагнер в България”.

В своите „Бележки на режисьора” Пламен Карталов споделя: „Сложната философия на поетичния шедьовър на Рихард Вагнер потърсих да реализирам с напълно разбираем, емоционален, динамичен и силно изразителен музикално-театрален език. Самият Вагнер е искал да види на сцената театъра в музиката си. Независимо от екстремното условие за вокалната издръжливост на певците, не по-малко изискване е те да са и големи актьори… В този контекст, дълбоко философската страна на музиката на Рихард Вагнер е задача на режисурата: да нарисува в образи красивото и възвишеното чрез музиката и поезията в пространството на сцената, да разкаже по най-естествен начин на зрителя и слушателя една примамлива романтична приказка за ллюбовта, оживяла от една древна легенда.”

За дълго ще бъде запомнена и емоционалната оценка на Йозеф Линхарт, Почетен председател на Международната асоциация на Вагнеровите общества: „Наслаждавайки се в залата на Софийската опера на „Тристан и Изолда” бях впечатлен, че вашите изпълнители пееха на по-добър немски, отколкото някои певци в Германия, защото съзнателно си служеха с езика. Прекрасни бяха! … Постановката е истински музикален шедьовър! Преди няколко месеца слушахме тук целия „Пръстен на нибелунга” и трябва да подчертая, че постановките на господин Карталов разясняват идеите на творбите и това е особено важно, за публика, която не ги познава добре.         … Такива изпълнители чухме в „Пръстена”, такива бяха и днес. Затова отново сме тук! Моите искрени комплименти! Ако Вагнер можеше да види това изпълнение, сигурно щеше да каже: „Аз съм българин”!

„Тристан и Изолда” ще бъде представена на 7 юли от 16,00 ч. и на 10 юли от 18,00 ч. Постановката е под режисурата на акад. Пламен Карталов, диригент е Константин Тринкс, сценография – Миодраг Табачки, костюми – Лео Кулаш. В двете представления участват: Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Бисер Георгиев, Росен Ненчев, Красимир Динев, Николай Петров.

За постановката на „Парсифал” в Софийската опера, особено впечатляваща е оценката на д-р Щефан Маус, Хановер, публикувана в бр. 3/2019 г. на списание “Das Opernglas”: „Банерът на Международната асоциация „Рихард Вагнер” във фоайето на Софийската опера ясно показва, че през последните години България е станала едно от най-забележителните места за творчеството на байройтския майстор. … Летните Вагнерови дни, които винаги са малко преди откриването на Байройтския фестивал, междувременно също станаха съставна част от плана за пътуване на много международни вагнерови почитатели. Възобновяването на постановките на „Парсифал” беше интересно преди всичко от музикална гледна точка. Човек отново можеше да бъде примамен с Константин Тринкс на диригентския пулт, който след „Еврианта” във Виена и „Арабела” в Мюнхен и Париж е бързал за България, за да поеме тук още веднъж музикалното ръководство. Това, което младият немец умееше да извлече от оркестъра, беше изключително много. … Режисурата драматургично функционира впечатляващо, тъй като тя винаги предоставя на музиката нейното предимство и същевременно много умно я коментира. … Тази режисура прелага преди всичко на певците една превъзходна сценична платформа, която в акустично отношение нищо не поглъща и също така не изисква от тях никакви излишни физически действия, които биха могли да повлияят върху вокалното качество и възможности. … Музикално Константин Тринкс на диригентския пулт обединяваше всичко в своите ръце; с пределно ясните си жестове и знаци предоставяше голяма сигурност, както на певците, така и на музикантите от окестъра, така че дори и хорът, преди всичко при мъжките гласове показваше забележителна мощ.”

Споменатият по-горе музикален критик от Виена Клаус Биланд по повод на софийската постановка на „Парсифал” изтъкна: „Не беше голяма изненада, че след постановката на „Тристан и Изолда”, Пламен Карталов се насочи към финалния шедьовър на Вагнер – „Парсифал”. И отново това беше първа постановка на музикална драма в България, 135 години след световната й премиера в Байройт.

Основната тема за Карталов в „Парсифал” е представянето на емоционалното съдържание, при което категориите братство, човечност и съчувствие се свързват с божественото излъчване и духовното изцеление. Духовната мистерия на легендата за Парсифал, както и философското послание на героите и техния копнеж по „финалната нирвана” трябва винаги да са в центъра на вниманието ни.

С тази постановка на „Парсифал” Софийската опера и балет впечатляващо продължи с представянето на Вагнер в България. Постановката би била гордост за много западноевропейски трупи с по-големи възможности!”

В своите творчески бележки към тази постановка, Маестро Пламен Карталов посочва: „Сега дойде ред и на „Парсифал”, един нов полет в Космоса, наречен Вагнер. И ето връзката с последната опера на Рихард Вагнер. Напомня ни, че ако хората имат мисия и вдъхновение, дарено от небесната закрила, ще имат и силата на Парсифал за свещено причащение, посвещение и спасение. А това е способността за служене с чиста душа. …

„Парсифал” е творба, многократно поставяна по целия свят, но нашата задача е да преоткрием нов и наш свят в интерпретацията. Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действо от легендата, и на философските послания с героите и стремежа им към финалната нирвана, толкова изразително бестящи с музикалните и поетични проекции от драматургията на поета-философ Рихард Вагнер.

Най-главното е МУЗИКАТА в нейната мистичност и езотерична и религиозна чувствителност – с молитвено благоговеене на хоровете и депресия на места. Визуализацията на музиката е много интересна за всички задача.

Поставям действието на тази сакрална Вагнерова драма извън времето и мястото на конкретиката. „Парсифал”, едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.”

В рамките на летния Вагнеров фестивал, Софийската опера и балет ще представи „Парсифал” на 12 юли от 18,00 ч. Постановката е на Маестро Пламен Карталов. Диригент – Константин Тринкс; сценография – Нумен и Ивана Йонке; костюми – Станка Вауда.

Участват: Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Веселин Михайлов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Любов Методиева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.

Софийската опера и балет кани почитателите си на 13 и 15 юни да посетят спектаклите „княз Игор“ от Александър Бородин. Силвана Пръвчева – солистка в Софийската Опера каза за БНР:

„Много са предизвикателствата пред маестро Пламен Карталов този път, защото той вижда княз Игор като тщеславен, завистлив и много горд човек, който изпраща армията си абсолютно неподготвена на сигурна смърт. Тъй като амбициите му са много, той не подготвя добре хората си и, в името на своето славолюбие, ги изпраща на смърт. Посланието към зрителя също е много интересно, защото финалът носи един голям оптимизъм. Там са сложени Половецките танци, което прави финала много бляскав и запомнящ се. С тези две предизвикателства правим един истински музикален празник в операта…“.

http://bnr.bg/horizont/post/101127532/sofiiskata-opera-i-balet-predstava-knaz-igor-na-13-i-15-uni?fbclid=IwAR1YCvov-p74TzrX-cH-Vi8bNacZlrz1GSqHdLCcsMwVD-fjK7UqXWAn7E4

Софийската опера и балет кани почитателите си на 13 и 15 юни 2019 година да посетят спектаклите на операта „ Княз Игор “ от Александър Бородин. Режисьорът академик Пламен Карталов този път избира да представи на публиката нов прочит на произведението, който ще покаже главният герой в съвсем различна светлина от познатия досега образ Княз Игор като тщеславен, завистлив и горд човек, който праща неподготвената си армия на сигурна гибел в името на амбициите си. Спектакълът има нов прочит, в който финалът с половецките танци е по-различен и „дързък“, както сам го определя режисьорът.  Посланието към зрителя за оптимизъм, е това, което мотивира академик Карталов да реши да представи нетрадиционен поглед към това иначе класическо произведение.

Чувствата и емоциите на героите в операта ще пресъздадат артистите:  Веселин Михайлов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Пламен Димитров, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Ангел Антонов, Ветка Петкова, Силвана Пръвчева.

Диригент на спектаклите е Павел Клиничев – диригент на Болшой театър. С неговата трупа той осъществява много гастроли по света, а под ръководството на Маестро Клиничев, в Болшой театър прозвучават повече от четиридесет произведения. Сред тях и операта „Княз Игор“ от Александър Бородин.

Диригент на хора е Виолета Димитрова, сценографията е на  Борис Стойнов, костюмите са дело на Светла Калайджиева, а хореографията на Асен Гаврилов.

О том, как прошли гастроли Софийского театра оперы и балета, какое шоу показала американская труппа Dayton Dance Company и как встречала других зарубежных гостей Москва – смотрите в новом выпуске!

Софийската опера и балет очаква своята публика на 25 май на спектакъла на операта от Любомир Пипков – „Янините девет братя“, постановката на акад.Пламен Карталов, която бе аплодирана не само у нас, но и при гостуването на Операта на сцената на Болшой театър.

Солистите ще разпалят огъня на тази историческа творба, която е толкова актуална за нашето време, колкото когато е била създадена.

Очакваме ви да бъде заедно в празничните майски дни!

Действащи лица и изпълнители

Технически служби и ателиета на Софийската опера и балет

Завръщането на оперната легенда Мария Гулегина на сцената на Софийската опера и балет на 29 май в „Бал с маски“ от Джузепе Верди след незабравимото изживяване с нейната Кундри в „Парсифал“ на Рихард Вагнер означава нещо повече само от едно гостуване. Означава признание и желание да бъде на тази сцена с ансамбъла на нашия театър.

За Гулегина Вагнер не е само музика, а философия.

„Да създаваш тази музика е като да рисуваш икона, първо трябва да се пречистиш.“ Припомням тази философия и мисли на певицата,  която с глас и изключителна духовност дава нов живот на всяка от своите вердиеви героини на най-големите сцени, което предизвиква критиката да е нарече „Кралицата на Верди“.

Животът на нейната  Амелия от операта „Бал с маски“ започва в 1987 година на сцената на Миланската скала с Лучано Павароти и продължава на всички световни сцени. Героиня, която всеки път в различните постановки придобива нови багри, нови щрихи в образа.

„Бал с маски“ е една истинска шекспирова драма на силни страсти с психологически конфликти и дълбочина на душевните състояния на героите. Спектакъл, с изключително силно внушение, която вълнува не само с изпълнителското майсторство, но с провокацията на размисли за нашето време.

Ако искате да се извисите във висините на удоволствието с Амелия на Мария Гулегина в тази история, толкова актуална и днес, бъдете със Софийската опера и балет на 29 май, когато „кралицата на Верди“, Мария Гулегина ще бъде главна героиня в това духовно извисяване.

Д-р Магдалена Манолова

В навечерието на Деня на българската просвета и славянската писменост по традиция раздадоха престижните награди „Златно перо”.

24-ма българи са сред отличените за приноса си към родното изкуство и култура. Наградата се дава от „Класик ФМ“ радио – брошка от 24-каратово злато.

Сред отличените са : певицата Весела Делчева, изпълняваща главната роля в мюзикъла „Мамма mia“, певецът Васил Найденов, актьорът Владимир Пенев, композиторът Стефан Димитров и примабалерината Красимира Колдамова.

При връчването на „Златното перо“ Весела Делчева изпълни откъс от мюзикъла „Мамма мia“.

Операта „Лакме“ е  бисер, който Лео Делиб създава във времето, когато въображението на творците е пленено от магичното обаяние на ориента, на екзотиката. Това е една приказка за любовта, разказана от „нежния русокос великан“ Делиб майсторски и с голям финес.

Действието се случва в Индия, над която тегне английският колониален гнет. Индусите се молят на Брама за свобода, напътствани в борбата си от Върховния жрец Нилаканта. Дъщеря му Лакме, обаче, се влюбва в английския офицер Джералд, който е  ранен от баща й. Лакме го укрива и обсипва с ласките на любовта, с чудотворна вода иска да свърже съдбите им завинаги. Войнишкият дълг, зове Джералд и той си тръгва. Лакме изгубва смисъла на живота си и се самоубива.

„Музиката е като глина, която трябва да бъде запазена мека и гъвкава чрез непрестанно оформяне и да остане топла докато не бъде разработена до „ента“ степен..“

Това разбиране на Делиб  внушава музикално-сценичния образ на спектакъла „Лакме“.  Изяществото на лирико-драматичната творба оживява в приказната сценография на художника Миодраг Табачки и режисьорското внушение на Пламен Карталов по начин, който вълнува съвременника. Режисьорският прочит залага на вечната тема – силата на  любовта и саможертвата. Дълбочината на сюжета, на музиката на Лео Делиб и психологията, заложена от него, оживява с онази мекота и гъвкавост, която пленява с красота и сантимент.

Всичко това ще оживее в  постановка на Пламен Карталов  на  сцената на Софийската опера на 5 юни т.г. под палката на маестро Франческо Роза, а в  ролята на Лакме ще бъде   Диана Василева.

Очаквайте този вълнуващ спектакъл с прекрасните артисти – Бисер Георгиев, Диана Генова, Ангел Антонов, Даниел Острецов, Атанас Младенов, Елена Стоянова, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова, Слави Манов, Ваньо Димитров, Кирил Стоянов.

От 21 юни до 14 юли 2019 г. предстои Десетото юбилейно издание на фестивала ОПЕРА В ПАРКА. Този летен празник присъства в културния афиш на София и интегрира все по-нови зрителски аудитории към магията на оперното и балетно изкуство. Представянето на открито в естествената среда в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ привлича гражданите и гостите на столицата в едно културно пространство от нов тип. Особено е важно приобщаването на детската и младежка публика към ярки образци на оперната и балетна класика.

В изданията на фестивала от 2010 до 2018 година бяха представени оперите „Лакме“, „Мадам Бътерфлай“, „Норма“, „Атила“, „Любовен еликсир“, „Дон Карлос“, „Евгений Онегин“, „Ловци на бисери“, „Турандот“, „Пепеляшка“, балетните спектакли „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Зорба Гъркът“, „Силфида“, „Кармен“ и „Рапсодия в синьо“, „Дон Кихот“, „Дамата с камелиите“, „Петрушка“ и „Жар птица“.

Паралелно с това се реализира богата детска програма: „Червената шапчица“, „Мечо Пух“, „Вълшебната флейта за деца“, „Козелът сърдитко“, „Хензел и Гретел“, „Трите прасенца“, „История с патоци, Мечо и Лиса“ и балетите „Спящата красавица“, „Зле опазеното момиче“ и „Пепеляшка“.

Чрез прецизно програмиране фестивалът демонстрира многообразие и промотира своите високо художествени спектакли, изпълнени от виртуозни певци и инструменталисти.

Проектът привлича и чуждоезикова публика, на която се предоставят субтитри на английски език. Оперният театър изгради през годините солидни взаимоотношения с водещи туристически агенции, специализирани в културния туризъм, чрез които осъществява масирана рекламна кампания в редица международни изложения.

Излизането от формалната кутия на обичайното оперно и балетно пространство провокира художествените състави при адаптирането на спектаклите в естествена среда.

Фестивалът ОПЕРА В ПАРКА ежегодно е част от календара на Културните събития  на Столичната община и е реализиран с любезното съдействие на домакините на това значимо събитие от Военна академия „Г. С. Раковски“.

Тази година Фестивалът ще бъде открит на 21 юни от 20:00 часа с голям юбилеен концерт, в чиято програма са включени популярни шедьоври от оперната класика. Участват солисти, хор и оркестър на Софийската опера и балет.

Диригент: ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

Нюз БГ Репортер:  https://newsbgreporter.com/

Автор: Иван Върбанов

The News BG Reporter Нюз БГ Репортер ®

Към 10000 щастливци бяха свидетели на  концерта на Хосе Карерас с оркестъра на Софийската опера и балет на 11 май в зала „Арена Армеец“, който продължи три часа.

Неслучайно оперната легенда Хосе Карерас избра за свой партньор оркестъра на Софийската опера и балет, оркестър, който има богата  история  не само с най-големите български диригенти, но и под палката на много известни световни диригенти,  в грандиозни постановки в големи зали и под открито небе.

Оркестърът участва  в исторически спектакли и концерти с велики оперни певци като Мирела Френи и Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Красимира Стоянова и др. Ще припомним  бляскавите изяви с Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Елена Образцова, Агнес Балца, Хуан Понс и други звездни артисти.

Оркестърът на Софийската опера и балет бе предпочетен и за един изключителен концерт с Пласидо Доминго на огромния площад в свещения град – Сантяго ди Компостела, когато светът посрещаше новото хилядолетие на това духовно  място.

Хосе Карерас избра оркестъра на Софийската опера и балет в това свое сбогуване с българската публика, защото е убеден, че само с него ще може да сподели своята емоция с хилядната публика. Той и екипът му репетираха четири дни в Операта. В бенефиса  участва и Росен Ненчев, солист на първия ни оперен театър. Младият певец е  познат на Хосе Карерас. Той е  сред участниците във втория и трети майсторски клас (2017 и 2018 г.) на Карерас в Пезаро, Италия.

Докато репетираше в театъра, великият испански певец прие поканата  на директора на Операта – академик проф. Пламен Карталов, да  направи майсторски клас във водещия ни оперен театър през идващия сезон.

След майсторските класове, водени от световните прими в Операта – Райна Кабаиванска, Красимира Стоянова и Анна Томова Синтова, Хосе Карерас ще бъде следващата  знаменитост, която ще помага на младите таланти да осъществят мечтата си за кариера  на оперната сцена.

Операта дава винаги шанс на прохождащите оперни певци и отваря вратите си за тяхното израстване на сцената. Ръководството на първия ни оперен театър представи най-младите си солисти на Коледен концерт през 2017 година.  Това са Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов, Стефан Димитров. Всички те са участници в майсторския клас на голямата наша певица Красимира Стоянова в „Аполония“-2017 г. Най-младите солисти пяха на премиерата  на „Янините девет братя“ от Любомир Пипков в Софийската опера.

—  Участието в спектакли на сцената на Болшой театър за мен винаги е било преизпълнено с особени емоции: както тази година, така и предишната, когато ме поканиха на премиерата на операта „Бал с маски“, а също и когато поставихме „Кармен“. Руската критика винаги ме е удостоявала с най-ласкави отзиви в пресата, а мнозина от зрителите и хористите говорят и до днес, че аз съм „тяхната Кармен“. Не можете да си представите колко мило е това, аз съм трогната дълбоко от топлата славянска душевност.

— Какво означават за Вас руските композитори, кой от тях Ви е най-близък?

— Мой абсолютен фаворит е Втората симфония на Рахманинов, това е необикновено дълбока и нежна музика, в нея няма нито една излишна или неправилна нота. Много ми допадат Мусоргски и Шостакович, а меланхоличното светоусещане на Чайковски ми е най-близко от всичко. Щастлива съм, че неотдавна ми се удаде да запиша диск с мои любими романси от Чайковски.

— В едно от интервютата за българското радио казвате, че ще пеете, докато това Ви носи удоволствие и е интересно за зрителите. Разкажете, моля, за бъдещите Ви творчески планове.

— Казах така, защото съм убедена, че изкуството трябва да идва от глъбините на душата, трябва да бъде по детски чисто, да излъчва любов и вдъхновение. Само тогава то ще бъде истинско, тогава ще съумее да трогне зрителите и те ще си тръгнат след спектакъла озарени. Аз винаги пожелавам и на себе си, и на своите колеги да изпитват вдъхновение, да остават верни на себе си, да чувстват какво е за нас да споделят с другите. Това е и истинското щастие за артиста

Що се отнася до творческите ми планове, предстоят „Кармен“ в София, „Риголето“ във Виена, „Самсон и Далила“ в Инсбрук, „Русалка“ в Далас. През октомври отново ще изпълня заедно с хора на Минин „Малка тържествена меса“ от Джоакино Росини. С нетърпение очаквам срещата с московската публика!

И нека не забравяме, че животът е прекрасно пътешествие. Той е един за човека и трябва пълноценно да изживяваме всеки миг, а работата, в частност пеенето, е само един аспект от калейдоскопа, който наричаме живот.

Разговорът проведе Анастасия Бубенец

Софийската опера и балет ще представи на 11 май от 19:00 часа постановката на Пламен Карталов „Кармен“, с която първият ни оперен театър спечели овациите при последното си турне в Япония идната година.

Режисьорът Пламен Карталов, по собствените му думи, предлага самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театър и древния японски театър Но. Сцената е изчистена от бутафория, освободена от дешифриране на жанра, според класическите категории. Доминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като арена на съдбовност. А пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор.

Кармен е трагедия на личността, затова в спектакъла тя е център – като земен човек, ограничен от Съдбата. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Със свободата на силния си дух, независима от никого, взема решение за живота си. Нейната гордост е наказана и заради това, че постоянно търси промяна с дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата, коментира Карталов. По думите му, Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия.

В ролята на Кармен присъстващите на спектакъла ще видят мецосопраното Виолета Радомирска. Тя е възпитаничка на Музикалната академия в София и учи пеене при Александрина Милчева. Две години по-късно изпълнява на сцената на Софийската опера първата си значима роля в Севилският бръснар. От 1999 г. живее и работи в Швейцария (Цюрих).

В „Кармен“ на 11 май участват още:

Даниел Дамянов, Веселин Михайлов, Илия Илиев, Хрисимир Дамянов, Димитър Станчев, Атанас Младенов, Радостина Николаева, Силвана Пръвчева, Цветелина Коцева

Диригент ЖОРЖ ДИМИТРОВ
Режисьор ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

Преди по малко от една година водещият ни оперен театър в България започна нещо революционно. След доказаният си дългогодишен успех с оперни и балетни шедьоври отдавна оценени не само от родна публика но и в Русия, Япония, Полша, Германия, Италия, Гърция и др., трупата водена от академик Пламен Карталов пое по пътя на световният мюзикъл. С премиерата си на мега-хита MAMMA MIA! през миналото лято София беше буквално взривена. В респектиращата сграда на Софийска опера и балет на ул. Врабча ставаха епични битки за така желаните от всички билети които свършваха пред очите на дългата опашка. На представленията се появи нова свежа и млада публика която не бе влизала в сградата до този момент. Еуфорията достигна своят връх на третият летен фестивал в Белоградчик ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ където освен хора от региона и арт туристи от София се появиха стотици фенове от съседните нам държави и цяла Европа. Цяла седмица в малкият град звучаха хитовете на АББА и всеки искаше да се докосне и снима със звездите Весела Делчева, Деница Шопова, Люси Козарева, Ники Сотиров, Влади Михайлов, Орлин Горанов, Симеон Владов, Яница Маслинкова, Денко Проданов, Боян Арсов и всички други, част от елитният спектакъл.

Тази година МАММА MIA! се завръща с пълна сила и ще направи тримесечно лятно турне из страната – от 18.06 до 18.09.2019. Сандански, Белоградчик, Албена, Варна, Созопол, Пловдив и разбира се София ще бъдат озарени от историята на младата Софи която търси истината за баща си в деня на сватбата си на малък гръцки остров.

Целият звезден екип се вълнува от срещата с новата публика из цялата страна но най-трепетно очакват топлите летни вечери в морската ни столица Варна! В пет последователни представления на 29, 30 и 31 август, както и на 1 и 2 септември от 20:00 в Летния театър героите от световният мюзикълен шедьовър ще се смеят, плачат, пеят и танцуват заедно с взискателната варненска публика на метри от морето.

Новото е, че специално за това турне операта закупува най модерната озвучителна техника и песните на шведската група изпълнени от невероятните артисти ще звучат като на най-добрите световни сцени!

Феноменът МАММА MIA! създаде една нова многохилядна публика която разбра, че вече не е нужно да лети до Лондон и Ню Йорк за да гледа завладяващ мюзикъл. Това вече е факт в репертоара на Софийската опера и балет! Билетите са вече в продажба тук.

Нека заедно счупим рекорда за най-дълго играно представление в 5 последователни вечери на Летния театър в град Варна!

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА за предстоящото събитие ще бъде на 4 юни от 12:00 часа в Концертно студио на Радио Варна. Гостуват Маестро акад. Пламен Карталов и звездите на Mamma Mia! Весела Делчева, Деница Шопова и Ники Сотиров.

https://bnr.bg/varna/post/101115901/mamma-mia-na-sofiiskata-opera-i-balet-idva-vav-varna

 Зонта интернешънъл, най-голямата неправителствена организация в света, която работи в защита правата на жените и тяхното овластяване, чества 100-годишния си  юбилей. Зонта клубове има в цял свят, на петте континента в 67 държави. България е най-стабилно стоящата държава на Зонта картата в централна и източна Европа.

Зонта клуб „Света София“ ще отбележи празника на 11 май от 17:00 часа в Софийската опера и балет.  Очаква се той да бъде уважен от академик Пламен Карталов, който има дългогодишен принос към каузите за овластяването на жените и равноправието между половете.

Гости на тържеството ще бъдат членки на Зонта клуб Алба Ланге Роеро, Италия, за да отбележат 5-та годишнина от побратимяването си със „Света София“. Съвместните проекти на клубовете са в защита правата на жените и децата, „Зонта казва не“ на насилието и десетки други нестандартни инициативи.

Празникът в Софийската опера ще започне с обиколка зад кулисите, последвана от кратка официална част на която ще говори Надежда Стойчева, съучредител и директор на Фондация „Асоциация Анимус“ за правата на жените, трафика на хора и влияние на неправителствения сектор у нас за последните 20 години. Надежда Стойчева е носител на наградата на Зонта „Света София“ в чест на 100-годишния юбилей.

Зонта клуб „Света София“ е основан през 2004 година, част е от Ареа 05, Дистрикт 30 на Зонта интернешънъл, заедно с още 7 европейски държави: Франция, Германия, Италия, Монако, Швейцария, Македония и Румъния.

За 15 години клубът има изпълнени десетки проекти в областта на подпомагането на жертви на насилие, защита правата на жените, икономическото им овластяване и грижа за подрастващите.

Зонта интернешънъл, основана на 8 ноември 1919 в Чикаго, САЩ, има специален консултативен статут в ООН от 1946 година. Днес консултативен статут имат общо над 4000 неправителствени организации, но само 144, сред които и Зонта интернешънъл имат специален статут, а това означава, че гласът на Зонта в ООН се зачита.

Символите на Зонта интернешънъл са жълтата роза и емблемата ZONTA. Името  ЗОНТА идва от знаците на индианското племе сиукси. Всяка буква е отделен символ – на взаимна подкрепа, лоялност, обща грижа, слънчеви лъчи.

Британският диригент Матю Скот Роджърс ще дирижира на 10 май, от 19:00 часа операта „Мадам Бътерфрай“ от Джакомо Пучини  на 10 май от 19 часа в Софийската опера и балет. Диригентът работи вече  четири сезона в диригентския състав на Кралската опера „Ковънт Гардън“.

Някои от най-важните му изяви през сезон 2018/19 включват дебют в „Саутбанк Център“ като диригент на „Мефистофел“ от Бойто, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Софийската национална опера, „Така правят всички“ от Моцарт с камерния оркестър на Ковънт Гардън и Кралската музикална академия и като помощник диригент за компании като „Театрите на град Люксембург“.

Роджър привлича международно внимание през юли 2015 г., когато прави своя дебют в „Линкълн Център“, дирижирайки оркестъра на „Ню Йорк Сити Балет“ в театър „Дейвид Ейч Кох“. Като диригент на хор работи интензивно за хърватските национални опери, за Дубровнишкия летен фестивал и „Уинслоу Хол Опера“ в Обединеното Кралство.

Роджърс обръща все по-голямо внимание на желанието си да композира. Като редактор завършва новите версии на балетите „Жизел“ и „Лебедово езеро“ за Кралската опера.

Той е страстен защитник на музикалното образование и сътрудничи на образователен център „Нюхам Мюзик“ по техния мащабен проект „Нюхамските филхармоници“. Работи редовно и с отдел „Обучение и участие“ в Кралската опера, където води майсторски класове и оценява участниците в  конкурси по композиране.

В „Мадам Бътерфлай“ участват: : Цветана Бандаловска ( Чо-Чо Сан ), Иванка Нинова, Цвета Сарамбелиева, Мартин Илиев ( Пинкертон ), НИКО ИСАКОВ /Шарплес/, Николай Павлов, Цветан Цветков, Димитър Станчев, Антон Радев, Слави Манов. Хор на Софийската опера и оркестър на Пловдивската опера.

Несподелени чувства, заради различия в ценностите, или обикновено житейско разминаване? Какво се случва в сюжета на операта? Американски военноморски офицер (Пинкертон) се оженва за младо японско момиче (Чо-Чо Сан). Но докато тя вижда в това сериозен житейски ангажимент, Пинкертон не търси повече от обикновено мимолетно удоволствие.
Какви са героите – жертва на обстоятелствата, играчки на безлична съдба, или просто фигури в нещата от живота?

Пучини открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон. Там гледа едноактната трагедия на Давид Беласко. Започва да композира през 1901, но често се налага да спира. За да напише операта, той се консултира с известна японска актриса Сада Яко, както със  съпругата на японския посланик.

Първата  премиера на операта е в Миланската скала на 17 май 1904 година. Пучини преработва операта и на 28 май същата година я представя отново. Този път в Театро Гранде в Бреша с грандиозен успех.

Това е триумфът на малката японка. През 1905 операта е играна в Ковънт Гардън, Лондон, а на следващата в Опера комик, Париж.
Мадам Бътерфлай е опера, покорила сърцата на зрителите по целия свят.

На 10 май  публиката на Софийската опера ще има възможност да изживее сърцераздирателната история на Чо-Чо-Сан, изоставена от американския си съпруг, който се завръща години по-късно с новата си жена, единствено и само, за да вземе сина им.

По време на дългите празнични дни – Великденските и на 1 май, когато театрите в София не работеха, Софийската опера и балет може да се похвали с рекорден брой публика. Цифрите са красноречиви. Цитираме ги:

„Реквием“ Верди 25.04. – 846 бр. зрители;
„Мама Миа!“ 30.04. – 897 бр. зрители;
„Мама Миа!“ 01.05. 11:00 ч. – 703 бр. зрители;
„Мама Миа!“ 01.05. 19:00 ч. – 922 бр. зрители;
„Мама Миа!“ 02.05. – ( към този момент) – 720 бр. зрители;

Общо: 4088 бр. зрители.

Клишето, че по празници българинът не „консумира“ изкуство не е вярно и не се отнася за Софийската опера.

Залата на Операта за „Реквием“ беше препълнена, зрителите бяха затаили дъх от чудесните изпълнения на певците: Надя Кръстева- мецосопран, Витория Иео-сопран, Франческо Аниле- тенор и Рикардо Дзанелато – бас. Диригентът на Болшой театър – Павел Клиничев, който специално гостува за „Месата“ от Верди, беше възхитен от световноизвестните гласове, от хора и оркестъра на първия ни оперен театър.

Ето и мнението на зрителя Илиян Войнов, който гледа „Мамма mia“  на 1 май, празника на труда, когато нито един столичен театър  не работеше:

„Благодаря от сърце за този невероятен и изпълнен с емоция, радост, експлозия от чувства, положителна енергия и въодушевление спектакъл, който ни поднесохте на обедното представление ! Бях с приятелка за трети път в операта ! Наистина ни зарадвахте и прекарахме прекрасно, както всеки път ! Останахме наистина очаровани от представянето Ви и музиката на живо ! С колегите Ви наистина сте се справили страхотно, при тази трудна музика и отговорност, които имате ! Създавате ситуации, озвучавате ги, допълвате образа на артистите и изпълвате със смисъл сцените ! Повечето пъти актьорите обират овациите и те стоят на преден план, но без Вашата работа, също значима по смисъл и може би-най-важната, тяхното представяне не е същото ! Имате постигнат СИНХРОН, което прави всичко изключително професионално ! ОЦЕНЯВАМ Вашия труд и Ви благодаря за този прекрасен подарък, който не правите всеки път с музиката, която създавате ! Прекарахме наистина НЕЗАБРАВИМО !!!“

Веруюто на Софийската опера и балет е, че хората непрекъснато се нуждаят от изкуство, независимо дали са празнични или делнични дни, защото музиката, операта и балета облагородяват човека.

В очакване на Възкресение Христово по традиция залата на Софийската опера и балет се изпълни с публика, очакваща своето изживяване с Реквиема на Джузепе Верди. Една традиция, която превръща оперния театър в храм, когато публика и сцена се сливат в едно цяло в незабравимо свещенодействие.  Нещо, което се случи на 25 април т.г., когато солистите Виториа Иео, Надя Кръстева, Франческо Аниле, Рикардо Дзанелато заедно с хора и оркестъра на Софийската опера,  дирижирани от Павел Клиничев ни водеха в съпреживяването на разтърсващи душата емоции.

Припомням, че Джузепе Верди създава своя „Реквием“ във време на силни душевни сътресения, разочарования от живота и събития от политическата сцена.  Духът е повален, но не и сломен, това внушава величественото му творение, разгърнато в седем части. Една изключителна драматургия, изградена от конфликти и контрастни състояния.

Не случайно всяка година Софийската опера предлага на своята публика различен  солистичен състав, който придава  нов нюанс в изпълнението на шедьовъра на Верди.

Тази година това бе младото сопрано Витория Иео, която триумфира в Реквиема с Чикагската филхармония под палката на маестро Рикардо Мути. Надя Кръстева, едно от най-успешните мецосопрани на съвремието бе истинска  радост  да бъде с нас на този свят празник. Тя  внесе своята богата багра в изпълнението. Тенорът бе Франческо Аниле, който за критиката е „певец със звездна магия в гласа си“. Басът Рикардо Дзанелато покорява пресата в Реквиема от Верди  като „мек, но приковаващ сетивата глас…“.

Диригентът Виолета Димитрова както винаги отлично бе подготвила хора, който многократно е доказвал изключителните си качества не само у нас, но и по света.

Павел Клиничев, диригентът на Болшой театър водеше динамично целия ансамбъл, солисти, хор и оркестър в сътворяването на една внушителна звукова катедрала.

Това бе вълнуващ духовен празник в навечерието на Възкресение Христово, аплодиран дълго от публиката, която не искаше да напусне храма на операта.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА

           Софийската публика и гостите на столицата ще имат възможност да чуят „Реквием“ от Верди в изпълнение на световноизвестни солисти, днес в Софийската опера от 19.00 часа, съобщиха от операта.

           Сопранът Виториа Иео е певица с ненадмината харизма и забележителна красота на гласа. Тя триумфира в изпълнение на „Реквием“ от Верди с Чикагската филхармония под диригентството на Рикардо Мути, разказват за нея от операта. 

           Надя Кръстева пък е един от най-успешните и обичани от публиката мецосопрани на съвремието. Добре позната е на сцените на Виенската и Мюнхенската опера, Театро Колон, Метрополитън опера, Болшой театър, Оперните театри в Сан Франциско и Чикаго, допълват от операта.

           Критиката описва тенора Франческо Аниле като „певецът със звездна магия в гласа“. Аниле има 200 роли, изиграни в над 1000 театъра по света.

           За изпълненията на баса Рикардо Дзанелато в „Реквием“, от операта разказват, че има мек, но приковаващ сетивата глас, който придава на интерпретацията му усещане за лекота.

           Диригентът на Болшой театър – Павел Клинчев, гостува в столицата специално за изпълнението на любимата творба на Джузепе Верди. В „Реквием“ на сцената днес ще са и хорът и оркестърът на Софийската опера и балет.

       /РУМ/

• Видео
• Галерия

Акад. проф. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, присъства на 6-ата годишна среща на Националния борд по туризъм, която бе организирана със съдействието на Министерство на туризма и Столична община, а темата й бе „2019 – година на вътрешния туризъм, инвестициите и иновациите“. Маестро Карталов взе участие в първия панел от дискусията на тема „Дестинация – София. Визията за развитието на туризма в столицата до 2030 г. Конгресен, културен, събитиен, младежки и фестивален туризъм. Идентичност.“, заедно с Николина Ангелкова – министър на туризма на Република България; Йорданка Фандъкова – кмет на София; Цветан Симеонов – Председател на УС на Българската търговско-промишлена палата; Константин Бояджиев – Управител на „Галакси Инвестмънт Груп“, член на УС на НБТ и Васил Димитров – Председател на Българска фестивална асоциация.

Директорът на Софийската опера и балет подчерта, че едни от първите визионери на оперен туризъм са двама велики композитори. Това са Маестрото на италианската революция Джузепе Верди и реформаторът и философ Рихард Вагнер. Когато Верди е запитан на какво се дължи успеха на неговите опери, той отговаря: „Театърът да е винаги пълен!“ Тоест с публика, която пътува по целия свят. А Вагнер е казал: „Аз пиша тези мои опери, но кой ще ги гледа?“ Тогава, преди 200 години, се създават над 170 Вагнерови общества, чийто членове пътуват по целия свят, за да гледат Вагнерови постановки. Една дама от Сан Франциско на 96 години, която лекарят съветва да не предприема такова дълго пътуване до София, за да чуе и гледа тетралогията на Вагнер, му казва: „Няма да те слушам, да мисля за моите болести – тръгвам за България, за София. Не зная къде се намира, но отивам в Софийската опера да видя „Пръстена на нибелунга“. Това беше едно изключително вълнуващо събитие. Благодаря на кмета на София, госпожа Фандъкова, че тогава асфалтира улица „Врабча“. Защото политическите партии, които се вмъкнаха там, още са там, във входа на „Врабча“ 1, не забелязваха състоянието на улицата. Направих усилие да убедя наши властови органи да дадат част от тези помещения да направим музей. Като дойдат нашите гости да видят музея на певческата слава на България. Това не се случи. Но госпожа Фандъкова знае, повече от 900 туристи, които дойдоха от целия свят, за първия Вагнеров фестивал, пристигнаха на една прекрасно асфалтирана улица. И така ние не се срамувахме, че хората ще видят дупките.

Благодаря и на госпожа Ангелкова, министърът на туризма, която влезе в нашата корпоративна култура. Тя беше увлечена да подпомогне Софийската опера, когато ние имахме творческа дързост да покажем нашия Вагнер не само в София, но и в Германия.

Академик Карталов подчерта важността на взаимодействието на Операта със Столична община и Националния борд по туризъм в контекста на темата за събитийния и фестивален туризъм. Той изтъкна, че потенциалът на първия ни оперен театър е голям в привличането на наши и чуждестранни туристи.

• Галерия

Финалът на кампанията „Повече българчета за България“ се състоя в Софийската опера и балет в залата, където вече пета година се провеждат прочутите „Концерти за бебоци“ , по идея на директора на Операта академик проф. Пламен Карталов.  Събитието беше посетено от дарители, представители на фондации и от фенове на  предаването „Тройка на разсъмване“ с водещите по радио „Витоша“ Милена, Кирил и Тодор. В залата бяха и родители с деца, родени благодарение на лекарски процедури от издания на кампанията. Малката Мария, водена от майка си, беше с чудесен розов тоалет и успешно контактуваше радостно  с останалите деца.

Тази година акцентът на предаването и на кампанията е  бащинството. През целия период  предаването „Тройка на разсъмване“ правеше полезни интервюта с лекари, дарители и с бъдещи родители.

Нюз БГ Репортер:  https://newsbgreporter.com/

Автор: Иван Върбанов

The News BG Reporter Нюз БГ Репортер ®

Събота, 06 април 2019

Автор © Иван Върбанов

Софийската опера и балет отдава дължимото на легендарната българска оперна певица Анна Томова – Синтова, като я посреща със специални събития в нейна чест. 7-ми април е посветен изцяло на нея. Това е денят, в който тя ще се срещне с публиката в залата на Първия оперен театър за видеопрожекция, по времето на която ще бъдат показани за първи път видеоматериали от сценичните й изяви по света, а след това ще се проведе разговор-дискусия с нейните почитатели. Във фоайето ще бъде открита и уникална архивна фотоизложба. Експозицията съдържа документални снимки от личния и професионален път на певицата, записала името си със златни букви в монументалния пантеон на световното оперно изкуство. Проявите отбелязват 55-годишната кариера на прочутото сопрано, което покори с таланта, артистизма и блясъка на гласа си всички световни оперни сцени, бе сред елита от привилегировани артисти, с които основно предпочиташе да работи феноменалният и неповторим диригент Херберт фон Караян, а Берлинската и Виенската щатсопера я титулуваха със своето най-високо и престижно отличие „Камерзенгерин“, връчвано за изключителен професионализъм и заслуги към оперното изкуство.

Изключителната и неповторима певица, която започва да учи пеене в класа на проф. Георги Златев – Черкин и сопраното Катя Спиридонова едва на 18 години, а след това прави бляскава триумфална кариера – Анна Томова – Синтова, се завръща в София с огромен трепет и вълнение. Споделя, че последните четири години са били нелеки, дори тягостни в личен план, но никога не е прекъсвала връзката с нейния театър – Софийската опера и балет, както и със Старозагорската опера – мястото, където тя израства, където се влюбва в операта и което запалва искрата на голямото изкуство в нея. Днес маестра Синтова е съпровождана от своята дъщеря – Силвана, която има импресарска агенция и е личен мениджър на прочутата си майка, както и от внучката Мария.

Директорът на Националната опера в София – академик Пламен Карталов, признава, че отправя покана към Синтова и с идеята тя да посвети време на младите артисти, на които да предаде своите знания и опит. Оперната прима приема да води клас по вокално майсторство и интерпретация със солистите, ангажирани в премиерата на „Дон Жуан“ на Моцарт. Уго де Ана поставя заглавието, а първите спектакли са насрочени за 18-и, 19-и, 20-и и 21-ви април. Диригент е Ерих Вехтер. Великденската кошница с изненади включва и „Реквием“ на Джузепе Верди, който ще бъде изпълнен на 25-ти април. Под палката на Павел Клиничев ще пеят гост-солистите : Витория Иео, Надя Кръстева, Франческо Аниле, Рикардо Дзанелато. На 29-и април специално за българската публика ролята на Амелия от операта „Бал с маски“ на Верди ще бъде изпълнена от топ-певицата Мария Гулегина, която вече завоюва сърцата на почитателите на оперното изкуство с гастрола си в „Парсифал“ на Вагнер преди месеци.

Анна Томова-Синтова: „Българските гласове са най-красивите в света!“

„Отзовавала съм се винаги с отворено сърце и душа на всички покани да бъда в Софийската опера. Този път идването ми е свързано с младите хора, на които трябва да предадем своя опит. „Дон Жуан“ е една от моите най-любими опери, а Донна Анна бе моята визитна картичка, защото всичките ми американски дебюти – в „Метрополитън“ (Ню Йорк), в Сан Франциско, в Чикаго, бяха точно с тази роля. Пеехме винаги в почти един и същи състав, който гастролираше по цял свят“, признава Анна Томова-Синтова.

Определя музиката на Моцарт като вдъхновение за композитори като Бетховен и Рихард Щраус. Подчертава, че Светлината е онзи характерен белег, който се чувства особено ярко във всичките му произведения. За работата си със солистите на Софийската опера споделя, че съставът от певци е прекрасен, а те работят с голяма гъвкавост, спонтанност, ентусиазъм и отворени сърца. „Моцарт има специални изисквания. Певческата позиция винаги е една. Но, стилът и езикът, на които се пее, са специфики, които изискват специална подготовка“, разказва Анна Томова – Синтова. „Имахме много активен и ползотворен период на интензивни репетиции. Радостна съм, че всеки от тях успя да преоткрие нещо ново в себе си, да развие потенциала си в позитивна посока напред. Българските гласове са най-красивите в света! Българският певец носи нещо много типично, което ние, които сме преминали през голямото училище на световните сцени, осъзнаваме, пазим и ценим. За успеха са нужни вяра, увереност, дисциплина, всеотдайност, харизма – да предадеш на хората онази енергия на изкуството, която приповдига душите и зарежда публиката.“

Анна Томова – Синтова, един от най-големите сопрани на нашето време, изповядва веруюто си, че когато артистът е посветен на изкуството, чиято мисия е да обогатява и радва слушателите, то тогава не може да има мисъл за неговото его. Личността се изгражда успоредно с творческото развитие на певеца, с изграждането на репертоара. Категорична е, че човешкото и творческото развитие вървят заедно, ръка за ръка. Разказва, че винаги сама подготвя партиите, които пее. За това й помага подготовката и професионалните умения, които притежава по линия на втората си специалност в Консерваторията – пиано. С нетърпение очаква изработването на всеки детайл по време на работата си с големи капацитети – корепетитори, диригенти, в театрите, където гастролира или е член на трупите им.

Завършва Консерваторията в София с ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. Присъединява се към оперното студио на Лайпцигската опера, където през 1967 г. прави своя дебют като Абигайл в „Набуко“. След това следват централните роли в „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Трубадур“, „Отело“, „Манон Леско“, „Дон Жуан“, „Арабела“, „Вълшебната флейта“. По-голямата част от тези роли учи с музикалния директор на операта – проф. Пол Шмид, ученик на Рихард Щраус. През 1972 г. е поканена да стане част от солистичната трупа на Берлинската държавна опера, където е титулувана с почетното звание „Камерзенгерин“, а няколко години по-късно получава същото признание и във Виенската държавна опера. Повече от 17 години е в тясно сътрудничество с маестро Херберт фон Караян, като гастролира с него в концертни зали и театри от Америка до Япония, прави множество записи. Ангажиментите й към Залцубргския фестивал с Караян заемат ключово и специално място в кариерата й. Тя е постоянен гост на форума в периода 1973-1991 г., където изпълнява Елза, Графиня Алмавива, Донна Анна, както и поредица от концерти. Дебютът й в Ковънт Гардън е през 1975 г. като Фиорделиджи от „Така правят всичко“ на Моцарт.

„Играла съм в 14 различни постановки на „Дон Жуан“, разказва Анна Томова-Синтова. „На всички големи сцени по света. Спектаклите и версиите бяха много различни, но най-живата, тази, която остава за мен най-ярката е на режисьора Жан Пиер Бонел. Каквото и да поставяше, той се стремеше към едно нещо – да бъде верен на Моцарт. Ще запомня работата си с диригентите Карл Бьом, Курт Мазур, Колин Дейвис, Джон Причард … Караян бе връхната точка за мен. В София съм гостувала в постановката под диригентството на Михаил Ангелов“, спомня си Синтова.

Основополагащият принцип на вокалната интерпретация на Моцарт за Маестрата е Моцарт да се пее като италианска опера – „без да се стяга гърлото, на основата на белкантовата школа, като струята остава широка и да тече напред“. Признава, че увлеченията й по източно-азиатските учения са помогнали за изграждането на особен вид концентрация, която й е помагала на сцената.

Днес, когато вече отказва ангажименти на сцена, но пък приема с охота да води майсторски класове или да бъде вокален консултант на проекти към елитните световни театри, прави с лекота равносметката си, че всичко, което и поднася съдбата е идвало по естествен път. „Никога не съм ламтяла за роли, партии и ангажименти. Всичко идваше от само себе си. Имах задачата здраво да ги обхвана с работа и всеотдайност“.

Най-важните жалони в професионалната кариера за Анна Томова-Синтова са: винаги да останеш верен на композитора, да бъдеш търсещ творец, да адаптираш своето изкуство към съвремието, да си адекватен на новото време. „Ние не пеем за себе си. Ние пеем за хората от цялото си сърце! Нашето изкуство трябва да радва и окрилява публиката!“.

Нюз БГ Репортер:  https://newsbgreporter.com/

Автор: Иван Върбанов

The News BG Reporter Нюз БГ Репортер ®

       София, 2 април /Йоана Александрова, БТА/

Световноизвестната оперна дива Мария Гулегина се завръща на сцената на Софийската опера и балет на 29 май в „Бал с маски“ от Джузепе Верди, съобщиха от операта.

Певицата с глас на кралица, както я нарича критиката, ще гостува повторно на сцената на Софийската опера след зашеметяващия си триумф в „Парсифал“ в началото на годината.

Именно в ролята си на Амелия през 1987г., Гулегина дебютира на сцената на Миланската Скала, редом до Лучано Павароти. Оттогава  оперната прима е изпълнявала партията десетки пъти на най-големите световни сцени.

„Бал с маски“ е история за любов, омраза, ревност, отмъщение, завист и политика, но най-вече за човек, който търси пътя към себе си и това, което обича. Операта е имала огромен успех още при първото си представяне в Рим на сцената на театър „Аполо“ на 17 февруари 1859г.

Първата българска премиера на „Бал с маски“ е била на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 под диригентството на Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Арнаудов.

През последните десет години постановката, в интерпретацията на Пламен Карталов, е една от любимите на столичната публика. На диригентския пулт на 29 май ще застане маестро Борис Спасов.

/РУМ/

 След дебюта си в ролята на Амелия през 1987 година на сцената на Миланската Скала с Лучано Павароти, Мария Гулегина изпълнява партията десетки пъти на най-големите световни сцени. Певицата с глас на кралица, както я нарича критиката,  ще гостува повторно на сцената на Софийската опера в „Бал с маски“ след зашеметяващия ѝ триумф в „ПАРСИФАЛ“ на наша сцена.  Гулегина гостува в постановката на последната опера на Рихард Вагнер по покана на режисьора и директор на Софийската опера Пламен Карталов. Тя събра овациите на публиката в „Парсифал“ след 12 главни роли в Миланската Скала, 200 спектакли в „Метрополитън“, „Арена ди Верона“, десетки награди по света.

Сцена от „Бал с маски“ на Джузепе верди

„БАЛ С МАСКИ“ е история за любов, омраза, ревност, отмъщение, завист и политика, но най-вече за човек, който търси пътя към себе си и това, което обича. Невъзможната любов води до жестока борба. Това е сблъсък на обичта и лоялността към най-добрия приятел и силната страст към съпругата му.

Сцена от „Бал с маски“ на Джузепе верди

Повече от 10 години тази постановка е една от любимите на публиката. Премиерата е през 2007 година и тогава в интервю режисьорът Пламен Карталов споделя: „За мен една съвременна режисура или диригентска интерпретация е само част от оперния спектакъл, в който певците са главният инструмент“.

Сцена от „Парсифал“ на Рихард Вагнер

Мария Гулегина е сред най-големите имена в оперния свят. До края на сезон 2018/2019 тя ще пее на престижните сцени на Мариинския театър, Петербург, Берлинската опера, Театро Колон, Буенос Айрес.

Не пропускайте участието ѝ на сцената на Софийската опера в „БАЛ С МАСКИ“ от Джузепе Верди на 29 май от 19 часа!

Диригент Борис Спасов

Режисьор Пламен Карталов

 
Сцена от „Бал с маски“ на Джузепе верди

За „Бал с маски“ от Джузепе Верди

Убийството на шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792  е историческо събитие, което служи за сюжет на драматични и оперни творби. Операта „Густав ІІІ” или „Бал с маски” на Д. Ф. Обер написана по едноименната пиеса от Е. Скриб е сред известните произведения на тази тема. Драмата на Скриб и либретото по нейни мотиви служат за сюжетна основа на операта на Верди.

Нито една от творбите на Маестрото не е претърпяла такива цензурни митарства като „Бал с маски” /първоначално заглавие „Отмъщение с домино”/. Австрийската цензура категорично забранила представянето на сцената на убийство на коронована особа. Забраната била продиктувана от скорошно политическо събитие – през 1858 италианският граф Феличе Орсини извършил покушение над Наполеон ІІІ заради предателството му към Италия. На Верди било предложено да пренесе действието през средните векове във Флоренция, а краля да превърне в обикновен дворянин. Верди отказал, въпреки че го заплашили с иск за неустойка от страна на театралния импресарио. След една година цензурната забрана била отменена. Но все пак се наложило Верди да направи някои отстъпки. Убийството на английски губернатор от Северна Америка не би могло да предизвика нежелани асоциации. Така крал Густав ІІІ станал Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, а убиецът му – офицерът Анкарстрем бил назован Ренато. Съответно останалите персонажи получили също английски имена. С голямо нежелание Верди направил тези промени само за да спаси операта.

„Бал с маски” принадлежи към върховите творчески постижения на Маестрото, в които словото и музиката, музиката и действието са неразривно свързани. Психологическите конфликти са изобразени с Шекспирова мощ, като в същото време силата и драматизма се съчетават с най-прецизни детайли на душевните състояния на героите. Верди майсторски използва метода на контраста – зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена. „Бал с маски” се отличава с богати и изразителни вокални партии, бляскав оркестър, майсторски построени ансамбли. Финалът на втора картина от първо действие е сред върховете на музикалната драматургия. Нито един любовен дует в цялото творчество на Верди не може да се сравни с дуета на Ричард и Амелия от второ действие. В писмо до Антонио Сома Верди обяснява, че точно в тази сцена е вложил целия „безпорядък” на страстта. Любовта в действителност е основната тема на тази опера, наречена от известния италиански критик Масимо Мила Вердиевата „Тристан и Изолда”, но преведена на италиански и пренесена под горещо и страстно слънце.

„Бал с маски” е имала огромен и заслужен успех още при първото си представяне в Рим на сцената на театър „Аполо” на 17 февруари 1859. Много скоро под името „Амелия” операта била поставена и в други театри на Италия, а след това в Париж, Берлин и други западноевропейски столици.

Първата българска премиера на „Бал с маски” е на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 под диригентството на Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Арнаудов.

• Галерия

• Галерия

От 6 до 10 март 2019 година Софийската опера и балет се представи на международното туристическо изложение ITB Berlin.

Първият ни оперен и балетен театър представи своя репертоар за сезон 2019/2020, както и летните фестивали, които ще се проведат през 2019 година: „Седми летен Вагнеров фестивал“, „Четвърти летен фестивал „Опера на върховете, Белоградчишки скали“ и новия фестивал „Мелнишки пирамиди“.

Тези бъдещи събития демонстрираха пред чуждите оператори многообразието от високо художествени спектакли и предизвикаха интереса на международната публика.

Изложението в Берлин е най-мащабното и значимо туристическо изложение в целия свят през пролетния сезон. Борсата привлича над 100 000 души, които бяха запознати подробно с брошури, дипляни и разговори за работата на Софийската опера и балет.

Колаж: Павлин Даскалов/Dir.bg

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Весела Делчева – „българската“ Кристин от мюзикъла „Фантомът на операта“

Автор: Мая Филипова

Тя е
Кристин от “Фантомът на операта“,
Софи от “Мamma Mia“,
Бети Шийфър от „Булевардът на залеза“,
Марго от “Любов и смърт в Мулен Руж“,
Шийла от „Коса“,
Дороти от „Магьосникът от Оз“,
Принцеса Бадрулбудура от „Аладин“, 
Луиза от „Зоро“…

Тя е Весела Делчева – новата звезда на мюзикъла у нас. Родена е на 16 ноември 1986 г. в София.  Завършва Националната музикална академия, спец. „Поп и джаз пеене“ и втора магистратура – спец.  “Музикално-сценична режисура“. От 2011 г. е част от трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“, където е изиграла много главни роли в мюзикъли. В момента изпълнява ролята на Кристин Дае в хитовия „Фантомът на операта“от Андрю Лойд Уебър, постановка на акад. Пламен Карталов. Мюзикълът, посветен на Сара Брайтман е най-дълго играното музикално шоу на Бродуей, с над 10 000 представления в Ню Йорк. Софийската премиера на „Фантомът на операта“ се състоя на 25, 26 и 27 януари 2019 г. в Музикалния театър.

Представяме Ви Весела Делчева  – ексклузивно пред Dir.bg:   

Снимка: Личен архив

- Поздравления за най-новата Ви роля! Изграждате впечатляващ образ на Кристин. У нас „Фантомът“ беше най-очакваната премиера за 2019-а… Какво е усещането да сте част от целия този процес?
- Истинско щастие и огромно творческо удовлетворение!
Успехът, който пожънахме е благодарение на огромния труд на всички художествени екипи.

Това е колективно изкуство и ако няма спойка между отделните звена и пълна хармония, нищо не се получава!

Снимка: Личен архив

- Гледали ли сте „Фантомът на операта“ на Бродуей? А някъде другаде?
- Да, имах възможността да го гледам на Уест Енд и на Бродуей.

Снимка: Личен архив

- Какво си казахте тогава?
- Първо бях шокирана от това, което видях и си казах: „Дай Боже да ни се случи тази магия и на нас!“

Снимка: Личен архив

- Вие самата се превръщате в звезда. „Лятото на „Mamma Mia“ Ви направи изключително популярна. Докосвате се до голямата любов на публиката. Започвате ли да свиквате с вниманието и интереса към Вас?
- Толкова съм благодарна, че правя това, което истински обичам и ме кара да се чувствам значима, оценена и истински реализиран артист.

Винаги съм казвала, че човек трябва да има цел – голямата си мечта, и да я следва неимоверно с Божието благословение.

Снимка: Личен архив

Дарът Божий и шансът трябва да се развиват всеки ден и миг на сцената, да се доказваш пред очите на публиката. За мен славата не е била цел. Това, което е задължително за една работа е професионализмът. Стремежът ми е бил да съм отлично подготвена. Без да се щадя в дългия творчески процес на подготовка на ролята, цялостния образ на спектакъла.

И, наистина, това е плод единствено и само на много труд, труд и пак труд. Признанието и успехът са следствие.

Само така, когато сбъдваш мечтата си в голям професионализъм идва и неописуемото щастие.

Благодаря на моята публика и се надявам винаги да я държа близо до себе си с изкуството, което правя!

С Влади Михайлов във „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

- У нас има свръх еуфория около поставянето на „Фантомът на операта“ в Националния музикален театър. Премиерата мина при изключителен успех на 25-ти януари. Успяхте ли да усетите реакциите на зрителите като емоция?
- Аз съм човек, който трудно излиза от образите си след края на представленията и колкото и да ви е странно аз оглушавам по време на поклоните, наистина…. После моите близки ми казват колко силно е било: „Публиката избухна!“
Зад кулисите, и не само, получих много сърцати поздравления! Както казахте – цареше една голяма еуфория!!!

С Влади Михайлов във „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

- Какво Ви каза след премиерата акад. Карталов?
- Успяхте! Публиката е на колене пред сътвореното от вас – артистите!

Като Кристин във „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

- Каква е Вашата Кристин? Опишете я…
- Моята Кристин е наистина различна от това, което сме гледали.
Героинята претърпява динамично развитие, в много контрастни и сменящи се светкавично ситуации, характерни за жанра мюзикъл.
Образ в трансформация: съзрявайки нейната женственост и израстване от незабележимото момиче от масовката до пълното й разгръщане на изключителния й самороден талант.
Двойнствена героиня!

С Денко Проданов във „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

В стремглавото течение на действието нейната по драматургия амбивалентност я прави героиня – лидер във всяка ситуация на полифонично действие на партитурата на Уебър, прочетена от режисьора така, че всички герои стават централни, от най-големите до епизодичните роли. Фантомът от съня сбъдва нейната мечта да бъде голяма актриса и се превръща в реалност и житейска философия за нея. Тя вярва, че е открила своя Ангел пазител  (Ангела на Музиката), който ще я води и окрилява по пътя на голямото изкуство.

Но наяве се разкъсва между дилемата: да избере своя приятел от детството Раул (дългът) или да бъде с Фантома (истинската си любов). Младата жена си задава въпроса: „Може ли сънят да стане реалност?! „Обич или егоизъм ще са категориите, в които тримата главни герои показват отношението си един към друг.

С Денко Проданов в ролята на Раул във „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

- С какво се отличава Вашата интерпретация на ролята?

- С богатата емоционалност и дълбока душевност, която нося самата аз, съответно моята Кристин. Силно психологически изведен образ в концепцията на режисурата.

С Влади Михайлов като Кристин и Фантома в мюзикъла „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

- В софийската постановка ролята на Фантома е поверена на Влади Михайлов. Той е Вашият „ангел на музиката“. Лесно ли се работи с него?
- Ние имаме богата предистория с Влади. Познаваме се от 12 години. Но театралната сцена ни събра през 2011 г. , когато поставиха мюзикъла „Зоро“ в Музикалния театър с режисьор Бойко Илиев.

С Влади Михайлов в „Зоро“ (Снимка: Национален музикален театър)

Още тогава разбрах какъв изключителен професионалист и партньор е той.

Аплодисменти на премиерата на „Фантомът на операта“ (Снимка: Национален музикален театър)

Бях сигурна, че и тук ще цари хармония и разбирателство между нас. Спойката и химията са най-важните неща в едно партньорство. Имаме безброй случки!

В ролята на Софи в „Mamma Mia“ в Софийската опера (Снимка: Софийска опера)

- Вие нямахте дубльор за ролята си в „Mamma Mia“. Това вероятно изисква силна мобилизация?
- Няколко са изпълнителите с огромната отговорност да са сами на роли в „Мамма Миа“ , но това е и световна практика. Свидетели сме в театрални и оперни постановки, и в най-големите компании да се работи с един състав. Всяка вечер е премиерна и се търси максимума за успеха на спектаклите.

Но за всеки артист тогава, най-важните неща са дисциплината, режимът и постоянната самоподготовка. За да развиеш тази издръжливост трябва наистина да имаш физическата и психическа подготовка, която, мисля че се постига с много работа и постоянен труд.
Във  “Фантомът на операта“ има още две момичета, които също участват : Теменужка Трифонова и Християна Луизо.

В мюзикъла „Mamma Mia“ в Софийската опера (Снимка: Софийска опера)

- В репертоара си вече имате роли от някои от най-играните мюзикъли на световните сцени. Сред тях – Бети Шийфър в „Булевардът на залеза“, Софи в „Mamma Mia“ и сега – Кристин във „Фантомът на операта“. Коя от тях предпочитате?
- Не мога да кажа коя е по-предпочитана от друга, защото същото се получи и в „Зоро“ и други постановки („Аладин“, „Магьосникът от Оз“, „Любов и смърт в Мулен Руж“, „Бягство“, „Коса“), но всички роли винаги са много различни и имат своята значимост за всеки кастинг и изисквания към артиста, избиран както за големи, така и за малки роли.

С Денко Проданов в „Аладин“ (Снимка: Личен архив)

В момента Кристин ми е много любима и интересна за превъплъщение героиня, точно заради тази дълбока психология и двойственост, която изисква образа.

Снимка: Личен архив

- Мюзикълът като жанр превърна ли се в нещо по-специално за Вас? Сбъдна ли Ваша мечта?

- Мюзикълът е моят живот!

Още от ранна детска възраст имам шанса да правя, това което истински обичам – да бъда актриса в мюзикъл.

Снимка: Личен архив

- А когато бяхте малка? Някой в семейството Ви насочи ли Ви към музикална кариера?
- Да! От 6 годишна възраст моите родители ме записаха във вокално-театралната формация „Таласъмче“ с музикален ръководител Димитър Костанцалиев. Благодарение на него бях въвлечена в жанра „мюзикъл“. Всяка година правихме по един авторски мюзикъл. Ще спомена някои от тях: „Вълшебната песен“, „Морски сънища“, „Денят на прошката“ и др.

Снимка: Личен архив

След това ме приеха в Музикалната академия – „Поп и джаз изкуство“. Завърших двете си магистратури по „Поп и джаз пеене“ и „Музикално-сценична режисура“. Там попаднах на друг запален екип по жанра: на режисьора Андрей Аврамов и хореографа Радослав Радев. През тези седем години се родиха седем мюзикъла.

По време на моето студентство се явих на кастинг в Музикалния театър и до ден днешен се подвизавам в трупата, за което съм благодарна на Марияна Арсенова.

Снимка: Личен архив

- Обикновено артистите, които участват в мюзикъли на Андрю Лойд Уебър обожават ролите си, музиката. Вие как усетихте Уебър ?

- Влюбена съм в моята героиня! А музиката е тази ниша, която те кара да летиш!

С Денко Проданов в „Булевардът на залеза“ (Снимка: Национален музикален театър)

- Има още една важна среща за Вас – тази с режисьора Пламен Карталов. Как се работи с него?
- Той беше поканен от директорката на Музикалния театъра Марияна Арсенова да постави мюзикъла „Булевардът на залеза“. А от нея и диригента Игор Богданов ми беше поверена ролята на Бети Шифър.

За първи път се докоснах до неговата работа като артист и бях в истински възторг от методите и подходите, които прилагаше върху нас. Ние бяхме като скулптури, които той моделираше и извайваше до такава детайлност и прецизност, че след като приключи репетиционният период, не искахме да се разделяме. Беше градивно, емоционално и запомнящо се за цял живот. Година по-късно маестро Карталов ме покани да изиграя ролята на Софи в мюзикъла „Мамма Миа!“. Това беше за мен най-големия трамплин в кариерата ми, след който получих тази популярност и положителна оценка на публиката.

И сега ми се случи Кристин!

В мюзикъла „Mamma Mia“ в Софийската опера (Снимка: Софийска опера)
Аз не мога да опиша благодарността си към този човек! Той ме разви като актриса, подаде ми ръка, повярва в таланта ми.

За мен той е изключителен будител, режисьор, ръководител, пример за подражание и преди всичко добър човек, който обича истински своите артисти.

В мюзикъла „Зоро“ (Снимка: Личен архив)

- Да поговорим за Вас самата. Коя беше първата Ви главна роля?
- Първата ми главна роля беше на сцената на Музикалния театър: ролята на Луиза в мюзикъла „Зоро“.

С Денко Проданов в „Любов и смърт в Мулен Руж“ (Снимка: Личен архив)

- Вие сте безкрайно ангажирана в момента. Влизате от една премиера в друга… И все пак, къде сте в първата свободна вечер?
- Винаги у дома, при семейството ми. Но и винаги концентрирана в новите си задачи.

В Лондон пред Shaftesbury Theatre (Снимка: Личен архив)

В Ню Йорк, на 44-та улица, пред Majestic Theatre (Снимка: Личен архив)

- Остава ли ви време за приятели? За пътувания? За книги?
- Малко, но гледам да си открадвам време за книги и пътувания.

На Times Square в Ню Йорк (Снимка: Личен архив)

На 44-ра улица в Ню Йорк (Снимка: Личен архив)

- Къде е Вашето тайно място или това, което наистина Ви зарежда с положителна енергия?

- Освен сцената, която ме зарежда, другото място е планината. Както и пътуванията с любимия човек.

На разходка в планината (Снимка: Личен архив)

Във Вашингтон (Снимка: Личен архив)

- Каква музика слушате?

- Основно слушам мюзикъли, също обичам джаз, класическа музика и ходя много на опера.

Под връх Мусала (Снимка: Личен архив)

- В началото сме на 2019-а, каква бихте искали да бъде годината за Вас?

- Да е здрава и осеяна само с добри намерения!

На връх Мусала в Рила (Снимка: Личен архив)

- Успех на „Фантомът на операта“!
- Дай Боже! Благодаря Ви!

Интервю на Мая Филипова

https://impressio.dir.bg/interview/rodi-se-zvezda

Петър Галев

Не, не става дума за наскоро открит археологически артефакт, нито за някоя изложбена зала. Говоря за Софийската опера и балет. Може би не си даваме сметка, но тази национална институция през последните десет години направи изключително много, не само за столицата ни, но и за цялата страна. Хиляди – по правило високоинтелигентни и платежоспособни меломани – дойдоха и продължават да идват в България, за да гледат оперните и балетните спектакли. И наистина има какво да видят.

Такова разнообразие от заглавия, от композитори, от режисьорски и сценографски стилове трудно може да се види за кратък период, дори и в най-големите театри. Няма вкус и предпочитание, които да останат незадоволени.

Като започнем от най-дълбоките музикално-философски води на Рихард Вагнер, минем през вечните шедьоври на Джузепе Верди, Жорж Бизе, Джоакино Росини, Гаетано Доницети, Пьотр Чайковски, Адолф Адам, Лудвиг Минкус и стигнем до по-популярни, но блестящо изработени постановки като мюзикъла „Мамма миа“ на АББА. Само от началото на новия музикален сезон 2018 – 2019 видяхме четири премиери: „Мамма миа“, „Симоне Боканегра“, „Дон Паскуале“ и „Трубадур“, а предстоят балетът на най-значимия български композитор Панчо Владигеров „Легенда за езерото“ и шедьовърът на Моцарт „Дон Жуан“… Но с това не се изчерпва креативната енергия на първия ни оперно-балетен театър. През лятото зрителите не само не са лишени от представления, но Националната опера и балет им предоставя съвсем различни преживявания – спектакли в уникална среда: в столетен парк, на брега на Дунава, в пещерата „Магура“, край Белоградчишките скали. Не трябва да забравяме вниманието към най-младата публика – от бебетата, които гледат и слушат в специално създадена за тях среда, до детските спектакли, които успяват да откъснат жадните очи на подрастващите от екрана на телевизора и от компютърните игри. В духовната сметка на театъра трябва да впишем многобройните турнета в близки и далечни държави, гостуването на наша сцена на големи имена от операта и балета, целенасочените усилия за откриване и утвърждаване на млади таланти.

Във времето, в което възприемаме цялата ни необходима информация в няколко реда от смартфона, пишем sms-и с полудуми на латиница, вечно бързаме и гоним задачи, посещението на оперен и балетен спектакъл е буквално терапия за душата и тялото, един свят, който ни връща към човешките ни корени и ценности, подрежда съзнанието, призовава ни да не забравяме, че всичко, което днес ни вълнува, вече е преживяно и претворено по неповторим начин чрез музика, глас и танц. Чудя се защо ни е да живеем в София, ако не идваме в Операта и балета? Молове, ресторанти и дискотеки има във всеки град. На ул. „Врабча“ бие едно сърце на града ни, чиято кръв ни прави по-добри и по-силни. Елате и се уверете!

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/kultura/novata-zabelezhitelnost-na-sofiya

Преди по-малко от една година водещият ни оперен театър в България започна нещо революционно. След доказания си дългогодишен успех с оперни и балетни шедьоври,  отдавна оценени не само от родна публика, но и в Русия, Япония, Полша, Германия, Италия, Гърция и др., трупата водена от акад. Пламен Карталов пое по пътя на световния мюзикъл.

Весела Делчева като София в „Мамма Миа!“ в Софийската опера (Снимка: Софийска опера и балет)

С премиерата си на мегахита „Mamma Mia!“ през миналото лято София беше буквално взривена. В респектиращата сграда на Софийска опера и балет на ул. „Врабча“ ставаха епични битки за така желаните от всички билети, които свършваха пред очите на дългата опашка. На представленията се появи нова свежа и млада публика, която не бе влизала в сградата до този момент.

Деница Шопова в „Мамма Миа!“ в Софийската опера (Снимка: Софийска опера и балет)

Еуфорията достигна своя връх на третия летен фестивал в Белоградчик „Опера на върховете“,  където освен хора от региона и арт туристи от София се появиха стотици фенове от съседните нам държави и цяла Европа. Цяла седмица в малкият град звучаха хитовете на АББА и всеки искаше да се докосне и снима със звездите Весела Делчева, Деница Шопова, Люси Козарева, Ники Сотиров, Влади Михайлов, Орлин Горанов, Симеон Владов и много други част от елитния спектакъл.

Снимка: Софийска опера и балет

Тази година „Mamma Mia!“ се завръща с пълна сила и ще направи двумесечно лятно турне из страната.  Белоградчик, Албена, Варна, Пловдив и разбира се София ще бъдат озарени от историята на младата Софи, която търси истината за баща си в деня на сватбата си на малък гръцки остров.

Снимка: Софийска опера и балет

А за най-нетърпеливите ще има предварителни четири бонус представления на 30 април, 1 и 2 май от 19:00 а на 1 май и от 11:00 на сцената на Софийска опера и балет. Новото е, че специално за този спектакъл операта закупува най-модерната озвучителна техника и песните на шведската група изпълнени от невероятните и артисти ще звучат като на най-добрите световни сцени!

Директорът на операта режисьорът Пламен Карталов обещава на българската публика, че тази промяна ще продължи и в следващите години с нови и нови разтърсващи заглавия от Бродуей и Уест Енд. След „Mamma Mia!“и „Фантомът на операта“ (на сцената на Музикалния театър) Маестрото подготвя нова премиера и още през есента на 2019 иска да зарадва най-претенциозната публика на този жанр. На сцената на Софийска опера и балет ще избухне най-яркият шедьовър на мюзикълната култура Les Miserables („Клетниците“) от Ален Бублил (стихове) и Клод-Мишел Шьонберг (музика).

Феноменът „Mamma Mia!„създаде една нова многохилядна публика, която разбра, че вече не е нужно да лети до Лондон и Ню Йорк за да гледа завладяващ мюзикъл.

Това вече е факт на малката софийска улица „Врабча“ 1, в сградата на най-силната и активна арт институция в България – Софийската опера и балет! Билетите са вече в продажба на касата и сайта на  операта.

https://impressio.dir.bg/noti/fenomenat-mamma-mia?fbclid=IwAR1uOsRc-aUAHM6y3pTrawITmuUqHUyJE-gld0nIcggHypnsLW02c3xx5I8

Още

Роди се звезда